Представата ти за малкия и едрия бизнес не е реалистична.
Колкото по-голяма става фирмата, толкова повече има нужда от наглеждане и контрол, защото в началото може да са били само 2-ма приятели в гараж, обаче после наемат още 20 непознати, които не знаят дали не си клатят краката по цял ден, дали не правят шмекери с касата, дали пишат качествено код, дали тестването наистина е успешно, както твърди този, който тества и т.н. Трябва да се преборят с държавната машина по отношение на разни данъци, счетоводства, борси... Трябва да имат много адвокати, които да се занимават с онези текстове, които никой не ги чете, но се съгласява с тях. Да ходят по дела с потребители, които са ги прочели и са решили, че въпросната компания им дължи пари, да се бият с други компании за патенти и какво ли не. Големите компании често се превръщат в т.нар. "blue chip" компании, които често нямат ресурса да се занимават с нови разработки, което е парадоксално. Не че нямат ресурс от хора и пари, а просто не могат да си позволят да направят следното:
- Да назначат екип, който да се занимава с даден проект;
- Даденият проект трябва да се обмисли от Х човека;
- Трябва да се одобри от други;
- Трябва някой да каже дали има смисъл на пазара;
- Някой да го програмира;
- Някой да го тества;
- После някой по-нагоре да го пусне за продажба;
- Да има екип, който да се занимава с поддръжката на това нещо;
- Да има екип, който да се занимава с клиентите;
- Като има проблем да се "контролира" дали това е реален проблем и дали има смисъл да се оправя и ако има смисъл дали да е веднага;
- Като трябва да се направи нещо ново, някой в горните нива решава дали това да се направи, съгласува се с други, после се разказва на програмистите, програмистите правят това, което са разбрали... после този на по-високото ниво гледа и установява, че не са разбрали точно това, което трябва да се направи и се оправя наново...
и т.н. и т.н....
Всичките тези неща поробват една такава компания. Често подобни компании "решават" част от тези проблеми като изкупуват малки фирми и задължават хората в тези фирми да работят още известно време за голямата "blue chip" компания, за да не трябва да обучават други хора, които да работят с продукта (като програмисти, тестващи и т.н...).
Когато има много хора и всеки прави малка част от софтуера, после като се съберат отделните модули често се получават проблеми поради човешки грешки, независимо дали преди това са се договорили как трябва да работят различните модули помежду си. Работата е толкова много тясно специализирана, че никой не поема отговорност за работата на другия. Нещо се развали някъде и целият ресурс от 999 (примерно) програмиста си казва — ааа, това е проблем на Пешо. Той знае как работи това, той го е програмирал. И целият софтуер чака Пешо.
Същото е в комунистическите общества. Всеки е нает за някаква много тясно специализирана работа и си гледа само своето, защото няма мотивация да твори сам, защото все някой му сервира отгоре какво да прави и като се развали нещо, никой не си мръдва пръста, докато не дойде "Пешо".
Замислял ли си се как така един младеж направи операционна система Linux, а Microsoft има толкова много народ при себе си и правят Windows. Да се направи операционна система не се изискват много хора.
И да се върнем на въпроса — всичкия този персонал трябва да му се плаща. Дали е нужен или не, наети са. И реално един Windows да кажем е направен от екип от 50 програмисти, обаче има още поне 250, които гравитират около тях (по-горе казах какви са). И всичко това прави операционната система много много скъпа за компанията.
Печелят ли повече? Печелят, да, но не е така, както си мислиш, че видиш ли правят програмата и си седят безгрижно и нямат какво да правят и сметките им набъбват.