Продължение...
Ще продължа с разглеждането на Римляни 13-а глава.
Рим. 13:3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
Това е може би един от най-противоречивите пасажи в цялата 13-а глава на Римляни. Всички знаем от историята, че много рядко е имало държавна власт, която не е преследвала добротворците и не е кооперирала със злотворците или не се е превръщала в олицетворение на злотворството самата тя. Единствените случаи когато това не се е случвало е било когато властта е била основана на и функционирала чрез принципите на естествения закон.
С други думи имаме няколко варианта:
- Или трябва да си затворим очите за историческите факти и да твърдим, че този пасаж говори за официалните власти навсякъде и винаги.
- Или да приемем, че този пасаж е някаква нереална утопия, или дори пълна глупост.
- Или да разберем, че този пасаж говори не за всяка власт, която има претенциите да бъде официална власт, а само и единствено за онази власт, която произлиза от Бога, основана е на естествения закон и функционира чрез неговите принципи.
Отново се връщаме на иронията, че апостол Павел пише тези думи към гражданите на римската империя, които не само че няма да бъдат похвалени от официалната власт за своя достоен християнски живот на добротворство, но само след няколко години ще започнат да бъдат масово избивани по арените. Да не говорим, че самия автор на текста - апостол Павел ще бъде обезоглавен по заповед на римския император. Какво стана с похвалата на добротвореца? Или апостола сам е осъдил себе си като злотворец чрез тези свои думи?
Всичко това идва да покаже, че апостола говори за властта като принцип, по който трябва да функционира за да бъде истинска власт, зад която стои самия Бог, а не че той с тези думи утвърждава управленското статукво където и да било по света.
Римл. 13:4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
Тук отново популярните преводи представят служителя на властта като Божий служител, който размахва меча си над главите ви за да ви държи в страх и подчинение. Оргиналния текст обаче дава съвсем друго впечатление, а именно, че служителя на властта е поставен по Божия воля за НАШ СЛУГА. Затова текста по-буквално преведен казва следното:
"Понеже от Бога той е ваш слуга за добро..."
С други думи Писанието утвърждава, че законната власт пред Бога е в позицията на слуга и прислужник, а не на господар и владетел.
Преди няколко столетия прословутия английски крал Джеймс (King James) който е бил също и учен теолог, развива теорията за "divine right of kings" или казано на български "божествено право на царете". Според неговата теория властта, която очевидно произлиза от Бога бива делегирана от Него в определена мярка на царете, които от своя страна делегират определена мярка от своята власт на своите управници, които делегират мярка от своята власт на своите под управници и най-накрая остава управлявания народ.
С други думи той рисува една пирамидална структура на власт. Крал Джеймс обаче е срещнал много сериозния отпор на пуританите, които са живели по негово време, които са считали, че властта от Бога се предава чрез естествения закон (закона на общия консенсус за това, което е право, за което свидетелства и съвестта и записания на сърцата от Бога закон) на хората, които назначават свои слуги - магистрати да им служат за тяхно добро, които пък назначават висши магистрати, които пък утвърждават властта на царя. С други думи те са приемали структурата на властта, като структура от слуги а не господари и владетели.
От буквалния превод на текста се вижда, че именно пуританите са били прави, а крал Джеймс е бил узурпатор на власт и контрол. Да видим дали има други пасажи, които подкрепят позицията на пуританите:
1Кор. 11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
Тук апостол Павел описва как се разпределя властта и управлението от Бога. За разлика от теорията на крал Джеймс, апостол Павел не дава никакво място на царе и управници в начина по който Бог разпределя РЕАЛНАТА власт. Нужно е да правим разлика между представителна власт и реална власт. За да съществува представителна власт е необходимо първо да съществува реална власт, която после да бъде делегирана на определени представители с определена цел. Цитирания пасаж от 1Кор. 11-та глава показва Божията структура на разпределение на реална власт. Този пасаж унищожава всякаква възможност за узаконяване на тирания и подтисничество, защото в структурата за разпределение на реалната власт НЯМА МЯСТО ЗА ДРУГИ ЦАРЕ И ВЛАДЕТЕЛИ, освен ЕДИНИЯ ЦАР И ВЛАДЕТЕЛ - Исус Христос.
Следователно ролята на царе, управници и владетели е само и единствено в представителната власт, което автоматично ги поставя в позицията на слуги на хората, които носят реалната власт на плещите си. Нека да сравним структурата на крал Джеймс с тази на апостол Павел:
Бог->Цар->Управници->Подуправници->Полиция->Народ
Бог->Христос->Всеки мъж->Семейство (жена и деца)->Представителна власт
Виждате колко фундаментална роля има мъжа и семейството в Божия ред и разпределение на реална власт. Тогава никак не са за учудване драконовските усилия, които врага полага да унищожи семейството и конкретно властта на мъжа в него, защото то е фундаменталния инструмент за установяване на властта на Бога на земята. Отново ще подчертая, че в структурата на реалната власт - не се споменава нито за царе, нито за президенти, нито за кметове, нито за управници, нито за полицаи, нито за съдии. На всички тях им е отредено място само и единствено в представителната власт, която е система от слуги, а не от господари.
Може би сега ще можете да си дадете сметка какво се случва в Западния свят, където семейството бива стратегически и целенасочено унищожавано и елиминирано чрез техники и стратегии прикривани зад правата на жените или правата на децата, или правата на хомосексуалистите, докато всъщност се води пълномащабна война не просто срещу семейството, а срещу властта на самия Христос на Земята чийто единствен директен и оторизиран представител на Земята не е държавната структура или религиозната/църковната структура, а именно СЕМЕЙСТВОТО!
Ето защо написаното от апостол Павел в Римл. 13:4 е в пълна хармония с написаното в 1Кор. 11:3, а именно, че управника има власт само и единствено на базата на покорен представител на реалния властодържател на Земята - мъжа и неговото семейство и като такъв ТОЙ Е НАШ СЛУГА ЗА ОБЩА ПОЛЗА.
Поради тази причина и управниците са наречени "министри" - което ще рече слуги, прислужници. Министър председател означава - началник на слугите, а президент означава глава на корпоративната структура на представителната власт, сиреч на структурата грижеща се за реда и дисциплината сред тези слуги на които са поверени определени ресурси за управление с цел общото благо. Нита една от тези титли не носи реална власт в себе си, нито има функцията на глава на който и да е било жив мъж на планетата земя, защото глава на мъжа може да бъде само и единствено самия Христос.
Днес има много християни, които в следствие на внушенията от ученията на такива лъжеучители като крал Джеймс треперят пред представителната власт и често пъти това ги тласка към компромиси с властта на своята единствено законна глава Христос. От друга страна ако ние разбираме истинската структура и функция на властта такава, каквато недвусмислено е описана в Писанието, ние ще намерим неподозирана до сега сила и увереност в това да положим живота си ако трябва и до смърт без никакъв страх и смущение пред заплахите на извратилата се представителна власт, която е била прелъстена и обяздена от самия сатана:
1Петр. 3:14 Но даже, ако пострадате за правдата, блажени сте; а "от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте".
Римл. 13:5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Петия стих от 13-а глава може би е най-ключовия за разбирането на целия пасаж свързан с властта. Тук апостола дава една много специфична причина за покорство към властта а именно - СЪВЕСТТА. Не знам колко хора осъзнават значимостта на това изявление, но то запечатва и свързва целия смисъл в едно цяло, а именно, че апостола говори в този пасаж само и единствено за властта произлизаща от естествения закон за който свидетелства не кое да е а именно СЪВЕСТТА на човека:
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.
С тези с думи апостола запечатва смисъла на Римл. 13-а глава по абсолютно недвусмислен начин, елиминирайки всякаква възможност за спекулации, защото той показва, че властта, която оперира извън пределите на естествения закон за който свидетелства и съвестта - не е власт въобще. Но ако тя функционира в рамките на естествения закон за който съвестта ни свидетелства, че е праведен и справедлив, то ние дължим послушание не просто поради страх от наказание а най-вече поради съвестта си, защото Писанието свидетелства, че вяра без чиста съвест е корабокрушение на вярата /1 Тим. 1:19/.
На практика Римляни 13-а глава постановява принципите на конституиране на законодателната и представителна власт, така щото тя да има ненарушена връзка със самия източник на всяка реална власт - Бога.
Ето как точно работи тази връзка:
Бог-> Христос -> Мъжа (като глава на семейството)-> Чрез взаимното съгласие на всичките глави на семейства постигнато на основание на естествения закон написан в сърцата на всички и потвърдено от свидетелството на съвестта на всички тях се утвърждават принципите на това, което е право и това, което е криво, това, което е достойно за похвала и това, което е достойно за наказание.-> По силата на взаимното съгласие на носителите на реалната власт се конституира представителна власт (ако обществото е достатъчно голямо и има нужда от такава) на която се поверяват задължения и правомощия, както и определено финансиране с цел следенето за изпълнението на тези конституирани принципи с крайната цел общото благо на цялото общество носители на реалната власт.
Така стигаме до стих 6, който в контекста на всичко казано до сега става пределно ясен и разбираем:
Римл. 13:6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
Интересното в случая че думата преведена като "данък" буквално означава "зареждане". Сиреч обществото от носители на реална власт създават механизми и структури на представителна власт, които "зареждат" с определено гориво за да може те да функционират за наша полза.
Аз бих попитал колко от вас биха внасяли своето зареждане (данък) с голяма радост в една система от слуги, които непрестанно служат за общото благо, за чиято правдивост, справедливост и целесъобразност свидетелства цялото ви вътрешно естество и вашата съвест? Аз не просто бих внасял моя дял, но бих тичал с пълна радост да го занеса където трябва.
Това е начина по който властта се предава, конституира и функционира, така както Бог я е замислил и цялата ни човешка история свидетелства (с малки изключения), че човешкия род трагично се е провалил в реализацията на Божиите инструкции за власт. За щастие - когато Исус се завърне на земята и седне на престола на баща Си Давид, Той ще възстанови тази праведна власт по цялата земя и всички удостоени да участват в това Царство ще видят добрият й плод и ще прославят Бога за Неговата превъзходна мъдрост.
Надявам се всички прочели до тук това изложение на принципите разкрити ни в Римляни 13-а глава ще са в състояние да видят огромният контраст между реалното значение на текста, заедно с неговия невероятен потенциал за принасяне на добър плод и традиционно възприетото и обърнато на 180 градуса тълкувание, което утвърждава статуквото на нечестивата система на власт пуснала пипалата си във всички кътчета на земята.
В този смисъл ние сме в абсолютно същата позиция в която беше нашият Цар Исус от Назарет, стоейки пред Пилат, или цар Давид бягащ от лицето на цар Саул. Легитимната власт предадена в ръцете на нелегитимната, праведния цар бидейки съден от неправедния слуга. Нито Исус, нито Давид вдигнаха ръката си против неправедния си съдник, ако и да имаше сила и законна власт в ръката и на двамата да го сторят. Но предпочетоха да пострадат вместо да действат прибързано и предадоха очакването си на Бога, Който своевременно да възцари праведния и да отмахне нечестивия.
Само и единствено това разбиране и това очакване може да изгони от нас страха и смущението от заплахите на нечестивата власт и да ни подготви за тежките времена на гонение и страдание, които са надвиснали над цялото човечество.