Едно и също изречение казано с благост и уважение ще даде различен резултат от казано с крещене и гняв.
Истинския, дълбок резултат в човека не идва от това, как някой му е казал нещо, а от това доколко самия човек е научен да внимава и на това, което се говори и на свидетелството на Божия Дух в неговия вътрешен човек.
С това твое твърдение ти продължаваш да клониш към манипулативния подход, който изгражда психологически методи за въздействие на съзнанието и волята на другия човек. Има цели институти, които се занимавам с изследване на човешката психика и разработват специални методи за влияние на съзнанието и повечето включват точно такива неща - "благо", "кротко" "интелигентно", "уважително" говорене.
Ако погледнеш западните политици как говорят - те използват именно този подход. Те не викат, не се карат, много са възпитани, говорят благо и кротко. И после пращат армиите и самолетите си да избиват милиони хора. Затова Исус каза, че
ще ги познаем по плодовете им, а не по интонацията им.
И точно това е проблема на разчитането на подобни методи - лицемерието. Всякакви благости и кротости могат да се имитират, при това много лесно. Повечето пастори са възприели подобен благ, бащински, увещателен тон с който се представят на амвона, а след това някои от тях ходят да съблазняват дъщерите на енориашите си.
Затова онова, което има значение е
не изкуственото придържане към някаква фиксирана за единствено валидна от незнам си кого интонация, а
искреността. А в своята искреност човек може да прояви всякаква интонация. Исус например не отиде с благ тон и тих глас да подскаже на търговците в храма, че мястото, което са избрали за търговията си е неуместно, но взе бич и ги разгони и разпъди с голям гняв породен от ревността за Божия дом.
И като говорим за гняв - откога гнева е грях? Писанието казва, че гнева може да доведе до греховни действия, затова трябва да се внимава, но сам по себе си гнева не е грях. Сам Бог се гневи и ако гнева е грях, значи и Бог съгрешава.
Гнева може да бъде справедлив, може да бъде и несправедлив. Ето защо не трябва да се съди за самия гняв а за неговия източник.
Въобще мисленето ти по този въпрос е смесица от светска мъдрост и религиозни шаблони, които са се наслоили в следствие на отстъплението на християнството от истината.
Въобще самото очакване, че МЕТОДА НИ НА ГОВОРЕНЕ трябва да формира определен РЕЗУЛТАТ вече говори за прилагане на чалъми и
специални поведенчески трикове, които произлизат от определена теория за контролиране на съзнанието на опонента. Което само по-себе си е методология на лицемерието.
Моето отношение е да бъда открит и
нелицемерен (с ония които считам за свои) и ако поведението на отсрещната страна предизвика в мен съжаление, то аз ще отговоря със съжаление, ако предизвика смях, то аз ще отговоря смеейки се, ако предизвика справедлив гняв, то в думите ми ще се усети този гняв, ако предизвика ирония, то ще отговоря с ирония. Въобще дискусията е двустранен процес при който интонацията и въобще емоционалния заряд
се формира от двете страни, и не е едностранно действие.
Аз обаче очаквам резултат да дойде от действието на Бога в човека, а не от някаква моя специално калкулирана методология на контролиране на съзнанието и емоционалния баланс на отсрещната страна. И честно казано дълбоко се гнуся от всякакви измислени от човеци методи за психологическа манипулация и влияние, включително религиозните такива и произлизащите от тях поведенчески шаблони.