Мислех друг път да я пиша тази "друга" тема, но реших, че сега също може да стане.
Едва ли някой се съмнява в това, че Соломон е бил и ще остане най-мъдрия човек на земята. С мъдрост която не беше човешка а от Бог и беше за Негова слава също. Мисля че при него нямаше проведена нито една война и Израел достигна един от най-добрите си периоди в материално благоденствие. Но това което ме смути е следното. 3Царе-11гл:
"1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома(който е Молох) 1, мерзостта на амонците.
6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,
10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.
11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.
13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах."
Горе-долу се опитах да подчертая основните неща които ме впечатлиха, макар, че има и още. Като това, че всичко описано става в старините на Соломон. Та без да правя някакви опити за анализи на словото от тази глава, тъй като то си е достатъчно ясно и показателно оставам замислен над следното. Обърнал ли се е Слоломон преди смъртта си отново към Бога на Израил и дали е възможно поради това което направи да не "достигне до своята награда"? Отново въпрос който не е в юресдикцията на никой от нас, но базирайки се на фактите които виждаме в Библията, можем ли да направим някакъв извод? Който в между прочем може да бъде доста по-дълбок. Все пак Соломон има следа в Библията-словото което ние четем и приемаме сега. Имам в предвид, че има написани от него неща. Не знам дали това може да бъде гарант, но все пак е нещо което е важно. Би ли преглътнал нашия Бог нещо такова като това което направи този иначе мъдър човек заради Името си и заради слугата си Давид. Макар че това което се вижда от текста е че заради Давид Бог просто забави отнемането на царството за сина на Соломон като каза, че ще му остави му остави едно племе.
Как ги виждате вие нещата в светлината на словото и има ли още нещо което може да се напише в този аспект по темата?