Тъй като style, все пак реши да представи някаква аргументация на думите си, цитирайки Библията (въпреки, че не дава почти никакво обяснение какво общо имат цитираните от него пасажи с нещата, които се опитва да докаже) - е редно да се изпитат тия пасажи и да се види дали в тях има някакво основание да се считат за потвърждение на нещата, които той си мисли че потвърждават. Ако някой цитира Писанието е редно да се обърне подобаващо внимание на това, което е цитирано, като в същото време сме длъжни да изпитаме дали цитирането потвърждава позицията на цитиращия или той се подвел от някаква своя презумпция и погрешни впечатления.
Преди да обърнем внимание на цитираните от style пасажи е редно да изясним какво той се опитва да докаже с тях. Доколкото се вижда от казаното от него до момента,
той твърди, че един вярващ в Христос човек трябва да чака "лично откровение" за всяко нещо, което прави, което от своя страна обезсмисля Писанията като фундамент на нашия начин на живот, вярване и мислене. Ако ние ще чакаме "лично откровение" за онова, което Бог вече е утвърдил в Писанията като част от Неговите пътища, които трябва да следваме, то тогава утвърденото в Писанията не само се обезсмисля, но и
"личното откровение" на индивида се издига над 100% сигурното и потвърдено свръхестествено откровение на апостолите и пророците.
Писанието ясно казва, че Божиите хора са "
съградени върху основата на апостолите и пророците"
Еф. 2:20 а не върху основата на "личното откровение". С други думи
нашия живот трябва да бъде основан върху откровенията (превърнати в Писания) на апостолите и пророците, а не върху нашите собствени откровения.
Според style, един човек можел да си има едно откровение, друг друго откровение и единия да си минавал отляво на Господния път, а друг да си минавал отдясно, което е възможно само ако Господния път е ШИРОК. Но самия Исус казва, че Господния път е ТЕСЕН, а през тесен път не може да се минава нито отляво, нито отдясно. Нещо повече подобно лъжеучение напълно унищожава единството на братята и полага за основа религиозен плурализъм, където всеки си прави и живее както си иска според "личното си откровение".
От друга страна style лъжливо твърди, че ние отричаме директното и специфично водителство от Бога за определени неща и ситуации:
Потърси всички на които си говорил неща от рода няма лично водителсто, няма лично откровение и т.н и се покай и оправи взаимоотношенията си, понеже се разрових и видях че доста упорито си отстоявал тезата си ...
Style дори се бил "разровил и видял", докато аз
само две съобщения по-рано съвсем ясно съм написал, че свръхестествената комуникация от Бога винаги е била и ще бъде част от живота на Божиите хора. Т.е аз напълно сериозно вярвам, че
Бог ръководи хората си в определени специфични неща, които не са покрити от фундаменталните учения на Писанията.
Да се твърди обаче, че човек трябва да чака "лично откровение" по въпроси, които Бог вече е изяснил в Писанията, чрез откровенията дадени на апостолите и пророците (върху чиито откровения ние сме съградени) е не само арогантно и безумно, но и напълно безбожно.Другия основен проблем в тезата на style е че той се е вкопчил в така нареченото "
лично откровение" като едва ли не най-важното нещо от Библията, докато в самата Библия подобен термин ВЪОБЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА. Как става така, че някой е толкова много привързан към нещо,
което дори не го пише в Библията и въобще не е било част от изразните средства на Божиите хора в библейските времена? Това най-малкото доказва едно, че style не е извлякъл своите убеждения, практики и терминология от Писанията, защото ако беше ги извлякъл от там най-малкото щеше да ползва Библейската терминология. Това доказва, че
той е ползвал други източници за своите убеждения и вярвания. И на мен са ми известни не малко книжки, които учат подобни неща и от които хора като style черпят своите вярвания и убеждения.
В Писанията се използва термина "откровение" който буквално означава "откриване", но този термин никога не се ползва с думичката "лично". Въобще Писанията по никой начин не поставят такова ударение на "личното" и "индивидуалното" поради тази причина и
подобни термини като "лично откровение" въобще не съществуват в Писанията.
Много е важно също човек да изследва и термина "откровение" т.е
откриване и да разбере, че "откриване" Бог може да даде
само за неща, които не са вече открити. Защото ако нещо е вече открито, то Бог може да НАПОМНИ за него,
а не тепърва да го открива. Но ако има нещо, което
не е било още открито, то тогава Бог може да го открие на човека. Ние обаче сме основани върху основата на апостолите и пророците, т.е върху онова КОЕТО Е БИЛО ОТКРИТО НА ТЯХ, затова и една от функциите на Святия Дух е да НАПОМНЯ всичко, което Бог вече е казал /Йоан 14:26/.
С други думи - всички фундаментални неща върху които ние трябва да основем живота си са ВЕЧЕ ОТКРИТИ на апостолите и пророците, и ако ние чакаме "лично откровение" за същите тези неща това означава, че
ние искаме да градим върху нова основа, някаква "лично открита основа" - а не онази, която е
вече положена чрез откритото на апостолите и пророците.
Що се отнася до моята практика в живота аз през целия си живот на вярващ човек съм търсил да бъда воден от Бога за ония специфични неща, които не са установени във фундамента положен в Писанията, както и съм търсил да бъда утвърден във всичко, което е вече открито в свещените Писания. Например мога да кажа, че въпреки, че бях настойчиво канен да се присъединя към християнски общности в други държави, където щеше да ми е много по лесно и за мене и за семейството ми да участвам в нещо, което е вече съградено, на мен ми беше дадено от Бога да стоя в България и да градя тук живота, който трябва да живеем като християни. Аз не мога да нарека това "лично откровение" защото такъв термин в Библията няма, но беше по-скоро забрана от Духа /Деян 16:6/ да отивам другаде.
И така нека да се спра на конкретните пасажи, които style е решил, че подкрепят неговата теза и да видим дали има някакво основание да мислим, че това е така.
Ето моята аргументация Колосяни 2:2-4.
1. Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично,
2. за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа,
3. в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието.
4. Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.
Не знам дали някой от четящите вижда в този пасаж каквато и да е подкрепя за твърденията на style за "личните откровения" - но аз не виждам пасажа да има абсолютно нищо общо с неговите тези. Освен ако не е решил, че споменаването от Павел, че някой не го е
виждал лично, може да има нещо общо с "личното откровение". Пасажа говори също така и за "проумяване" и "познаване", което има всичко общо с това, човек
да проумее ония неща, които Бог вече е открил така щото да познае кой и какъв е Христос и е точно обратното на това човек тепърва да чака "лични откровения".
Откровение 15:3 3. И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете
В този пасаж също не се споменава нищо за "лични откровения" - говори се за
Божиите пътища, които по някаква причина (която той нито мотивира, нито обяснява) style е решил, че имат нещо общо с неговата теория за "лични откровения". Човек може да изследва подробно в Писанието и да се запознае как Писанието дефинира термина "път" и "пътища" и особено "Божии пътища. Едно такова изследване ще покаже, че този термин говори за
Божиите утвърдени начини на действие и живот. И къде точно те са записани и утвърдени? В свещените Писания, а не в "личните откровения". От Писанията ние научаваме какви са Божиите пътища и се учим да ги следваме и подражаваме.
Ето ключовия текст който най- точно говори за лично водителство 1Коринтяни 4:7
По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква." Кое не разбрахте ?
Тука стигаме до апогея на аргументацията на style, след като той решава да ни даде
ключовия текст, който
най-точно говори за "личното водителство". И какво намираме в най-ключовия текст? Намираме ключа не за потвърждаване на теорията на style, но за
нейното разобличение. Очевидно style се е впечатлил от това че Павел използва израза МОИТЕ ПЪТИЩА и по някаква причина решава, че това е някакво доказателство за лансираната от него практика на "лични откровения". Самия Павел обаче точно в този пасаж казва неща, които напълно опровергават учението и практиките, които лансира style.
Първо е нужно да си припомним, че Павел е не кой да е а Христов апостол, т.е той е човек на когото е поверена тайната на благовестието. На него
като на апостол да му били открити определени неща, който неща днес ние научаваме от неговите писма, които вече са част от Библията. По този начин прочитайки писмата на Павел в Библията ние се поучаваме и наставляваме в това, което е ОТКРИТО НА НЕГО, т.е ние
биваме основани на неговите откровения, а не на нашите лични откровения. Което е напълно в потвърждение на написаното, че сме
съградени върху основата на апостолите и пророците, а не върху лично открита основа. Самия пасаж също показва и нещо друго, а именно, че Павел казва, че Тимотей ще напомни на вярващите ПЪТИЩАТА НА ПАВЕЛ. Забележете - Тимотей няма да поучава вярващите на това, което той самия е получил по "лично откровение", нито ще ги учи на това, те сами да си получават "лични откровения" и да живеят според тях. Но вместо това Тимотей ще ги наставлява да следват ОТКРОВЕНИЯТА НА ПАВЕЛ. Което е точно онова, което и ние твърдим в тази тема и в този форум, а именно, че ние трябва да живеем според откритото в Писанията, т.е откритото на апостолите и пророците, а не според "лични откровения". Ако обаче има неща, които касаят въпроси извън фундамента на Писанията, ние можем да очакваме Бог да ни води конкретно, а не да се водим от своя ум и желания.
И така виждаме, че "ключовия" пасаж в аргументацията на style не само не потвърждава неговите учения, но вместо това ги разобличава и потвърждава онова, което ние твърдим през цялото време.
От тук нататък аз не знам има ли смисъл да разглеждам и останалите цитати на style, ако дадения от негов "ключов текст" е пълна катастрофа за твърденията му. Не че не бих го направил заради четящите, но се боя, че този ми постинг ще стане прекалено дълъг и тежък за изчитане и осмисляне.
Все пак искам да обърна внимание на още един пасаж, който style цитира, а именно:
Водените от Божия Дух са Божии синове
Тук отново се вижда, че style цитира неща за които няма никакво реално разбиране, но се води от някакви свои впечатления и презумпции относно това какво цитирания пасаж може да означава. Очевидно според style - да се водиш от Божия Дух - означава да се водиш от "лични откровения". Само дето Писанието ни най-малко не учи такова нещо.
На първо място е писано, че:
2Тим. 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
2Tим. 3:17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело. Думата преведена като "боговдъхновено" буквално означава "вдъхнато от Бога" или "произлязло от Духа на Бога". С други думи Писанията не само произлизат от Божият Дух, но също така и са пропити от Него. Когато човек се поучава и наставлява в Писанията той се изпълва с волята и пътищата на Бога и научава пътеките на Божия Дух. Писанията не са мъртва буква, която се назубря интелектуално. Те са "
дух и живот", Божието Слово не е мъртва буква, а е "
живо и деятелно" /Евр. 4:12/. Да бъдем управлявани от Божият Дух на първо място е свързано с това да бъдем изпълнени с разбиране и вяра във вдъхновените от Него Писания. И едва когато сме стъпили на тази основа, ние можем да очакваме Бог да ни води в специфични неща, които не касаят фундаменталните постановки на Писанието.
Един от аргументите на style е, че Христос винаги се е водил от волята на Отца, и това е така. Само дето style отново по презумпция е решил, че това е същото като да получаваш "лични откровения" за всичко. Вместо това Писанието свидетелства за нещо съвсем друго. Едно от най-известните месиански пророчества за Христос казва следното:
Пс. 40:7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);
Пс. 40:8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми. Тук сам Духът на Христос бидейки в Давид свидетелства за това, че Христос на драго сърце изпълнява Божията воля, защото ЗАКОНА на Бога е дълбоко в сърцето Му. Думата за "закон" е torah и е референция към петокнижието на Моисей. Писаното Слово беше дълбоко в сърцето на Христос. Не се казва, че "личните откровения" са дълбоко в сърцето Му, но ЗАКОНА, изявеното, написано Слово.
Потвърждението на това идва практиката на Христос непрестанно да се обръща към Писанията, когато спореше с противниците Си или поучаваше учениците Си. Христос нито веднъж не каза, вие трябва да имате лични откровения за да следвате Бога, но постоянно повтаряше "
не сте ли чели" /Мат 12:3,5; Мат. 22:31; Марк 12:26/ и "
Писано е.." /Maт 4:10; Мат 26:31; Марк 7:6; Марк 9:12 и пр./.
Нещо повече Христос не каза, че хората се заблуждават, защото нямат "лично откровение" а защото не познават Писанията /Марк 12:24/.
Вижда се че аргументацията на style не може да издържи на изпитанието за достоверност, напротив вижда се че той не само има затруднения да си аргументира твърденията, но и се опитва да цитира неща, в които нито е вникнал, нито е разбрал смисъла и приложението им. Вижда се също така, че пише прибързано без да се е запознал нито с нашата позиция по въпроса за водителството от Бога, нито със същността на темата от която произлезе тази дискусия за водителството и "личното откровение".
При все това аз съм длъжен да кажа, че поне до някъде мога да го разбера, защото преди години и аз държах това учение, което той сега лансира. Преди много години като млад и неориентиран харизматик аз също бях ученик на теорията за "лично откровение", която style развива в тази тема. Благодаря на Бога че ме възрасти и балансира относно тия неща. Безспорно ние трябва да сме водени във всичко от Божият Дух, но също така ние трябва да разбираме какво означава това нещо и в какво се състои практиката на това да бъдем водени от Духа на Бога. Трябва да разбираме мястото на вдъхновените от същия този Дух Писания, както и да не се закоравяваме за специфичните насоки на Духа, които касаят неща извън вече положения от апостолите и пророците фундамент.
Конкретно в темата от която тръгна отклонението на дискусията в посока "лични откровения" се вижда, че style не разбира, че тази тема е в областта на фундамента положен от апостолите и пророците, а не в областта на специфичните неща извън този фундамент.