За да са уточнени понятията и дефинициите възможно най-близко в разбиранията, аз ще попитам няколко въпроса.
Ако има неРодени-спасени християни, то те са хора, според обясненията на Уочман, които следват Исус, но не с цялото си сърце, душа, сила, а с по-малка посветеност. Те са хора живеещи в правда и обичащи Господа, но непребъдващи в Него или малко пребъдващи, което ги прави и безплодни . Въпросът ми е:
Тези християни знаят ли, че са толкова неплодоносни и същевременно, че няма да участват в първото възкресение и царуването с Исус 1000г? И ако те са истински повярвали християни, макар и по-непълноценни, кое би ги лишило от записването им (или изтриването им ) от Книгата на живота, когато се явят в Съда при второто възкресение.
Още, тези християни, които са Родени от Бога, знаят ли, че са 100% пребъдващи в Господа и ще участвуват в първото възкресение. Ако да, някой от вас сигурен ли е, че следва Господ с цяло сърце, душа и сила? Кога един християнин става сигурен, че е Роден от Бога? Благодаря!
Valipeti, аз под дефиниции и понятия имах предвид конкретни неща като как Писанието дефинира термини като "Божието Царство", "роден свише", "плод" и други подобни, които касаят настоящата тема.
Вместо това ти задаваш въпроси, които са валидни сами по себе си, но също са и доста трудни. Както писах по-напред - аз разбирам новорождението като една от Божиите тайни. Например виждаме, че Писанието говори за това, но доста пестеливо, при това не срещаме нито едно конкретизиране за даден човек, който да е наречен от Писанието, че е вече новороден. По скоро отношнението е принципно, като например, че Бог е отворил врата (дал право) за новораждането на онези, които приемат/вярват напълно в Божия Син, докато конкретиката по отношение на всеки човек е нещо, което само Бог, който вижда в тайно знае.
Аз виждам, че апостолите поддържаха подобно отношение. Например Петър казва за Сила:
1Пет. 5:12 Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърдо в нея. Т.е Петър приемаше Сила за верен брат, но е доста внимателен да добави, че това е което той мисли явно казвайки го със страх от Бога, който единствено знае кой наистина е верен. Поне така аз разбирам това вмятане на Петър.
Що се отнася дали онези, които няма да се удостоят за първото възкресение са в състояние да го знаят това, то това е много мъчно да се каже. По скоро не го знаят, според както е Писано:
Откр. 3:17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, Ето Исус говори на определени хора, които си мислят, че са много добре с Бога и във вярата и че принасят добър плод, а всъщност не знят истинското си състояние. Този стих добре описва хора, които няма да участват в първото възкресение. При все това Исус все още не ги счита за чужди, но се обръща към тях като към Свои. В ст.19 се казва, че Исус все още ги люби тези на които говори. Хора, които са прекарали живота си в това състояние няма как да се удостоят за първото възкресение, но ще имат шанс за спасение според това което Бог прецени, дали има основания да се изличат имената им от Книгата или има основания да останат там. Това е въпрос свързан с изпитване на вътрешностите и сърцата на човеците, който не е от нашата компетенция а само на Божията.
Що се отнася до родените от Бога - ето какво разбирам за тях. Първо за да бъде един човек роден от Бога, той трябва да е мъртъв за себе си. Няма как човек да е едновременно жив за Бога и за себе си. Когато един човек е мъртъв за себе си, той не се занимава с неща, които се въртят около него самия. Като например - сега АЗ ще участвам ли в първото възкресение, АЗ достоен ли ще бъда, АЗ ще имам ли по-голяма слава във вечността от другите. Въобще докато човек се върти около подобни неща това по-скоро свидетелства, че той е плътски и няма стабилно свидетелство за Божият живот в него.
Докато наистина родения от Бога човек е според образа на Исус ангажиран не със себе си и своето спасение, а с Божиите цели, воля и слава на Земята. Това е човек, който е изгубил себе си и своето в Бога и в Божието. Него го вълнуват съвсем други неща. Като апостол Павел и Моисей, които казаха,
че са готови те самите да са анатема от Бога, отписани от Книгата на живота, ако това би спомогнало на Божиите цели и Царство (Римл. 9:3, Изх.32:32). Ето такъв човек е като вятъра, който не знаеш откъде идва и къде отива, защото той се движи от съвсем друг Дух, съвсем друго сърце,
което се простира много отвъд личното спасение и благополучие във вечността. Ето защо те са толкова погълнати от нещата от които е погълнат сам Бог, че в тях не остава място да се занимават с личната си кариера в Царството. Тяхната радост е успеха на това Царство, ако и те самите да загинат, защото за тях Божиите цели са над всичко, дори над личното спасение и положение във вечността.
Родения от Бога човек иска да принася плод не заради себе си, за да си каже - ето аз съм плодоносен, ето аз съм "добре духовно", а защото осъзнава, че този плод е необходим за напредъка на Делото и защото разбира, че Бог намира радост в добрия плод на Своите Си (Пр. 15:20).
Родения от Бога човек е толкова съкрушен, че той не счита, че е заслужил нещо пред Бога, камо ли участие в първото възкресение. Той гледа с надежда към него, защото копнее да участва в Божията работа с народите в Милениума и защото е толкова отвратен от нечестивото управление в тази епоха, че желае да участва в истинското царуване на Правдата, но той няма претенциите, че непременно трябва да бъде удостоен да участва в него. Неговата радост не е в личния успех, а в общия успех на цялото Царство. С други думи аз не мисля, че наистина родения от Бога човек въобще се занимава със себе си, освен в онази необходима мярка да бди на своето състояние за да може да продължи да бъде годен за работата и отговорностите, които Бог е положил на плещите му. Той вярва в Божията безапелационна справедливост и е уверен, че каквото Бог му въздаде накрая, че бъде онова, което трябва да бъде.
Ето такива хора е рядко да се срещнат, повечето се занимават със себе си, а на Бог гледат като на патерица, която да ги избави от мизерията и вечната погибел, но нямат сърце за нищо повече. Ето защо аз не гледам на новорождението като на нещо евтино, както евангелистите, които го раздават "на всеки" похристиянчил се посетител на събранията им.