Днешното християнство се е оплело като "пиле в калчища" в пътищата, вървежа и измишленията на света. На такива като им покажеш фактите за това, което се случва - те само повдигат рамене и казва "ами това е което има да стане няма как" и продължават да дремят в прегръдките на света.
Само дето има много други неща, които има и трябва да станат паралелно с падането на народите в лапите на звяра. От тях така наречените "християни" не виждам да се вълнуват, че трябва да се случат и че имат отговорност и призвание да участват в тяхното случване. Ето един неизчерпателен списък с тези неща.
1. Записаното в Еф. 3:10 - което вече цитирахме. Това е задължението на църквата (Господното събрание) спрямо Божиите изконни врагове - небесните началства и власти в небесните места. Апостол Павел напомня за тях, че нашата борба не е с плът и кръв, но с небесните началства и власти и техните структури в небесни места (Еф. 6:10). Повечето дори нямат представа какво представляват тези структури, как функционират и какво е естеството на борбата в която сме въвлечени срещу тях. Поради невежеството си и нехайството си днешното християнство не само не се бори срещу тях, но вместо това съдейства активно в техните усилия и ефективно и на дело им се покланя, докато на Бога дава само суетно поклонение с устни.
Ис. 29:13 Затова Господ казва: Понеже тия люде се проближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене По човешки поучения изучени папагалски,
Изпълнението на тази задача е толкова важно, че Бог е обвързал завръщането на Христос с нейното изпълнение.
Евр.1:13 "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твоето подножие"?
Евр. 10:13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
От това се вижда ясно, че Христос няма да се завърне преди да се изпълни онова, което Той ЧАКА. Това, което Христос чака няма да се изпълни от само себе си. Но ще се изпълни както е записано ЧРЕЗ ЦЪРКВАТА. Всяко усилие на сатана е насочено към предотвратяване на завръщането на Христос, което е пряко свързано с тоталното успиване на християните и тяхното ефективно неглижиране към побеждаването на небесните началства и власти на тъмнината. Ако Павел казва, че нашата борба е срещу тия началства и власти, то от нас очаква ли се да победим в тази борба или да останем победени? Въобще някой изяснил ли си е какво е естеството на борбата и какво е естеството на победата? Когато Писанието казва, че Христос очаква враговете Му да бъдат положени ПОД НОЗЕТЕ МУ, то някой забелязва ли че нозете са част от тялото? Т.е Божиите врагове трябва да бъдат победени и подчинени от Христовото ТЯЛО. И каква е в връзката между това побеждаване и поставяне под нозете на Христос и изявяването на Божията превъзходна мъдрост "чрез църквата"?
2. "Църква славна без петно и бръчка" (Еф. 5:27). Успехите на сатана и неговия звяр сред народите не означават успехи сред Божият народ и славната Му невяста. Точно обратното:
Ис. 60:1 Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, И славата Господна те осия.
Ис. 60:2 Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, И мрак племената; А над тебе ще осияе Господ, И славата Му ще ти са яви.
Докато целия свят потъва в тотален мрак и умопомрачение, Божият отделен народ ще бъде не опетнен и осквернен от това, но ще бъде осиян в слава и излъчващ светлина. Някой изобщо дава ли си сметка какъв е пътя, който трябва да извървим за да стигнем до това място на светлина и слава измъквайки се от днешното си състояние на позорно съществуване в лапите на света?
Мнозинството си мислят, че понеже са "християни" Бог така ще направи, че това нещо да се случи "някак си" и да ги включи и тях в него. Само дето паралелно с формирането на Христовата свята Невяста се случва формиране и на други "невести":
Ис. 4:1 И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж, и ще му рекат: Ние ще ядем своя си хляб И ще обличаме своите си дрехи, Само нека се наричаме с твоето име; Ти отнеми нашия срам.
Ис. 4:2 В същия ден издънката Господна ще бъде красива и славна, И плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля;
Тия "седем жени" представляват пълнотата от християнски групи и деноминации, които ще имат претенции да са Христова невяста и да се наричат с Неговото име. В същото време те желаят "да ядат своя си хляб и да обличат своите си дрехи" - с други думи да вършат своята си воля и да имат своята си правда. Христос им трябва само за да крият срама си зад Неговото Име.
Съвсем ОТДЕЛНО от тях обаче "издънката Господна" ще бъде красива и славна и напълно отделена от ония, които вместо да се борят срещу блудстват с небесните началства и власти.
3. Подбуждането на Израел към ревност за Господа. Друга изключително ключова роля на Христовата общност е да послужи за поревнуването на Израел отново за Бога на бащите си.
Римл.11:11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.
Днешното християнство не само не предизвиква ревност в евреите, но напротив - презрение. И за съжаление с пълно право. Евреите макар спрямо Христос да имат покривало над сърцата си като прочитат Писанията, схващат много по-добре от повечето християни духа на Писанията и на стандартите на Бога на Израел. Ето защо те ще бъдат подбудени към ревност само и единствено когато видят християни ходещи в същия този Дух и изпълняващи същото това древно призвание към което самите те бяха призовани. Днешното християнство не само не разбира, но и напълно презира това древно призвание. Призванието да се изявява Божията превъзходна мъдрост пред народите:
Вт. 4:5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.
Вт. 4:6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.
Вт. 4:7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?
Вт. 4:8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?
Светът и народите се водят от мъдростта на началствата и властите на тъмнината. Това се нарича "вървежа на този свят". Божиите хора обаче са призовани още от древността да изявяват една съвсем друга мъдрост, коренно различаваща се от тази на света и напълно самостоятелна в своята реализация. Няма никаква нужда от миксиране на Божието и човешкото. Точно това смесване е самата същност на термина "вавилон". Израел винаги е бил призован да бъде отделен народ, живеейки според съвсем друга мъдрост и пътища и чрез това да бъде светлина на света, светлина на всички народи. Всеки истински Христов ученик е сънаследник на това призвание, бидейки присаден към израилевото дърво и ставайки съучастник в израилевото гражданство (Еф. 2:12).
Едва когато евреите разпознаят НАРОД, който изпълнява дословно това тяхно оригинално призвание те ще поревнуват и ще заридаят за Онзи, когото прободоха.
Мисля, че става пределно ясно, че тия три отделни неща, които изредих са всъщност неразривно свързани и са едно пълноценно цяло. Всеки който разпознае и се посвети на това призвание и отговорност пред Бога ще бъде избавен от мрака, който слиза върху народите, а останалите ще бъдат погълнати от този мрак, наричайки се с Христовото име само за да крият зад него срама си.