Нека да видим целия пасаж, обаче без да е разделен на стихчета, защото това много обърква разсъжденията. В оригиналните текстове нямаме такова разделение:
В числото на вдовиците да се приима вдовица не по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена, свидетелствувана в добри дела, ако е чада отхранила, ако е странни пригледала, ако е на светии нозе омила, ако е на бедни помагала, ако е следвала усърдно всеко добро дело. А по-младите вдовици не приимай, защото когато разсвирепеят против Христа искат да се женят, та падат под осъждение, защото се пометнаха от първата си вера; а при това научават се да стоят праздни, да ходят от къща в къща; и не тъкмо праздни, но и блядиви, и месят се в чужди работи, и говорят което не е прилично. И тъй, искам младите вдовици да се женят, да раждат чада, да управляват дом, да не дават никоя причина на противника за хулене; защото некои се вече уклониха след Сатана. Некой верен или верна некоя ако има вдовици да си ги пригледват; и да се не натоваря църквата; за да може да пригледва истинските вдовици.
В този текст се говори за подпомагането на вдовиците, а не за това дали да се омъжват или не. В Писанията на не малко места имаме записано, че вдовицата може да се омъжи отново. Думата, която е ползвана за "подпомагане" и "неподпомагане" са "приемай" и "не приемай". Става въпрос за това кои вдовици да бъдат приети и кои не.
Можело да бъдат приети само тези, които са над 60 години и са вършили определени добри дела. А млади да не приема, не защото са решили да се омъжат и това е грях, а защото като се омъжат ще има кой да се грижи за тях и кой да ги подпомага. Освен това има такива, които отпадат от първата си вяра (или в твоя превод "убеждение") и се научават да стоят праздни, да ходят от къща в къща; и не тъкмо праздни, но и блядиви, и месят се в чужди работи, и говорят което не е прилично. Това е тяхното отвръщане от Христа, за което се говори. Затова такива е по-добре да се омъжват, за да не дават причина за хулене.
Когато една жена е млада и неомъжена, тя има над себе си баща, освен ако не е сираче. Когато се омъжи, над нея е властта на мъжа й. Когато овдовее, тя вече няма никой над себе си освен Бога. Обаче когато тя се отрече от Бога, тя става плячка за сатана. Затова е писано, че е по-добре да се омъжва, за да има власт на нея, защото жените са много по-податливи на измама, отколкото мъжете.
Надявам се това да изяснява нещата.