Нека и аз да попитам. Ти търсиш Бога защото "трябва" и четеш Библията защото "трябва" или защото искаш и защото разбираш, че това е източник на живот?
Преди години аз се мъчех да чета Библията защото "трябва", защото го считах за необходимо за да имам ежедневната доза инжектиране със религиозно самодоволство. Често пъти бях много изморен, но се насилвах да чета, защото "трябва" иначе нямаше да бъда "духовен" в собствените си очи. Подобно надуване на плътта беше напълно безполезно и дори вредно.
Общението с Писанията не е въпрос на задължително четене, но въпрос на непрестанно размишление върху това, което може да сме чели дори преди години, но е останало в нас. Ако четенето можем да сравним с ядене, то размишлението би било смилането на храната. Ядене без смилане води до затлъстяване и болести. Същото важи и в духовно отношение.
Днес много християни по църквите приличат на ходещи Библии, бидейки способни да бълват цитат след цитат, но зад това не стои нито солидно разбиране, нито здрав живот основан на Писанията.
Ето защо количеството четене трябва да отговаря на количеството разбиране и прилагане, защото в противен случай ние превръщаме четенето на Писанията в религиозен спорт, който само угоява нашето религиозно его.