Днес четох от Съдии, и попаднах на тази доста интересна случка. Това се случва във времето през което "Израил нямаше цар" и "всеки правеше каквото му се виждаше за добре".
Значи, има един левит, който живее в Ефремовата земя, и той си взима наложница от Витлеем Юдейски. И ето тука идва интересната част:
Jdg 19:2 Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.
Тука идва първото ми объркване.
На първо място, думата преведена като "блудствува" всъщност означава също така "прелюбодейства", което ми се вижда по-смислено, защото не ми е много ясно как някой може да блудства против някой друг.
זנה
zânâh
zaw-naw'
A primitive root (highly fed and therefore wanton); to commit adultery (usually of the female, and less often of simple forniciation, rarely of involuntary ravishment); figuratively to commit idolatry (the Jewish people being regarded as the spouse of Jehovah): - (cause to) commit fornication, X continually, X great, (be an, play the) harlot, (cause to be, play the) whore, (commit, fall to) whoredom, (cause to) go a-whoring, whorish.
Но ако е прелюбодействала, защо не е била убита според Закона? (Лев. 20:10) Ако тогава наистина правилният превод е "блудства", пак не се връзва! Не знам точно с какъв статут са се водели наложниците, но предполагам (тука ме поправете ако греша), че и те ако са изневерявали по някакъв начин на господарите си, са били наказвани. Ако една женена жена блудства, тя не прелюбодейства ли едновременно? Ако е така, тя и в двата случая прелюбодейства по някакъв начин, но остава безнаказана.
Дали това е било защото тогава всеки си е вършел това което му се е виждало за добре и не са спазвали Закона?
А в някои преводи, превеждат думата като "разгневи се", което донякъде може да обясни защо тя се тръгнала от левита и се е прибрала в бащиния си дом, но това като превод аз изобщо не го виждам обсосновано в лексикона.
Но добре. Да продължим историята.
Левитът отива да си върне наложницата, и бива посрещнат радостно от баща й. Остава там цели пет дни, но най-накрая си тръгва, въпреки настояването на бащата да остане още време. Тръгва си левитът, заедно със слугата си, двата си осела и наложницата. По пътя спират да пренощуват в Гавая.
Там сядат край градската улица, защото нямат къде да отидат. Един старец ги намира и ги кани да пренощуват у него, и въпреки че левитът твърди, че са добре и не им липсва нищо, отиват с него.
Тогава се случва нещо, което доста прилича на случилото се с ангелите в Содом и Гомор. Старецът прибира левитът, и тогава идват разни мъже "развратници" и желаят да "обезчестят" левита. Старецът им отказва и им предлага девствената си дъщеря и наложницата на левита. Мъжете отказват, но старецът извежда наложницата и я дава на мъжете, които я изнасилват цяла нощ.
На сутринта левитът вижда наложницата паднала на земята пред вратата и й казва да стане. Няма отговор (тука мисля, че се подразбира, че тя е мъртва); той взима тялото на наложницата, разсича го на дванадесет части и изпраща парчетата по всичките предели на Изралиевата земя (може и би по едно парче на племе, не знам).
Тука свършва главата, но в следващата има едни реплики на левита, които хвърлят светлина върху последното му действие.
Jdg 20:3 И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.
Jdg 20:4 И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.
Jdg 20:5 А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в който бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.
Jdg 20:6 Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.
Jdg 20:7 Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.
Jdg 20:8 Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никоя от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,
Jdg 20:9 но ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребие;
Jdg 20:10 и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.
Следва война с Вениаминовото племе и куп други неща, но в момента не това ме вълнува.
Първият ми въпрос е:
Защо наложницата напуска левита и се прибира при баща си?
Вторият:
Старецът правилно ли постъпва когато извежда наложницата (а, интересно, не собствената си дъщеря)? С оглед на това, също се чудя дали Лот постъпи праведно, като предложи дъщерите си на Содомските жители?
Третият:
Левитът праведен човек ли беше и праведно ли постъпи като изпрати парчетата от наложницата на племената, за да им покаже колко разврат и безумие вършат?
Изобщо случката като цяло ми е много интересна, но и малко объркваща, и ще се радвам да я обсъдим.