Разговарял съм с православни, съботяни, евангелисти, баптисти, йеховисти и мормони, и естествено съм бил убеждаван в различни неща. Това несъмнено води до объркване, а не бих преувеличил ако кажа, че и до обезсърчение.
Доколкото разбирам ти си се качил на религиозното "влакче на ужасите". Аз съм се возил дълги години на това "влакче" и съм минавал през големи ужаси търсейки "истинската църква" и опитвайки се да я намеря след всякакви "-исти", "-они" "-яни", "-авни", "-атни" и каквито човек може да се сети, че има под слънцето.
Подобно лутане е дело на една голяма заблуда, а именно,
стремежа да се търсят ХОРА и техните групи и организации, заедно с всичките им претенции,
вместо това да се ТЪРСИ БОГА, Неговото Царство и Неговата правда.
Самият Исус никога не е призовавал хората да идват при Неговата "църква", но вместо това, Той призоваваше хората "ЕЛАТЕ ПРИ МЕНЕ". Вместо това религиозните групи казват "Елате при нас!" Защо те правят това нещо?
Отговора се крие в църковната история. В Деяния на Апостолите е записано едно пророческо предупреждение на апостол Павел:
Д.А. 20:29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Д.А. 20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Павел предупреждава, че незабавно след като него вече няма да го има Христовото стадо ще бъде атакувано от лъжеучения и лъжеучители. Тези хора ще желаят хората да следват ТЯХ, техния фокус ще бъде върху това колко те са уникални и различни и истински, а не върху това КОЙ Е ХРИСТОС.
В днешното пропаднало християнство виждаме същия модел. Хората са заслепени да мислят колко тяхната "църква" е най-праведна и най-истинска, докато нито едните, нито другите реално ПОЗНАВАТ ХРИСТОС. Апостол Павел предупреди също, че заблудата ще дойде в лицето на един ДРУГ ИСУС /2 Кор.11:4/.
Какво ще рече друг Исус? Ще рече някой който има претенциите да бъде Исус за когото Библията говори, но на практика е съвсем друг Исус, друга версия на Исус, измислена и лансирана от човеци.
Ето защо актуалния въпрос не е "коя е истинската църква (или общност)", а
кой е истинския Исус, Този когото Павел и другите истински апостоли проповядваха.
Да речем, че човек намери "истинската общност" на Христос, това гарантира ли че човека е намерил истинския Христос? Ни най-малко. Юда беше един от учениците на Христос, избран от самия Него, но Юда никога НЕ ПОЗНА, който беше Този, който стоеше пред него. Юда имаше своите човешки представи и очаквания за Исус. При все това Юда беше част от възможно най-истинската Христова общност, която някога е била на земята - тази състояща се от 12-те апостоли. И пак той беше в пълна тъмнина относно, КОЙ Е ИСУС. Така, че човек дори да бъде в "истинската общност" това няма да го спаси. Единственото нещо, което ще го спаси това е да ПОЗНАВА Истинския Христос, ако ще и около него да няма нито един истински вярващ и да няма в близост истинска общност от светии от която той да бъде част.
Ето защо в този форум ние не се вълнуваме от църковните боричкания за това кой по, по, най. Не се вълнуваме от имената и претенциите на човешките религиозни организации наречени "църкви". Основателите на форума не принадлежим към никакви деноминации, организации и "църкви". Ние сме пътешественици, които издирват Истинния Бог, Истинния Христос и Неговите истинни древни пътища според които да живеем, знаейки, че колкото повече познаваме Истинния Бог и живеем според това познание, все повече ние се превръщаме в Неговото автентично Тяло.
Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил. Този живот, който слиза от Небето е живота, който ни прави да бъдем истински, както и липсата му ни отсича като лъжливи.
Когато Христовите апостоли завършиха своя жизнен път на земята пророчеството на Павел влезе в пълна сила. От една страна евреите към които Благовестието е предназначено на първо място все повече се закоравяват и отказват да се покаят, от друга страна все повече гърци и други езичници се присъединяват към християнството. В един момент учителите сред християнската общност вече не са евреи, но езичници. В онова поколение гърци ерудицията, образованието и философията са на пиедестал. Затова учители стават не кои да са вярващи, а онези с висока ерудиция и възпитание в гръцкото класическо мислене и философия. Това са тези, които по-късно биват наречени "църковните бащи".
Въпросните "църковни бащи" имат един основен проблем, този проблем апостол Павел е дефинирал много преди той да префасонира цялата вяра:
1Кор. 1:22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
1Кoр. 1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; Гръцкия ум, особено школования гръцки ум, какъвто е на "църковните бащи" презира еврейската концепция за Бога и вярата. За него това е глупост, граничеща с невежите варварски суеверия, на които гърците са гледали с особено презрение. От една страна тези гърци са приели да бъдат християни от друга те не могат да примирят в себе си примитивизма на еврейската вяра спрямо красноречието, превъзходството и възвишената реч на гръцките класици. Ето защо те предприемат неимоверни усилия да реабилитират християнството в очите на онези, които почитат гръцката философия и префинен афинитет към словесен детайл. С други думи те се заемат да лустрират християнството според гръцкия модел на мислене, говорене и практика.
Излишно е да казвам, че с това си действие те СЪЗДАВАТ ЕДНА СЪВСЕМ НОВА И РАЗЛИЧНА ВЯРА. Тъй като за гърците знанието е било всичко, то следователно в погърченото християнство вече не ЛИЧНОСТТА на Христос има значение, но ДОКТРИНАТА за Христос. И като прибавим на това гръцката любов към словесния детайл, то всеки малък нюанс в дадена доктрина се превръща в повод за разделение, разцепление и създаване на ново течение или група. Всяка група твърдейки, че те са единствената истинска църква, защото те имат най-точния детайл на най-точната доктрина. Да звучи познато?
Големите умове на онова време са виждали че така до никъде няма да се стигне, но от друга страна те не могат да избягат от своя гръцки манталитет. Единственото бягство от гръцкия и езически манталитет е връщането към оригиналния еврейски библейски манталитет. Но всичко еврейско е толкова презряно от гърците, че подобна постановка е немислима. Ето защо решението което намират е започването на първото
екуменическо движение. Да, и аз си мислих, че екуменизма е феномен от XX-ти век, но това далеч не е така. Древното екуменическо движение имало същите цели каквото има и днешното - стандартизиране на вярата и обединение на всички клонове под една шапка. Поради тази причина се провеждат серия от екуменически събори на които се прави опит за стандартизация на вярата. Много скоро след това тази нова "стандартизирана вяра" се обединява със светската власт за да наложи чрез силата на властта този стандарт на вяра навсякъде и на всички. Така се ражда католическата църква, която в последствие се разделя на католическа и православна, като повода за разделението отново е един словесен детайл на една доктрина, така нареченото "филиокве" или спора дали Духа произлиза само от Отца или от Отца и от Сина. Всеки еврейски светия би счел подобно нещо за абсолютно безумно занимание, но не и за гръцкия ум, за него това е въпрос на живот и смърт.
Появата на протестантската Реформация дава надежда за завръщане към Библията и корените на вярата. Бащите на Реформацията обаче подобно на древните "църковни отци" са имали един основен проблем. Те са искали да направят своята вяра приемлива за поколението в което са живели. Търсили са начин да докажат своята правота в контекста на културата и мисленето на тяхното поколение. Т.е имаме същата грешка отново повторена - желание за съобразяване със заобграждащата култура. Как точно водачите на Реформацията са се опитали да докажат своята валидност в контекста на заобграждащата култура? Ами като са се позовали за валидиране на своята позиция не на кой друг а именно на "църковните отци", същите от които започва подмяната и фалшификацията на християнството.
Т.е те отново прегръщат гръцкия ум и забиват в абсолютно същите заблуждения, които идват от този ум. Не случайно протестантските деноминации и течения започват да се цепят и разделят на базата на всякакви доктринални детайли, също както е станало през първите векове. Днес може би имаме между 20 и 50 хиляди протестантски деноминации и групи, всяка вкопчила се в "своята истина" и в уникалността на своя доктринален детайл.
Надявам се този кратък исторически очерк да ти помогне да се ориентираш в ситуацията в която се намираш. Религиозното "влакче на ужасите" има достатъчно арсенал и места през които да те прекара, така, че да те държи на нокти до края на живота ти. Освен ако не се осъзнаеш и не решиш да
слезеш от него...