Това, че веднъж бил направен софтуера и после се правили милиарди беше нещо, на което му беше отговорено поне 2 пъти, свързано с факта, че софтуерът не се продава 1 път на цената 1 милиард, която да покрие разходите на фирмата и да има печалба, а се продава много пъти на цена от $150.
Авраам имаше доста слуги, имаше и много добитък. Стана доста богат, чак даже хората, сред които живееше (временно) поискаха да си отиде от тях, защото бил твърде богат за тях. Не беше само богат на добитък, но имаше и много сребро и злато. Беше му трудно да живее близо с Лот, защото имотите им бяха много големи. Имаха множество шатри, множество добитък, сребро и злато. Авраам не уповаваше на богатството си и затова и фактът, че е бил много богат, не изпъква толкова в историите, които четем за него.
Авраам имаше над 300 слуги. Не знам дали това ти говори нещо. Тези слуги имаха и семейства. Това означава, че сигурно е имал над 500 човека народ с него и той е бил господар на дома си. Тези негови слуги бяха и военни мъже. Представи си колко изяждат тези хора на ден и тъй като са били предимно живеещи в шатри от място на място, не са се препитавали толкова със земеделие, но главно с мляко и месо. Вероятно останалите неща са ги купували със злато/сребро или на бартерна основа. Можеш да пресметнеш колко храна трябва за тези хора и колко богат е бил Авраам, за да поддържа един такъв имот.
Но да се върнем на софтуера.
Виждам, че Nikolay спомена за "средна заплата", което предполагах и затова малко преди това писах:
Това нещо да е "скъпо" или "евтино" е изцяло субективна интерпретация. На разни хора и китайски телефон им се вижда скъп (да не говорим, че повечето некачествени стоки не работят коректно). Това означава ли, че е китаецът е сложил висока цена?
Ако кажеш, че скъпо е, когато е по-скъпо от "средната цена за обществото", тогава не показваш ли, че имаш социалистическо мислене, където има някакво "равенство" и всеки, който е с по-висока цена е "кожодер" и богатият е задължително "лош"?
Да не говорим, че при производството цената може да варира всякак, защото се продават не дискчета или 0-ли и 1-ци, а се продава творчески продукт. Това е все едно да отидеш при известен художник и да го накараш да нарисува картина и после да се възмутиш защо картината струва повече от цената на изразходваните бои и платно. Можеш ли да дефинираш обективна оценка за това как да "изчислим" труда на художника?
Какво правят "регулаторните органи", за които казваш, че не говориш? Те казват, че всички трябва да бъдат на някакво средно ниво и никой да не пада по-долу или да отива по-горе от това, което те заповядат. Тези регулаторни органи са научили народа да смята, че всичко над "средната заплата" е твърде скъпо и богаташите са кожодери. Нека да видим кой определя и минималната заплата и защо хората се радват като "регулаторните органи" кажат — увеличаваме минималната заплата. Мисли ли някой какво става за бизнеса след това и за шефовете, които трябва да плащат много по-големи данъци заради повишените заплати на работниците си? И работниците мислят ли, че от техния труд идват и заплатите им, а не за това, че присъстват всеки ден на някакво работно място?
Мисленето ти, че трябва да ограничиш пазара, да се месиш в чуждите работи, е точно подкрепата за регулация на пазара, защото ако утре дойде регулаторният орган Х и каже "задължаваме всички софтуери в България да се продават за 30лв", тогава ти със сегашното си мислене ще се радваш, но ако си на мястото на софтуерна фирма, ще фалираш и ще останеш на улицата.
Това е социалистическото мислене — то прави така, че хората да са доволни, че са роби и да заклеймяват богаташите като лошите и всяко ограбване на богаташите да доставя радост на робите, но никой от тях не мисли дали тези богаташи са спечелили богатството си по праведен начин и какво им коства всичко това. Например на Авраам какво му костваше поддръжката на 500+ човека ежедневно?
Кражбата е взимане на нещо от някои и той остава без него, в случая със софтуера това не е така.
Като го копираш ти не го крадеш тук нямаме смяна на собственост, а имаме още един който го притежава. Коренно различно е.
Взимането на пари от банката е кражба поради смяната на собственост и притежател. Копирането на софтуер си е ... копиране на софтуер.
Ако Пешо няма пари да си купи windows то МС не губят като той не си го купи. Ако Пешо няма пари и си го копира те пак не губят нищо.
Ако той има пари да си го купи, то те печелят.
Не знам дали разбираш, че над 80% от т.нар. "пари", за които говориш са въздух под налягане и реално се прехвърлят едни единички и нули, а няма толкова физически пари. Това оправдава ли, че можеш да откраднеш пари, които са от тези "от въздуха" и това не е проблем, защото пак могат да си ги "възстановят", но само няма да закачаш хартийките?
Отново ми прочети примера за софтуерната фирма, на която те поставих управител в примера по-горе, където продаваш софтуера и всички фирми се наговарят да си купят само 1 лиценз и да си го ползват помежду си и ти оставаш на улицата, защото никой не иска да ти плаща софтуера, защото "можел да се копира".
Това какво "може", няма никакво значение. Преди доста години бях в чужбина за първи път и се учудих как вземаш бутилка безалкохолно от хладилника навън и влизаш вътре в магазина да си я платиш. Тогава си помислих как МОЖЕ някой да открадне така продукта. Разбира се фирмата-производител нямаше да усети ако някой открадне 1 бутилка, защото има възможност (демек МОЖЕ). Това означава ли, че е редно да се прави? Защо примерно фирмите за безалкохолно не продават само прахчета на по-ниска цена, защото водата можем и ние да си я напълним? Що вземат толкова много пари за 95% вода? Обаче там няма проблем, а проблем има със софтуера…
Същото е за SSD-тата и много други продулкти, на които можеш да намериш махна със същото отношение за "регулация" (ограничаване, поробване) и да се месиш в чужди работи.
Между другото, ако трябва да сравня големите и малките фирми, често малките фирми продават по-скъпо, защото имат възможност да правят по-малко бройки уникални продукти, докато големите залагат на масовката. Примерно компанията, която прави Ферари не търсят да печелят от много бройки или от бедни клиенти, нито са огромна компания като Мерцедес, Форд и други, но пък колите им са доста скъпи. Примерно фирма за ръчни дърводелски инструменти продава ренде за 5000 паунда, докато скъпа дърводелска фреза може и да не стигне тази цена. Примерно на пазара можеш да намериш химичен сапун за ръце за стотинки, но ако решиш да потърсиш нещо истинско, цената е по-висока и то не заради лакомията на някого, а защото истинските неща изискват повече труд и цената се оскъпява.