Author Topic: Нашият Бог е огън, който разяжда  (Read 1944 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 478
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Нашият Бог е огън, който разяжда
« on: November 07, 2012, 23:32:10 PM »
Битие 15:
17. А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. 18. И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
Изход 19:
18. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
Изход 24:
17. И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ..
Изход 29:
18. И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу.
Левит 2:
14. И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове. Йоил 2 :
29. Още и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни. 30. И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим. 31. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен. 32. И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.

Когато говорим за Бог може би едно от нещата, които се пренебрегват са Неговото убийствено присъствие, което е ужасявало мнозина от праведните мъже, записани в писанията. Мнозина от тези, които са писали в писанията са преживяли срещи с Бога на Израел, коита са променили живота им завинаги. И тези срещи не са описани като нещо приятно. Те са подействали сриващо и унищожително на техният живот. Тези хора не са били "докоснати", но "разбити". Поради това, че са срещнали Сам Бог мнозина от хората са загубвали своето обществено положение, приятелство с хора, любовта на близки, били са мразени, гонени, съдени от човешки съдилища, давани на зверове, убивани с триони, хвърляни в пещ... Скитали са се като пришълци и чужденци в този свят. Те не са се редяли на неделната молитвена редичка в църква еди-коя си, за да мълвят след пастора прочувствена молитва за покаяние, но са падали в полусвяст, разбирайки своята нищожност, греховна същност и заслужена смърт... Те са имали далеч друго разбиране за Божието върховенство, святост и управление. Те са били преломявани в своята човешка същност, за да изпълнят това, което Бог им е давал като задача, като повеля за изпълнение.

Съдии 6:22
И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.
Йов 10:15
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, - думи, казани от един праведен човек, който нямал равен на себе си по лицето на цялата земя. Засвидетелствано от Сам Бог в святите писания ( Йов 1 : 8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? )
 Исая 6:5
Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Човек може да се радва на огъня само отдалеч - ако се приближи огъня може да го изгори и дори - убие. Огънят, в самото си естество, е унищожителен и е разрушителна стихия. Огъня предизвиква болка и страх. Огъня не донася добро - развилнее ли се, той изпепелява всичко. И така, аз мисля, че ако някой пожелае да обитава тук :
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

- Исая 33гл. , то той трябва да знае, че това ще му коства живота. Това е. От тук можем да размишляваме и да приемем любовта на Бога и страха от Него - тук е изходната точка и основната ни база за размисъл - на база на страха и богоговението ние приемаме спасението и любовта на Всевишният.

Живеейки в днешните времена, когато се гледа доста лековерно и повърхностно на вярата и живота с Бог , мнозина са склонни да твърдят, че живеем във "време на благодат" и че всичко, свързано със закона принадлежи на старовременните, а пък днес нещата стоят някак "по-свободно".

Склонен съм да приема, че благодатта днес е като кръвта на Помазаника, изтекла от тялото му на кръста, когато Божият Син поемаше наказанието за нашите грехове - един, който беше роден ПОД закона и обрязан по силата на закона, съвършено праведен спрямо същият закон, поемаше наказанието и гнева напълно НЕЗАСЛУЖЕНО, но изпълнявайки волята на Своят Баща - нещо, за което Беше и изпратен. Тази картина е някак запечатана в съзнанието ми като образ и метафора на правилното разбиране на благодатта - тя изтича както кръвта на Самият Син - от самите Му вени. Това е някак и плашещо и някак неприятно и разтърсващо със своята реалност - да приемеш милост и живот които изтичат от тялото на един умиращ човек ...

То е и противоречиво, и уверяващо в любов, но и питаещо страх, боязън и почит. Ние виждаме една жертва, пренесена по силата на един закон, който би трябвало да ни докара ... справедлива смърт. Ние трябва да приемем благодатта след като сме приели първо разбирането за закона и справедливите му (на закона) разпоредби. Приемането на благодатта без основанието на закона е незаконно и неправилно, основано е на лъжеучение. Битие 19:24
Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Битие 22:6
И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
Можем да прегледаме тези два примера. Има доста общи неща помежду им. Едното е семантично - смърт, другото общо е текстуалното - съществителното "огън" (употребено в Битие 19, разбиращо се чрез думата "всеизгаряне" в другият пример от Битие 22гл.). В единият пример огънят дойде като наказание и като справедливо възмездие и съд от Бога, а във вторият пример огънят беше предназначен за една заповядана от Сам Бог жертва, едно всеизгаряне (именно - изгаряне на цялата жертва, предвидена за Бог), което Авраам трябваше да принесе.

Битие 22:7
Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

Можем да предположим евентуалните чувства в сърцето на Авраам, но това, което със сигурност мога да кажа, е че той е преживял частично това, което Самият Небесен Баща преживя в пълнота, когато наказваше собственият Си Син на жертвеният кръст ... и това е изходна точка и отправна директива за приемане и разбиране на благодатта. Изисквана смърт и промислена жертва от Сам Бог. Виждаме Авраам как води сина си - единственият си син, роден по обещание, към хълма Мория, да го принесе в жертва - да го заколи и да го изгори пред Бог, както и Сам Бог Му е поискал. Той знае и вярва, че ако пожелае (ако!!!), Бог може и да възкреси сина му. Но така, или инак той трябва да се покори на Бог и да убие и изгори сина си по Негова заповед. И точно там, в мига преди острието да пробие плътта на единственият му син, роден по обещание и по думите на Сам Бог, се чуват Думите :
9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. 11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

 
В мига преди смъртта Бог спира бащината десница, идваща и носеща смърт и ЗАМЕСТВА жертвата с дадена от Него. Ние сме, които трябва да стоим на олтаря, готови да даден човешките си животи, за да приемем напълно заместителството на Бог, Неговото агне и Единствен Син!
Това едновременно и плаши и дори ужасява и разтреперва, и прекланя нозе и прави устата да мълвят :
Откровение 5:
9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ ...
Нека вникнем в дълбочината на тези думи, които се пеят от двадесет и четирите старци и живите същества пред Самият Син, агнето на Бог :
...Достоен Си...
защото -
Си Бил заклан и със Своята кръв Си изкупил за Бога човеци ...- отново същото съчетание, отново същото звучене на богоговение и разтърсващото чувство от разбирането на причината
"...защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил ..."
- ето ни и нас - ние сме, които сме заслужавали смърт и заколване, горене във вечните мъки, но Той е приел да бъде наказан вместо нас. Дали това са ни учили? Това ли е, което ни е предадено, или ние сме били учени на нещо друго? Мисля, че ни е било предадено нещо друго, ние сме били учени на нещо различно и сме приели един неправилен образ на вярята и на самата блага вест (гр.ез. - "евангелие"). Но не, ние не сме били така учени и не - не ни е предадено така учението за благодатта. Изход 12:8
През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

Агнето, което Бог заповяда на народа Си да го изядат при песах (или - "пасха", озн. - "минаване" ) трябваше да бъде изпечено в огън. Стълбовете на вратите трябваше да бъдат белязани с кръвта му. Буди страх и неприятно впечатление. Не е романтично, дори напротив - неприятно е и буди смесени чувства - окървавени стълбове на врати, агнето вътре се пече на огън. И това е праобраз на това, което щеше да преживее Господарят - Помазаният от Сам Бог Исус, Спасителят на цялото човечество.
ОГЪНЯТ КАТО ИЗРАЗ НА ГНЯВ И НАКАЗАНИЕ

Битие 19:24 - Содом и Гомора;

Изход 9:23 - огън и град върху Египет;

Левит 10:2 - Бог убива с огън синовете на Аарон- Надав и Авиуд;

Левит 21:9 - блудна дъщеря на свещенника - да се изгори в огън;

Числа 11:1 - роптателите биват убити от Бог с огън;

Числа 16:35 - Корей и дружината му биват изгорени с огън;

Числа 26:61 - отново за синовете на Аарон, убити с огън от Сам
Бог;

Второзак-е 7:5 - Бог заповядва идолите да се унищожават в огън;

Второзак-е 9:21 - Мойсей стопява златното теле в огън;

Второзак-е 12:3 - Бог заповядва ашерите, които Той мрази да се унищожават в огън;

Второзак-е 13:16, 17 - Бог заповядва града, отишъл след други богове да бъде унищожен в огън, за да отвърне пламенният си гняв;

Второзак-е 32:22 - Сам Бог говори за огънят и гнева Си;

Исус Навин 6:24 - град Ерихон е изгорен изцяло по заповед на Бога;

Исус Навин 7:25 - Ахан, който е задържал от користите, в нарушение на заповедта на Бога, бива убит и изгорен в огън;

Исус Навин 11:6,9 - Господ заповядва на И.Навин да унищожи с огън колесниците на победените от него многочислени врагове;

Исус Навин 11:11 - гр. Асор е унищожен в огън;

4 Царе 1:10 - Илия призовава огън върху петдесятника и войниците му като потвърждение на това, че той е слуга и пророк на Всевишния;

Йов 15:34 - според казаното от Йов огън ще изгори шатрите на подкупничеството;

Псалм 11:6 - огън, сяра и горещ вятър ще има в чашите на нечестивите;

Псалм 18:8 - обрисува Господ като Един, от чиято уста излиза огън, който поглъща;

Псалм 21:9 - говори за Божието негодувание и огън;

Псалм 78:21 - гневът на Бог отново е сравнен с огън;

Псалм 79:5 - ревността на Бог е сравнена с огън;

Псалм 97:3 - огънят на Бог в тази песен изгаря противниците Му;

Исая 9:18 - пророкът описва беззаконието като огън, който изгаря;

Исая 30:27 - езикът на Всемогъщият е сравнен с поглъщащ огън;

Исая 30:30, 31 - гласът на Елохим и неговата мишца ще подействат с гневно негодувание, с пламък на поглъщащ огън, с буен дъжд, с буря и с едър град;

Исая 33:14 - пророкът задава реторичен въпрос : "Кой ще обитава сред поглъщащ огън?!", сравнявайки същият огън с присъствието на Сам Бог;

Исая 66:15 - Господ ще дойде с огън;

Исая 66:16 - с огън и нож Господарят ще съди;

Исая 66:24 - краят на хората, тръгнали против Господарят е "..Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар. " - думи, използвани от Сина, когато постановява Своето учение и нов път към Всемогъщият;

Еремия 4:4 - Божията ярост е представена от пророка ,отново, като огън;

Еремия 17:4 - гнева е обрисуван от Еремия като огън Господен;

Еремия 23:29 - думите на Бога са сравнение с огън;

Еремия 32:35 - Бог изразява гнева си относно изгарянето на деца от бащи в огъня на бог Моллох;

Еремия 34: 2 - поради гнева на Бог към народа Му градът на
Юдовият цар, Ерусалим, ще бъде покорен от вавилонският цар и изгорен в огън;

Еремия 49:27 - Бог обещава чрез пророка си в гр. Дамаск да запали огън, който ще пояде палатите на Венадада, царят на Сирийската империя;

Плачът на Еремия 2:4 - Божията ярост е сравнена с огън;

Плачът на Еремия 4:14 - отново Божията ярост е сравнена с огън;

Езекиил 15 : 6 - Лозовото дърво, което е образ на народа на Бог, е предадено на огън, образ на гнева на Бог;

Езекиил 20:47 - Бог постановява, че ще запали огън в яжният лес, като уточнява : "всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне." - сравнено с Езекиил 28 : 18 - "... затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.", касаещо падналият херувим;

Езекиил 30:14 - Господ говори чрез пророка си, че ще запали огън в гр.Танис;

Езекиил 38:22 - съдът на Бог е сравнен с огън;

Даниил 7:9 - колелата на Древният по дни, дадени във видение на пророка, са в огън;

Даниил 7:11 - тялото на звяра е предадено на всеизгарящ огън;

Осия 8:14 - Бог в гнева Си обещава да изпрати огън, който да погуби градовете на Юда;

Амос 1:4 - отново пророчество за изгаряне на палатите на царят на Сирийското царство Венадад (вж. Еремия 49:27); обещание за изгаряне в огън от Бог за следните градове : Газа (1:7), Тир (1:10), Теман (1:12), Рава (1:14), Моав(2:2), Юда (2:5);

Амос 5:6 - предупреждение от Бог към народа Му да се обърнат и да Го търсят, за да не избухне в "дома на Йосиф", гр.Ветил;

Михей 1:7 - Бог обещава да изгори заплатата на Самария в огън;

Наум 1:6 - яростта на Бог е сравнена с : "... Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него." ;

Софония 1:18 - пророкът описва ревността на Бога като огън;

Захария 3:2 - сатана е представен като гореща главня от огън;

Малахия 3:2 - денят на идването на Господаря е представен като огън на тепавичар

НОВИЯТ ДОГОВОР НА ГОСПОДАРЯ ИСУС ОТ НАЗАРЕТ, БОЖИЯТ ЕДИНОРОДЕН СИН И ГОСПОДАР НА ВСЕЛЕНАТА


Матей 3:11 - кръщаване с огън;

Матей 3:12 - плявата ще гори в неугасим огън;

Матей 7:19 - дърво без плод, което е хвърлено в огъня;

Матей 18:8 - по-добре да ти липсва част от тялото, която те подвежда към грях, отколкото целият да бъдеш хвърлен във вечният огън;

Матей 25:41 - Господарят говори за последните времена и съда Си, в който Той ще каже : " Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.";

Марк 9:43 - неугасим огън;

Марк 9:44 - "..и огънят им не угасва.";

Лука 3:17 - плявата ще бъде хвърлена в неугасим огън;

Лука 9:54 - апостолите / пратениците съветват Исус да се помолят и да падне огън от небето върху едно самарянско село, защото не приемат Исус;

Яков 5:3 - ръждата от златото и среброто ще пояде месата на богатите, казва пратеника Яков;

2 Солунци 1:8 - пламенен огън и възмездие на непокорните;

Откр-е 8:7 - град и огън с кръв падат на земята във видението на Йоан на остров Патмос;

Откр-е 9:17 - огън излиза от устите на конете на вестителите, изпратени да погубват;

Откр-е 11:5 - двамата свидетели - огън излиза от устите им и убива всеки, който идва, за да ги повреди;

Откр-е 14:10 - този, който се поклони на звяра и образа му ще бъде мъчен в огън и жупел;

Откр-е 16:8 - Вавилон, великата блудница, ще гори в огън, осъдена от Бог;

Откр-е 20:9 - огън убива войските, излезли да воюват против "обичния град" ;

Откр-е 21:8 - езеро с огън и жупел е приготвено за невярващите, мръсните, убийците, ...
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg