Здравей Георги Рашев.
Относно съденето и отсъждането считам, че човешкото сърце е твърде измамливо и доста греши в преценките си, поради което Словото ни дава този мъдър съвет - да не съдим, за да не бъдем съдени. Но също така Словото казва в Коринтяни, че "вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?" Но всъщност нека да го прочетем целия текст от 6та глава на 1 Коринтяни:
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
Така че един праведник може да отсъди смело и да каже на лъжата, че е лъжа и на греха, че е грях, на кривия, че е крив и на правия, че е прав! Но такъв трябва наистина да е праведник, ако ли не, по добре да не съди, за да не осъди сам себе си.
Инак по заглавието на тази тема, с риск да повторя написаното от мен в отговори 28 и 31 на другата сходна тема, която споменах, ще напиша и тук, че Църквата Христова има една основна черта, по която може да се разпознае. И тя е пряко свързана с изпълнението на първата и най голяма заповед. Тази черта е истинското братолюбие, братолюбие, което изпълнява записаното в 1Йоана 3:16 наше задължение. - "От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята."!
В тази връзка, че "сме длъжни да положим нашия живот за братята", ми прави впечатление също, как в посланието си към Галатяните Павел казва, че когато се е срещнал с Петър и другите апостоли в Ерусалим, те нищо в повече не са прибавили, върху това, което Павел е знаел, като учение, но само са му напомнили това - да помнят сиромасите! Нещо, което Павел казва се е постарал с РЕВНОСТ (УСЪРДИЕ в Царигр.Превод) да върши! Явно това ще е нещо твърде важно, за да стане САМО ТО причина за напомняне. Да се помнят сиромасите! Разбира се не казвам, че една общност като върши това, това ще е гаранция, че е Истинска и Божия, защото такава може да проповядва и Ислям примерно, но казвам, че ако една общност проповядва Христа и има дори всяко знание и мъдрост Божия, но няма това реално братолюбие на дело и на практика, то такава нищо не е, и всичкото и подвизаване за Христа е безсмислено! Затова като се има това в предвид, ще е добре, ако може първо да се види дадена общност или човек, какво върши и практикува, после да се изслушва какво говори. Защото, ако ги няма делата Христови, няма значение, дали ги има думите Му в техните уста! В случай обаче, подобен като тук във форума, където на първо време няма как да узнаем делата на тези с които общуваме, то отсъждаме по думите, но без да забравяме, че във въпроса, който Никодим зададе на фарисеите, се говори не само за изслушване, но и за разбиране на какво се върши: - "Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?"/Йоан 7:51/
И така считам, че това е първото нещо, което трябва да потърсим в една общност, за да разберем дали Христос е помежду тях, защото няма как да изпълняват Първата и най голяма заповед - Да възлюбиш Бог, ако не проявяват братолюбие поне на сиромасите, които са измежду тях.