Исус веднъж каза думите "да бъде според вярата ти". Вярата в лъжа произвежда лъжа и лъжливи проявления. Демоните винаги работят и съдействат за разпространение на лъжата потвърждавайки я със "знамения и чудеса."
Църквите днес са едни паднали скинии, в които владее вавилоснския дух. В тях може да има Божии хора, но обстановката и проявленията могат да нямат нищо общо с Бога, според записаното:
Откр.18:2-4 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великия Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;
защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.
И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;
Каква ли е била тази обстановка в която една църква е "жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица"? Какви ли са проявленията там? При все това вътре има Божии хора, които са там гледат и участват повече или по-малко във целия цирк.
Нека не се заблуждаваме - в степента в която сме измамени и вярваме в лъжа ние можем да бъдем употребени от дявола! Аз самия не само съм мамил себе си, но и съм бил инструмент в маменето на други хора, които са мислили, че са получавали освобождение, и самите те също са били Богобоязливи хора. И да имаше проявления - вярващи жени крещяха, падаха на земята, кашляха, и... свидетелстваха за освобождение, облекчение, подобрение и прочие. Но в крайна сметка всичко е била една лъжа една илюзия, от която ако имаме искренност и изпитваме всичко, с Божията благодат ще изтрезнеем.
Ако искате ще ви разкажа по-подробно. Всичко започна за съжаление от мен самия. На едно домашно събрание дойде една християнка и искаше да се молим за кръщение в Святия Дух. Ние се молихме, но по време на молитвата тя започна да се дърпа и да бяга и изкочи на балкона като тапа. Явно поведението и не беше нормално, явно имаше напрежение върху нея, което аз реших, че е демонично. И най-вероятно е било демонично, но това, което не съм разбирал тогава е че е било външно. По него време бях под влияние на тези книжки и учения и си казах ами това е демон, трябва да се гони. Да обаче никога не бях гонил демон, и не знаех какво да правя. Ама не трябваше и да бягам от отговорност. Молих се Боже какво да правя? Как да го изгоня, от къде да знам какъв демон е този? После реших, че това е демон на гордост и я посочих с пръст и еднократно, но строго казах 'В името на Исус - демон на гордост, ИЗЛЕЗ от нея!" И това беше. Жената се укроти и спря да се дърпа.
В следствие на това ние много се въодушевихме на тази тема, почнахме да четем повече книжки и да практикуваме. Стана така че всяко събрание 70% от времето преминаваше в гонене на нещо от някого или от всички. Другите станаха по въодушевлени от мен, дори един християнин взе да си гони ( от себе си) "демон на въодушевление от гонене на демони" Това вече беше твърде много за мен! Понеже несмислието на цялата работа беше повече от очевидна. На всяко събрание се гонеха демони дето бяха изгонени на предното, защото виждаш ли се били върнали. Междувременно бяха влязли и някои нови. Иначе ровехме до десето коляно "корени" и гонехме де що демон можеше да ни дойде на ум свързан с тези корени.
Инаше един брат който посещаваше събранието който се възпротиви и даде аргументи подобни на изложените от мен по-горе. Ние се възпротивихме остро, особено аз. С времето обаче като виждах какво става аз все повече се замислях над аргументите му и виждах, че са верни. В един момент трябваше да взема решение. "Гоненето на демони" доведе и други проблеми в събранието и след една агонизираща нощ в размишление и молитва аз взех решение да прекратя всичко това, поне доколкото зависеше от мен. Понеже събранията бяха в моя дом, аз застанах и казах, че повече моя дом няма да бъде място за това безумие. Посъветвах ги с пълна сериозност да спрат с тези практики и с посоката в която всичко това води и да не продължават да се събират другаде докато не се отърсят от тези лъжи и посока.
Те го приеха все едно съм отпаднал, затънал потънал и прочие. Това беше голямо изпитание за мен, аз обичах тези хора, но трябваше да скъсам с тях. До ден днешен имам товар в сърцето си за тях. Те повече или по-малко вече не са в тези неща, защото и те са видели, че резултат няма нито има смисъл от това измислено гонене.
Това е накратко моята история. Всички тези неща ме научиха да бъда много по-внимателен и да изпитвам много по-сериозно. Преминал съм почти през всякаква форма на "харизматично безумие" защото в онзи период бях нещо като духовен авантюрист опитвайки едва ли не от всичко, което се лансираше по църквите. Днес не съжалявам за този опит защото най-малкото мога да разбера по-добре от други тези хора и да бъда в позиция да им помогна.