Малко още за нашия бит и народопсихология като народ, разказано от човек живял миналия век 1913-1999г. Стоян Цолов.
Много поводи за размисъл.
Някои различни препратки:
Независимо от делението и честите партийни препирни за неща, които засягаха добруването на селото, хората действуваха задружно и се пазеха взаимно това, което запомних и разбрах от ранните детски години беше, че хората ни не обичаха властта в лицето на бирника, акцизния началник и неговия агент, стражаря. Когато тези държавни представители навестяваха селото, земляците знаеха, че не идват за добро. Пак е дошъл сюпюргижията, за да ни дере кожите, казваха те. Най-много ненавиждаха и се пазеха от акцизния стражар, който обикновено пристигаше ненадейно и веднага дебнеше да хване някой, че пуши цигари без „бандерол“ или вари ракия от собствените си плодове, но без такса и разрешително а хората варяха ракия от собствените си плодни дървета. Всеки гледаше да свари по някой казан „гратис“ защо пък от неговия труд да краде държавата, без нейните бюрократи да са си помръднали пръста? Държавните служители, пазители на закона, зорко следяха да съставят акт, от което се облагодетелствуваха най-много самите акцизни агенти те вземаха премии веднъж от държавата, втори път от изнудване на „нарушителя“, за да му се опрости евентуалната глоба. Таксите, бериите, данъците и пр бяха високи и селската беднотия гледаше да скрие и икономиса нещо, без то да бъде обложено, таксувано и иззето под някаква форма от държавата. И понеже глобите и актовете бяха безбожно тежки, хората организирано се пазеха. Умееха да се самозащитават ако някой издадеше или наклеветеше някого, всички го презираха и дамгосваха като доносник, мръсник и шпионин въпреки тази солидарност намираха се и мизерни души такива самата власт вербуваше но хората бяха разкрили кои са доносчиците, пазеха се от тях и ги изолираха, не им казваха добра среща и добър ден.
-----
По време на втората световна война, след като хитлеровите дивизии нахлуха в руските простори и радиоапаратите бяха запечатани с червен восък и специален шнур, за да не се слуша лондон и Москва, цанковската групичка се услушваше и денонощно следеше кой какво казва, с кого се събира, къде ходи и прочие въпреки това, ние намирахме начин да слушаме новини извън официалните и се срещахме, за да си обменяме информация. Донесенията до властите в Исперих се правеха от германо-филите, опиянени от Гьобелсовата пропаганда за оста Рим-Берлин-Токио като непобедима.
Вярваха, че „скоро ще настъпи нов ред на земята“,който ще трае 1000 години. Те не можеха да видят по далече от носа си, защото се ръководеха от верски и шовинистически желания за вечеринките и утрата, които изнасяхме, зорко се следеше да не би да са с опасно за господстващите съдържание.
-----
Характерна черта на нашите земляци беше не стремеж за забогатяване, а към сносен човешки живот и нормално удобство за тях най-важно беше да си кажат добра дума, когато се срещнат на улицата, на нивата, на хармана или в кръчмата. Критериите си за редно и нередно, за справедливо и несправедливо, за добро и зло, за красиво и грозно те изработваха при общуването помежду си, без да са слушали попски назидания и началнически разпореждания Съветваха се помежду си, споделяха и коментираха чуто и видяно. Практиката и природният им усет им помагаха да разпознават лицевото и опакото в живота.
----------
Още след освобождението и особено след войните, държавата проникваше в селата и градовете и чрез своите представители, назначавани от висшестоящи инстанции, започна вмешателството в живота на хората, които тя със закон нарече поданици и данъкоплатци. Постепенно изграждаше своя бюрократичен апарат, който системно иззе функциите на обществото и го превърна в послушник на царя и властимащите.
от край време войните са носили смърт, разорение и поквара за голяма част от населението на всяка една от воюващите страни облагодетелствувани от тях са били върховете и мародерите върховете, това са царските особи, финансовите магнати, банкерите, търговците и борсаджиите, висшите военни среди и техните лакеи.
-------------
П р о К л я т И Е н а в о Й н И т Е !
Война! Проклета да си, за гдето в името на освобождаване, обединяване, разширяване, търсене на жизнено пространство, нацията, държавата и
други подобни фалшиви исторически глупости се обричат на изтребление и осакатяваните стотици хиляди и милиони човешки същества, разоряват се цветущи градове и селища, унищожават се неоценими паметници на културата и най-страшното – обезверяване, морална покруса и упадък на нрави, обичаи и добродетели у човека.
Под звуците на барабани, военни маршове и кресливи патриотарски призивни речи се хвърлят народи срещу народи, като оръжието на всички от воюващите е освещавано от техните попове, владици, папи, молли, имами, ходжи
а когато цели военни формации, подведени от своите военоначалници се изправят едни срещу други, без някой да познава лично своя враг и когато оръжията заговорят, вече е много късно да се види и разбере това безумие всъщност народите никога не са се мразили помежду си и си намирали пътища да се разбират, но изкуственото им разделяне на всевъзможни държавности от техните управници, властници, забогатели класи,
привилегировани касти и духовни пастири са ги заблуждавали и затъпявали през вековете, та и до наши дни с механизмите на институциите, пресата, радиото и телевизията, официалните училища, казармите и църквите.
https://www.anarchy.bg/wp-content/uploads/2009/05/Tzolov-Spomeni-1.pdf