Като ги чете тия неща от речниците, човек почва да се чуди - кой ги е писал тия речници?
Примерно, какво е това нещо "Божествен закон"? Божествен означава, че нещото обявено за божествено е или някакво божество или подобие на божество. "Божествен закон" не е същото като Божий закон, или Божият закон. Обикновено този термин се използва от ню ейджърите, които самите нямат и не искат да имат нищо общо с Божиите закони, но им се иска някак си да си мислят, че има нещо божествено в нещата и принципите, които вярват.
Божието Слово никога не ползва израза "божествен закон".
Удивлява също и израза "
почти еквивалент на святост". Интересно тогава,
какво не достига на праведността да бъде пълен еквивалент на святост? Тук прозира липсата на яснота относно "какво е святост", защото според дефинициите, които аз знам праведност и святост са доста различни по своето естество неща.
"Разбиране на светите принципи и привързаности на сърцето" - аз за първи път чувам за "свети принципи", както и за "свети привързаности". В същия списък е и израза "свети чувства". Това доста ми напомня на изразните средства на православните, които обичат да използват помпозни изрази, които някак си звучат "духовно и възвишено", но сами по себе си нямат никакъв смисъл и връзка с реалността.
Като се има предвид, че думата "святост" означава "отделяне от нещо за нещо", то опита да се приложи значението на "святост" към горните три "святи" израза може да доведе до главоболие.
По всичко личи, че тия дефиниции в някой си речник са писани от православни и там се вижда типичната православна липса на връзка с реалността.
Когато се проверява значението на някоя дума не трябва да се гледа в религиозните речници, защото те често са пълни с подобни словоблудства, ако и да може да се намерят и добри речници, особено такива писани преди няколко века.
Като начало е най-добре да се види значението на библейските лексикони на староеврейски и старогръцки.
Трябва да се отбележи, че думата
праведност не се среща в повечето български преводи. Там срещаме думи като "правота", "правдивост", които принципно означават същото.
Еврейските думи обаче които стоят зад тези термини са няколко и си струва да се изследват една по една.
Една то тези думи е:
צְדָקָהtsedâqâh
tsed-aw-kaw'
From H6663; rightness (abstractly), subjectively (rectitude), objectively (justice), morally (virtue) or figuratively (prosperity):
rightness e дума, която означава точно правота, и говори са придържане към онова, което е право.
Много е силна думата rectitude, ето какво казва речника на Уебсър за нея:
Правилност на ума е склонността да се действа в съответствие с всеки известен стандарт за право, истина или справедливост; правилност на поведението е действителното съответствие с този стандарт. Съвършената правота принадлежи само на Върховното същество.
Именно
склонността, нагласата и отношението са ключови за разбирането на всяка "-ост".
Праведн
ост, жесток
ост, мързелив
ост, всички тези неща се базират на определена склонност, нагласа и отношение. А неща като мотиви, склонности, нагласи и отношения
са от областта на духа. Т.е това са духовни реалности, които от една страна може да се дефинират като конкретни принципи, но от друга те са поле за действието на духовни сили, или конкретно на определени духове. Тук навлизаме и в тайната на това "какво е дух", защото това е една от най-големите тайни на Библията, и това е един от най-важните теми за изследване за всеки християнин.
Когато говорим за достигане на точна и ясна дефиниция, ние не говорим да натворим нещо, което да звучи "духовно и величествено". Нещата, които само имат вид на благочестие, но са лишени от силата му са от областта на религията. А религията е от царството на тъмнината. Ние се интересуваме от дефиниция, която работи и принася плод. Правилната дефиниция е като
механизъм който работи в наша полза. Това е все едно да изнамериш механизъм който може да изпомпва вода. Няма никаква полза от описания на механизми които
звучат все едно ще могат да изпомпват вода. Ползата е само и единствено от механизми които
действително могат да изпомпват вода. Точно така е и с дефинициите на основните Библейски думи и реалности. Веднъж достигнали до тях, те започват да изпомпват за нас разбиране и мъдрост и благодат и започват да преобразяват живота ни.
Думите сами по себе си са
мостове към духовните реалности. Правилно дефинираната дума е като работещ мост по който можем да преминем от тъмнината към светлината. Псевдо дефинициите създават само лъжливи "свети чувства" без наличие на реално преминаване от тъмнина към светлина, от неразбиране към просветление, от умопомрачение към проницателност.
Исус ни предупреди, че за всяка
празна дума на човеците ще се иска сметка в съдния ден. (Мат 12:36). Какво е
празна дума? Сред християните битува мита, че това са някакви глупави шеги и подобни неща. Нищо подобно -
празната дума е дума, която е била изпразнена от нейното оригинално съдържание. Изпразнена от съдържанието, което е заложено от Бога. Всеки път когато използваме празни думи лишени от пълнотата която Бог е заложил в тях, ние позорим Бога и изкривяваме Неговия образ, защото
Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.
Ето защо издирването на правилните дефиниции е толкова важно, защото това е процес на напълване на изпразнените от дявола и неговите слуги думи чрез които човечеството е държано в тъмнина, мрак и робство.