Има голям стремеж у много съвременни християни да подражават на светския модел на маркетинг, където се търси нещо ново, интересно, провокиращо, актуално за културата и т.н. Те използват този светски модел, за да опитват да "зарибяват" хора с "християнството".
В крайна сметка хората ще бъдат "зарибени" от хитростта на маркетинг подхода и от това какво ги гъделичка собствените уши. Затова има пророчество, че ще дойдат времена, когато ще си намират учители според това за каквото ги сърбят ушите. Ето и показно.
Този подход е бил използван и по времето на Павел, който казва:
2 Петър 1:16. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
Павел и спътниците му са имали подкрепата на Божията сила (чудесата и авторитетът), докато други са се осланяли на хитри думи и впечатляващи наивните човеци слова. Затова и днес много "мисионери" (каквато дума в Библията не се използва) измислят разни "нови стратегии за достигане на погиващите", поради липсата на Божията сила, която работи само със "старите" и библейски "стратегии".
Накрая хората стават такива, каквато е била основата, на която са били поставени. Едното е било пясъчна основа, а другото — здрава скала.
Когато Христос говори за хората, които решават да влязат в Божието царство и да вървят по Божиите пътища, Той говори за едно много съзнателно и сериозно обмисляне на тази стъпка. Той не си служеше с хитрости, за да впечатлява хората и да могат те да вземат набързо емоционално решение, нито ги викаше да реват на първите редове и да ги пита дали го приемат за "личен спасител".
Ето какво казваше Христос за всеки, който тръгне по Божия път (записано в Лука 14):
25. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26. Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31. Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
32. Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33. И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34. Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35. Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Христос показва, че който не си прецени добре разходите или посоката, в която е решил да ходи и не знае какво ще му коства това, накрая ще стане за посмешище или ще претърпи големи загуби. Той не търсеше да впечатли хората, а наблягаше изключително много на разумното размишление на база на реалния живот, който Бог иска да живеем, а не на база на измислици или сърцераздирателни истории, които гъделичкат емоциите.