Светлината в нашите домовеот
Херик КимбълОригинален източник: http://thedeliberateagrarian.blogspot.com/2005/12/light-in-our-dwellings.htmlНашата съвременна индустриална култура е задвижвана от сребролюбие, ненаситност и гордост. Отвъд големите проблеми на борбата за власт и контрол, за повечето хора тя се изразява в едно - да придобиват повече пари и вещи. Тези двете разбира се са необходими в някаква степен, но тя е далеч по-малка от това, което Индустриализма ни е кондицирал да вярваме и желаем. Материалистичния съвременен човек никога не е напълно доволен. Той никога няма достатъчно. В крайна сметка колко точно е достатъчно? Може би малко повече от това, което имаме? Винаги е малко
повече. Подобно на този съвременен стикер за кола, който казва "Онзи който умре с най-много придобивки е победителя."
Един от горчивите плодове на този ненаситен стремеж за повече (и по-ново, и по-голямо и по-добро) е развалата и почти пълната разруха на семейството.
Когато бащите всеки ден изоставят своите домове за да пътуват до работа и да работят много часове в някоя фабрика (или фирма), семейството
страда. Когато работата на бащата редовно го отнема от неговото семейство, понякога в продължителни командировки, семейството страда още повече. Когато бащите се завръщат у дома носейки фирмена работа за вършене в къщи, това води до още по-голямо пренебрегване на семействата им, и проблема се акумулира. Децата биват недоглеждани. Брачните отношения биват подложени на стрес, често до точката на разпад.
Още по-лошо от това е когато майките изоставят своето домакинско призвание за да ходят на работа извън домовете си, често като помощници на чужди мъже. Никоя детска градина не може адекватно да замени родителите. Правителствените училища никога няма да могат дори да се доближат до нивото на домашното образование. Телевизията, видео игрите, интернета и други подобни самотни и безсмислени модерни забавления не са и не могат да бъдат адекватна замяна на ежедневните взаимоотношения между родители и деца и съвместните семейни занимания.
Чистата истина, без значение дали ви харесва или не е че
за да успеете в модерния свят, според неговите правила, вие трябва да пожертвате семейството си върху олтара на Индустриализма.
Да знам, че това е доста жестоко казано. Много хора ще изразят несъгласие с мен, защото индустриалния модел на семейството изглежда в очите на масите като нещо
нормално и следователно -
добро. Но той не е нито нормален, нито добър. Вместо това той е плод на започналия през 19 век Индустриализъм и представлява историческо извращение. Той отслабва и разрушава семействата. Това е истината, и от истината може да заболи. Повярвайте ми, знам го от опит.
Най-тъжният аспект на тази ситуация е че толкова много имащи се за християни семейства доброволно се предават на материалистичната арогантност на нашата индустриална култура. Те биват повалени от тази голяма индустриална лъжа -
можете да имате всичко наведнъж! И преследвайки да имат всичко, те падат жертва на множеството проклятия на индустриализма. Сред тези проклятия са - живот в непрестанни дългове, високо ниво на стреса, преждевременно сриване на здравето, и най-същественото са хилави, наранени, повредени и съсипани семейни отношения. Когато това се случи - светлината помръква и солта изгубва вкуса си.
Аз съм убеден, че ако Божиите хора искат да имат ефективно свидетелство пред тези гинещи в индустриалната култура около нас, от нас се изисква повече от това просто да вярваме в личен спасител. Изисква се много повече от това да разгласяваме добрите вести за Исус Христос. От жизнена важност е ние
реално да живеем живот, който е отделен за Бога. Това не означава, че ние можем някак си да християнизираме нечестивия индустриален модел, и по този начин да счетем, че някак си сме станали недосегаеми за неговите коварни злини. Означава, че ние трябва да
отделим себе си и семействата си от нечестивата култура на индустриализма.
Единствения начин, който аз знам, че християните могат ефективно да се отделят от културата на индустриализма е да прегърнат християнско-аграрния начин на живот и култура. Християнския аграрен (земеделски) начин на живот (още известен под Библейски земеделски начин на живот) е християнство, което се живее със земеделски манталитет. То изисква упование на Бога, Неговото Слово, и Неговите обещания, а не лъжливите обещания на материалистичния индустриализъм във всичките му проявления. Той изисква пресяване на всички неща, които сме приели за верни от индустриалната култура през ситото на Библейския мироглед, отхвърляйки всичко, което не е угодно и не прославя Бога. То изисква бащите и майките да фокусират повече от своето време и енергия върху техните домове и семейни отношения, а не на своите себични желания и стремежи. Това е когато семействата работят физически заедно за да разчупят зависимостите си от индустриалните модели на снабдяване на нуждите си, и правейки това да постигнат по-голямо сближаване един с друг и по-голяма зависимост от Господа. Това е когато християнските семейства отразяват любовта на Христос пред своите събрания и общности.
Аз мога да ви свидетелствам, че плода на земеделския християнски живот не е горчив. Той е сладък. Аз все още съм свързан с работа в една фабрика, но моя фокус през последните години коренно се промени от търсене на успех според дефиницията на съвременната култура, към изпълнение на моето призвание на баща и водач на семейството си. През това време ние се посветихме на това голямо земеделско приключение тук в нашето малко домашно стопанство простиращо се само на 6 декара земя. Ние физически работим заедно за да снабдяваме нуждите на семейството си. Ние усвояваме уменията за самодостатъчен начин на живот, който всъщност за един християнин е в действителност Бого-достатъчен начин на живот. Ние се учим да различаваме между нужди и прищявки и свикваме да живеем с по-малко. Виждаме и се наслаждаваме на красотата на Божието творение навсякъде около нас. Все още има много да учим и много път да извървим, но вече сме започнали да вървим по този път.
Като резултат на нашия домашен и земеделски начин на живот, нашата християнска вяра се увеличи. Сега ние сме много по-задружно семейство, по-благодарни и по-търпеливи. Нашият малък дом се превърна в тихо и продуктивно пристанище сред един пронизан от проблеми свят. И светлината в нашия дом заблестя по-ярко...
Изх. 10:21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.
Изх. 10:22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.
Изх. 10:23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло. Моля забележете, че светлината беше в
жилищата на Божиите хора. Ако тези от нас, които се считат за християни искат положително да повлияят на нечестивите хора около нас, и с увереност да издържат на увеличаващата се тъмнина на нашата погиваща индустриална култура, ние също трябва да имаме тази светлина
в нашите домове. Аз не говоря за неоновата светлина на модернистичното, кратковременно, "почувствай се добре" християнство. Говоря за изгарящата бяла светлина, святото сияние, което идва от оригиналната пълна със смирение и страх от Бога на Израел духовност.
Тази е светлината, която сияе от домовете на благочестивите семейства, които живеят
скромно и отделено за Неговата слава. Тя ще има много по-голям ефект за Божието Царство от което и да е богато финансирано, добре организирано, пирамидално, християнско-политическо движение или парацърковно служение. Бог винаги работи от долу нагоре. Той използва бедните, слабите и смирените много повече отколкото богатите и успешните.
Това е нещо за което си струва да помислите.