Споменаване на въпроса за многоженството е на място по темата, защото има отношение по въпроса за "повторния брак". На практика ако мъж си вземе втора жена това е повторен брак, но не е престъпление според Писанието. Аз не съм видял заповед, която да забранява на мъжа (освен ако не е старейшина) да си вземе втора или трета жена без значение дали първата е още с него или го е напуснала. От друга страна жената няма право за втори или трети мъж, т.е библейската практика е за многоженство, а не за многомъжие.
Ако мъж обаче напусне жена си, за да бъде с друга това е престъпление, но ако вземе втора без да напусне първата към, която има заветни задължения то няма престъпление според Писанието.
Аз не съм привърженик на многоженството, защото пълнотата на брака най-добре се реализира в оригиналния замисъл на Бога "един мъж и една жена", но когато става въпрос за осъждане на определен грях, би било неправедно да осъждаме това, което Бог не осъжда, ако и да не е най-доброто.
От друга страна не мисля, че ако мъжете осъзнаваха правото си на повече от една жена в семейството, че това би намалило разводите. На първо място защото в множеството от случаите инициаторите на разводите са жени. На второ място защото основната причина за разводите са същите като и по времето на Исус, а именно "вашето коравосърдечие". Евреите като можеха да си вземат повече от една жена нима не си напускаха жените? Напускаха ги.
Другия основен проблем по отношение на разводите е в това, че днес хората нямат представа какво означава семейство и основно християните се впускат в семейните отношения не като зрели хора, които виждат в семейството Божият стратегически ред за утвърждаване на правдата по земята, а гледат на него като средство за узаконяване на желанията на нагона си. И ако някой е последвал не Божиите цели когато е създавал семейство, а е следвал нагона си, то такъв човек в последствие лесно би последвал нагона си в следващите прицелни точки на страстите си и би разбил семейството си. Същото важи и по отношение на многоженството. Патриарсите си взимаха повече от една жена не защото имаха желание да спят с много жени, а защото искаха да имат много деца и да създадат голям и силен род, който да носи на плещите си Божиите призвания и цели. Авраам обичаше жена си Сара толкова много, че не искаше да чуе за друга жена, но с мотива да придобие син се съгласи да допусне в леглото си още една жена. Разбира се това не беше в линия с Божия план за това как да се случат нещата, но в случая говорим за мотивацията на Авраам. Неговия мотив беше продължаването на неговия праведен род, а не да си вземе още една апетитна млада жена.
Колко мъже носещи името християни днес избират жена с оглед на това тя да може да роди много деца и да умножи рода на праведните на земята? Колко мъже избират жени, които са готови да родят и отгледат много деца? Божият съд днес е върху цялата лицемерна Западна Европа, чиито народи вече не са способни да репродуцират себе си, защото са станали толкова себични и себевглъбени, че не могат и не желаят да раждат и отглеждат деца. Така сами обричат нечестивите си родове на изчезване, при това напълно заслужено получават следствието от безумната си безбожна или лицемерно набожна философия на живот.
Онези обаче, които наистина са възлюбили правдата - непременно ще осъзнаят значимостта на това какво означава праведно семейство, праведен род и праведна общност в контекста на Божието Царство и Божиите цели на земята. И единствено от тази гледна точка и от такава мотивация може да се говори за оправдано прилагане на Божието позволение за многожеството.
По отношение на цитирания от Ferko пасаж, там също се вижда принципа за който говоря, защото се казва:
16. Но той да не умножава коне за себе си 22, нито да върне народа в Египет, за да умножава коне 23, защото ГОСПОД ви каза: Да не се връщате отново по онзи път 24.
17. И да не взема много жени за себе си, за да не се отклони сърцето му 25, нито да трупа много сребро и злато за себе си
Тук ясно се вижда, че Бог не желае един цар сред Божия народ да използва позицията си за да угажда на себе си. Този пасаж говори изрично за това царя да не използва позицията си за себични цели. Давид например беше събрал много сребро и злато, но не ги беше събрал за себе си, а за изграждането на Божия храм. Същото важи и за многоженството, човек не трябва да се води от страстите си, но от Божиите праведни цели и призвание.