Изчервяването се получава при по-изобилно нахлуване на кръв в определена област на тялото.
:) Всъщност по-важото е пропуснато и от мен и от теб. Вероятно тук става на въпрос за
раздвижване и
поява на кръв /aw-dam/, а не толкова избиване на кръвта по страните на лицето. Тъй като е записано така :
- (BUL) И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
, то поне аз съм склонен да мисля, че впоследствие на вдъхването от страна на Бог на животворно дихание, се е появила кръвта и живота в тялото на Адам. И за това говорят по-натам светите писания, особено в частта за покриването на греха и жертването на невинно животно.
Така че, конкретно за случая, мисля, че "адам", като дума и, вероятно - метафорично название на първият човек, съчетава в себе си няколко компонента.
1.комп.- спрямо коренът, който означава "
появяване /или : "
избиване"/
на кръв" / в конкретика на ситуацията - "
по лицето"/, се говори именно за това, че в кръвта е живота и че тялото съществува докато кръвта се движи в него. Вероятно при първият човек Бог е и създал самата кръв с диханието Си, и тя се е раздвижила от съвършенната кръвоносна система, сътворена от Самият Него /нямам на представа дали преди, или със самото вдъхване, вероятно преди това/.
Двукомпонентното "
... човекът стана жива душа. ", лично на мен ми говори за съвместното съществуване на тяло и душа в едно /теза, ясно застъпена из писанията/. Тялото е живо, докато душата е в него. Когато тялото биде погълнато от смърт, душата го напуска и Бог и дава ново тяло, според както и Павел е писал към коринтските вярващи.
2.комп.- според мен е не само появата и циркулирането на самата кръв в тялото на първият човек , но и с
вероятна референция към "вина".
Имайки впредвид нормална ситуация на разговор, при която никой от говорещите не е ял чушка, нито пък е стоял на студено :), избиването на кръв по лицето говори именно за
смущение,
неудобство, или
сконфузване поради нещо - видимо, или невидимо. :) За нищо друго. Никой човек с разсъдък не се изчервява без причина в един разговор. Говорим за
разговор - такъв, какъвто първият сътворен е направил със Създателя си, след като е нарушил Неговата воля за плода от дървото за познаване на доброто и злото. Конкретно, според мен, тогава човека за първи път се е "изчервил".
Разбира се, допускам и да греша, защото не е
описано ясно в текста от Битие.
За съчетаването на двата компонента в едно# мога да представя като довод съчетаемостта на "Спасител" и "Съдия" в едно, както и редицата имена, които Бог е дал за втори, на различни хора.
... В случая с Адам зачервяването на лицето му (или дори цялото тяло) е в следствие на влизането на диханието от Бога в него, което раздвижва кръвта (т.е душата) и показва, че човека е вече жив.
Тук бих се поспрял да коментирам малко.
1.- "... зачервяването на лицето му (или дори цялото тяло) е в следствие на влизането на диханието от Бога в него, което раздвижва кръвта ..." - не мисля, че човека е получил зачервяване на лицето, вследствие на раздвижване на кръвта в тялото му. Самият ти, по-горе, казваш, че кръвта в тялото се появява по лицето в резултат на
екстраординарно раздвижване, поради различни причини - било те яденето на чушка, студен въздух, или вътрешно невидимо душевно състояние на притеснение, или изпитана вина.
Така че не мисля, че Адам /човека/ се е родил "червеникав", зачервен, поради раздвижването на кръвта в кръвоносната му система и появилият се живот в тялото му. Напротив, зачервяването е признак за
ненормално раздвижване на кръвта в тялото на който и да е човек, поради различни причини, тъй че затова смятам, че човека е станал "жива душа" с нормална руменина по страните, а не "зачервен". Но това е мое виждане, тъй като не е
описано в текста. Просто следвам логика и заключение.
2.- [/quote]...диханието от Бога в него, което раздвижва кръвта (т.е душата)...[/quote]
Лично аз не мисля, че
кръв=
душа. Това, което виждам в писанията е че има правопропорционална зависимост между живот в тялото и съществуването на душата в същото /тялото/, но не и че самата кръв е всъщност душата на човека.
В този смисъл референцията към червения цвят е референция не към вина, защото Адам беше създаден без грях и невинен, а е референция, към това, че Адам стана "жива душа". Което от своя страна е поставено в контраст със животворящия дух:
1Кор. 15:45 Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
Безспорно, човека бе създаден без вина. Безспорно кръвта е живота му. Безспорно докато е живо тялото, душата е в него. Безспорно Исус е "
животворящ дух".
Но също така, мисля, предполагам, виждайки и подобни аналогии в писанията, Бог е вложил
И хипотетична референция към едно хипотетично отпадене от първоначалният Му план и замисъл, а именно : знаейки, че човека може да съгреши, Бог да е "скрил" това в името му, заедно с линията за кръв, живот и душа.
Просто предполагам, защото не е описано ясно в текста.
___________________________
# - а именно : че наименованието "
адам" има в себе си две паралелни концепции - и за кръвта, която е живот и за изчервяване, което е
външен белег за осъзната вина и/или притеснение