Здравейте !
Благодаря на Strannik за написаното. Непременно ще прочета посочената от вас дискусия. Впрочем това май а първият нормален коментар откакто съм се регистрирал.
Колкото до Tihomir: когато човек яде манджа и възкликне „много е вкусно”, той не съди, а просто изказва субективното си мнение. Обектите, които се подлагат на съдене са единствено и само хората, следователно примерът ви с манджата е крайно неподходящ. Все пак разбрах логиката ви, но категорично не я поддържам.
Вие казвате, че който изобщо не съди, изобщо няма да бъде съден. В Римляни 14:10 пък четем, че ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Вие казвате, че ако ние отсъждаме лицемерно, ще бъдем съдени лицемерно. В Псалми 7:11 и Второзаконие 32:4 разбираме, че Бог е праведен и справедлив Съдия. Как такъв съдия би съдил лицемерно ? Дори да говорите за земно съдилище, как едно несправедливо (лицемерно) отсъждане бихте свързали с Господа – праведният Съдия ? След краткият анализ става явно, че вие тълкувате превратно използвания от мен стих.
От друга страна освен в Матей 7:1, откъдето все пак разбираме, че не трябва да съдим, в Римляни 14:10 апостол Павел запитва назидателно „И така, ти защо съдиш брат си ?”; в Римляни 2:1 ни се предава, че ние, които съдим другите оставаме без извинение, защото в каквото съдим другите, ние вършим същото; а от 1 Коринтяни 4:5 разбираме, че не трябва да съдим, защото Господ ще съди и Той ще изяви намеренията на сърцата ни. Тези стихове идентифицират онази пагубна човешка черта – поддържането на осъдителен дух. Хора обвзети от това състояние много обичат да се качват на съдебния стол за да критикуват и да се произнасят по адрес на другите. Те си позволяват да се месят във въпроси на съвестта, въпроси касаещи отношенията Бог – човешка душа. Това са хора, които са особено ревностни в обвиненията си към другите и абсолютно сигурни в личните си предположения върху подбужденията на останалите. Не на последно място това са хора, които поставят личните си убеждения и собствения си пример като обективана мярка за правда и истина, критерий, по който оценяват другите. Дали поставят името на Господа зад всичко това или не е просто без значение.
Когато цитирате Йоан 7:24 вие се хващата за думата „съдете” без да отчитате контекста на цитираното. Тук Христос бичува несправедливото отсъждане на хората, които Го обвиняват, че е излекувал човек в съботен ден. В Матей 12:9-13 Исус изтъква, че е позволено да се върши добро в съботен ден и по никакъв начин обгрижването на нуждаещ се човек в събота не нарушава Божията воля. В този дух думите на Исус в Йоан 7:24 подчертават заслепението на хората, които следват една забрана формално без да се придържат към духа на Божият закон, който всъщност е правда и любов.
Стиховете Псалми 82:3 и Захария 7:9 пък ни предават важният духовен урок, че не трябва да показваме лицеприятие към никого. Не трябва критерия за нашата преценка да зависи от някакви дадености или липса на такива в обекта на вниманието ни. Друго, на което ни учи този стих е да поддържаме милостив и състрадателен дух към нуждаещите се. Тези стихове засягат и решенията на земните съдии при човешкото правосъдие.
В крайна сметка думата „съдя” в използваните от мен стихове има смисъл на „обвинявам”, „чета подбуди”, „осъждам” и пр. Нещо, което човек няма морално право да извършва. От своя страна думата „съдя” в използваните от вас стихове е използвана в смисъл на „преценявам”, „вземам решение”, „оценявам” и пр. Дела, които трябва да бъдат преобразени по съвършенния образец на Божията справедливост.
В случая наистина излиза, че говорим за различен Месия, обаче този, в когото вие сте повярвали и познавате не е съгласен с Божието слово !