Като не са записани в Писанията от къде са се взели?
Кръщението, низхождането даровете на Духа и евхаристията не само са описани в Новия завет, а са негова същност. Споменато и за другите тайнства. Иисус изпрати апостолите да кръщават и ни задължи да ядем от неговата плът и пием от неговата кръв, подробно говори и за даровете. Как точно се извършват не е описано, защото това е бил общоизвестен факт, а и самият Нов завет никъде не изпада в конкретика, написан е много пестеливо, засягайки същността и то на най-важното, другото се е знаело. Взели сме ги от там, от древните служби и катехизиси.
На тебе кой ти каза да ги спазваш стриктно тези неща? Човек ли беше или Бог?
Каза ми ги Бог, Отец, който изпълва църквата, Иисус Христос, който й е Глава и я съуправлява със Светия Дух. Тяхната воля е предадена на Църквата от апостолите. Ап. Павел учи презвитерите църковни три години на вярата и пак ги оставя недоучени и е очевидно, че обемът на ненаписаното в Писания, но необходимо за вярата е с пъти по-голям от написаното. Така и законите и подзаконовите актове по обем са хиляди пъти по-големи от Конституцията, макар тя да е най-важна.
Защо смяташ, че нещо което не е записано в Словото и ти е наредено от човек да вършиш има стойност пред Всевишния?
Писано е, че Иисус е открил на апостолите как да разбират Писанията, това тълкуване къде е написано подробно или бегло в Новия завет? Не е написано никъде, но Църквата го знае. Евангелистът изрично казва, че е записал само малка част от Христовите думи, това означава ли, че останалите, пазени от Църквата са човешки? Разбра ли правилно въпроса: Думите на Бог незаписани в Писанията човешки ли са? Църквата знае тълкуването на писанията, знае всичко казано от Иисус, както й е предадено от апостолите и затова е една. Протестантите не го знаят и станаха 40-50 хиляди, всеки си тълкува и вярва в каквото реши, но винаги с Писанието в ръка.
И защо смяташ, че почитането на тези отци за които говориш и молитвите отправяне пред техните икони - образи направени от човешка ръка, нямат нищо общо с идолопоклонството осъдено в Библията?
Смятам, че е правилно, защото така е решила Църквата, ръководена от Бог, на първо място и на второ, защото така пише в Писанията. Ние почитаме отците, като се започне от древните праотци на Стария завет, до новите, защото Иисус ни учи на смирение, което от своя страна изисква уважение към заслужилите във вярата. Вие сте вироглави и горди и се държите сякаш със Св. Стефан сте си лагали на топчета и заслугите ви към вярата са точно колкото неговите, че и по-големи. Ние се възхищаваме от духовната сила на жертвите на гонения и те са пример за подражание за нас. Ние не се молим на икони, а на изобразения на тях Иисус Христос, както и молим Божията майка и светците да се застъпят за нас пред Иисус Христос, така както е писано В Писанията (обърни внимание на това и си го потърси в Стария завет).
Не смятам, че Иисус Христос е идол, а само на него се молим като на Бог. Казано е в Старият завет да не се изобразява (по точно да не се прави скулптура) на Бог, защото никой не го е видял, ние обаче сме видели Иисус Христос, а писанието го е описало и затова го рисуваме.
Между другото първите икони са намерени в Херкулан, затрупан от вулканична прах през 79 г. от новата ера, десетина години след като ап. Павел е бил тъдява и не сме прочели негова критика по въпроса с изображенията.
Пропуснал си свещите, те са в Деяния, а кандилата в Апокалипсис.