"Това е наистина достатъчно, за да се заключи, че не познаваш Писанията и отричаш това, което ясно е записано в тях."
Много претенциозно бе, Божии човече!
Поздравявам те със следния стих:
Йов 12:2
наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
"3 Царе 17:22. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя."
Това, което аз чета е че детето оживя. Ти изваждаш от този пасаж нещо което аз не виждам автора на 3 царе да е вложил.
Всичко, което автора казва е, че детето е било мъртво и след това е оживяло а не че душата е скитала някъде и след това се е върнала.
Върне ли се духът при Бога, човека си умира - престава да съществува. Това, че веднъж сътворен човека има вече безсмъртна душа са бабини деветини произхождащи от всякъде но не и от Библията.
Какво казва Моисей тук:
Бит.2:7
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Човека стана жив човек след като Бог вдъхна дихание а преди да дойде живота от Бога човека не беше жив.
Нищо в човека не е безсмъртно! Безсмъртен е само Бог и той ще даде безсмъртие и на хората, които покажат себе си достойни за това.
Относно Лазар и Богаташа-това си е една притча.
Копирам мнението си от друг форум в който участвах:
Истинска история ли разказа Исус или това беше една притча?
Няма нищо което да ни кара да мислим, че е истинска история освен знанието което сме наследили от филми, разкази, художествени произведения, вицове и каквото искате още което ни е учило, че в оня свят хората съществуват под някаква форма. Първо Исус каза притчата за Лазар и богаташа в контекст на много други притчи(започнете от Лук.15:1 та чак до Лук.17:10) Подобно на Мт.13 гл. Исус изрече доста притчи една след друга.
Защитниците на идеята, че това не е притча понеже някой от героите имат имена (Авраам и Лазар) за разлика от останалите притчи считат, че имената са най показателното нещо, че това е една истинска история. Този подход на тълкуване е много погрешен тъй като той не се съобразява с цялостното откровение на Библията за смъртта на човека а разглежда конкретната история като доктринален урок за това какво става с хората като умрат. Моля, не разглеждайте тази история изолирана от контекста й, който предлагам да погледнем тук:
Лук.16:1-18 1.
Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2. И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3. Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. 4. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5. И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6. А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет. 7. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8. И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13. Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15. И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. 16. Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. 17. Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18. Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
От казаното до тук става ясно че освен останалите хора, които са слушали притчите на Исус са ги слушали и фарисеите: 14. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
В първата притча Исус каза, че неверният слуга и бил човек с поглед към бъдещето и си е „опекъл питката“ с парите на господаря си та като го изгони да има приятели, които ще му помогнат. Идеята на Исус е същата, която и Павел споделя:
1Тим.6:17-19 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18. да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19. да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
И след като Исус е свършил тази притча с която е казал на фарисеите, да превърнат парите си във вечно съкровище бидейки щедри и милостиви (както и Павел съветва) Исус добавя едно изречение, което изглежда ни в клин ни в ръкав:
Лук.16:16 16. Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
Е, за какво го казва това сега ей така в нищото?
Не е в нищото а е точно на мястото си. Без предната притча и този 16-ти стих, никога няма да разберем, че случая с Авраам и Лазар е продължение на идея, която Исус е подхванал още от Лук16:1. И така нека да видим какво Искаше да каже Исус.
В първата притча Исус показа, че на парите които имаме в настоящия момент трябва да превърнем в съкровище с вечна стойност, като сме щедри и милостиви знаейки, че всичко което правим сега ще има ефект в бъдеще(това беше философията и на неверния слуга). След което Исус добавяйки ст.16-ти Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовества, и всеки на сила влиза в него. С което искаше да каже на фарисеите, че до този момент закона и пророците които са били привилегия и право само на евреите но от сега нататък не само евреите но и езичниците ще имат достъп до Бога чрез евангелието, което ще им бъде проповядвано. (Павел разглежда този въпрос доста ясно и подробно в Рим.2 гл.) И след казаното в 16-ти стих Исус добавя притчата за Лазар и богаташа с която показва, какви изненади крие бъдещето за религиозните фарисеи, които се облягат на факта, че са Богоизбрани и че на тях принадлежат закона и царството Божие. И така Исус започва в своята притча показвайки още в началото кой герой на кого съответства.
Лук.16:19-21 19. Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21. като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
Нека сега идентифицираме героите.
19. Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
С това описание Исус искаше да каже, че някога е имало един евреин.
Пл.Ер. 4:5 5. Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
Ез.16:10-13 10. Облякох те още във везани дрехи, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка. 11. Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти, 12. Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти. 13. Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано; Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.
В тези два пасажа Божиите хора са описани като такива които се обличат с мораво и висон. Това не са обаче единствените места в Библията.
Така, че богаташа съответстваше на евреите.
20. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му.
Ето начина по който Исус реши да представи гърците или езичниците-чрез името Лазар, което е гръцката форма на Елиазер. Така, че в общи думи Исус каза с тази притча, че е имало един евреин и един езичник. И двамата умрели след което се е случила голяма “грешка“. Евреина е горял и страдал а Лазар се радвал в компанията на Авраам. Това, което Исус каза с тази притча е не какво става с човека когато умре а какви изненади ще има един ден.
Помнете, че братята на богаташа са тези, които имат Моисей и пророците а не родата на Лазар.
Чрез тази притча Исус сподели същото послание, което сподели и в
Лук.13:22-30 22. И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23. И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: 24. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат, 25. след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте. 26. Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал. 27. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. 28. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън. 29. И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. 30. И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. [/b]
Ако разглеждаме притчата за богаташа и Лазар като истинска история ще извлечем много небиблейски поуки.
1.Мъртвите си разговарят
2.Нещо си на Лазар и нещо си на богаташа били занесени някъде си. Кое нещо на Лазар и богаташа? Душите ли или целите хора?
3.Богатите отиват в ада а бедните в рая.
4.Хората могат да си говорят дори и да нямат уста.
5.Могат да гледат без да имат очи.
6.Може да им е много топло дори и да нямат тяло.
Не лишавайте притчата за богаташа и Лазар от контекста в който Исус а каза и всичко ще си бъде на място.