Второ моят въпрос беше какво да правим със християните епилептици, които ако не пият цял живот хапчета, се държат точно(или много близко) като момчето със немия и глух дух. Ти какво им предлагаш?
Първо епилепсията не е библейски термин. Както видяхме по-горе термина "епилептик" няма нищо общо с оригиналната дума, а е своеволна интерпретация на преводача.
Второ що се отнася до вида заболяване, което в момента се дефинира като епилепсия, то има много и различни видове и подвидове. Ако не ти е известно епилепсия може лекува и чрез лечебно гладуване, както е открито че епилепсията се причинява и от определени глисти, които като се отстранят епилепсията спира. Така, че наличието на епилепсия не е доказателство за наличие на демон.
В Писанието винаги се казва, че хванатите от бяс бяха ДОВЕЖДАНИ при Исус, никога не се казва те сами да са отишли при Него за помощ. Защо ли?
Юда е наречен многократно ученик - навсякъде в евангелието пише "дванадесетте си ученика" и никъде не пише единадесетте си ученика и Юда или нещо подобно.
Юда е наречен - дявол (Йоан 6:70). Според тебе дявола е бил ученик на Исус? Юда се числеше към 12-те с определена цел - да се изпълни пророчеството, че който седя на трапезата с Исус, той ще го предаде. А не защото беше наистина ученик. Сам Исус каза много преди да дойде деня на предателството, че Юда е дявол. На Юда му беше дадено да се причисли към учениците, но никога не е свидетелствано, че той е бил истински ученик, напротив.
Обаче дори да приемем, че е бил в някакъв светъл момент. Сатана влиза в него след като вече той в сърцето си беше взел решението да Го предаде и по този начин се беше отрекъл от Исус. Така, че в момента в който сатана влезе в него, той по-никой начин не беше Христов слуга и ученик.
Павел сам казва на християни да се научат от естеството си. В Новия Завет има много описани истории как те са взимали решения въз основа на лично преживяване. Петър видя видение и отиде там, където иначе не би отишъл - в дом на неевреин.
Павел много пъти правел неща воден от Духа - от лични преживявания. Дори има случай другите пак чрез Духа останалите християни да му казват точно обратното на това което той разбира да е от Духа.
Тук вече започнахме да си идваме на думата. А именно - дайте да се обърнем към собствените си преживявания, понеже Библията утесня и не се намери в нея място за ученията ни, затова ще излезем извън нея. Ами излизайте. Вие и без това отдавна сте излезли. Само дето Бог е заповядал:
1 Кор. 4:6 да не престъпвате границата на писанотоВидението на Петър беше в съгласие с Писанието, защото писанието многократно казва, че Неговия дом ще бъде молитвен дом за всичките народи, и че езичниците ще наследят спасение заедно с Неговите люде. Апостол Павел имаше водителство за лично решение в личния си живот, и този случай с отиването в Ерусалим не касае проповядване на определено учение или установяване на определена практика.
И двата ти примера са напълно некоректни и неадекватни за това, което искаш да утвърждаваш чрез тях. Но разбира се понеже не можете да намерите нито един пасаж за изгонване на демони от новородени християни, нито дори леко загатване за подобна практика, вие искате да кажете, че вашето преживяване е достатъчно за установяване на практика и учение, които ги няма в Писанията.
Това само по себе си е лъжеучение и гибелен път!
Това, че някой наговаря много думи и твърдения, които уж доказват нещо не означава, че то е така.
Колко удобно е да наречеш напълно ясни Библейски аргументи "много думи и твърдения". Аз потвърждавам от Писанието това за което говоря, както и ти доказах, че говориш лъжа и изкривяваш текста. Но ти нямаш аргументи и предпочиташ да издигаш лозунги и празни твърдения като това по-горе. Дискусия се води с логични и смислени аргументи, а не със празнословия и лозунги. Нужно е и честност и праведност в сърцето човек да признае грешката си. Но теб това изглежда не те вълнува. Вълнува те да говориш учения дето ги няма в Библията, а си ги научил от собствените си преживявания. От кога ти стана мерило и стандарт за истината?
Плодът е любов, вяра, чистота, святост и всичко друго което е според здравото учение.
Любов и вяра спрямо КОЙ БОГ? Спрямо Бога чието вечно Слово е потвърдено в Писанията, или в бога на твоите собствени преживявания? Ти в кой бог вярваш? Ако вярваше в Бога на Библията щеше да имаш респект към Неговото Слово, а не да го презираш заради твоите собствени преживявания. Що за любов и вяра в Бога е това?
VPP правилно попита как може анонимност да произведе братолюбие и никой не му отговори.
Колко удобно всеки когато няма аргументи по темата търси да я смени и да избие в друга посока. Ние не само сме отговорили по този въпрос, но сме му посветили
цяла тема. Там тия въпроси са изяснени и всякакви спекулации са просто поредната некоректност.
Имало една жена, гъркиня, която поискала от Исус да освободи дъщеря и от демон. Исус и отказал с обяснението, че не е добре да се вземе хляба на децата и пр. Знаем, че той говорел за Израел, за евреите, до които бил пратен. (1)Тогава излиза, че освобождението е за тях, нали, а не за езичниците. От тук пък извода е, че (2)ти трябва вяра за да получиш освобождение. Също знаем, че без вяра никой не получава нищо от Бога. Доказва го и гъркинята и е похвалена за вярата, която имала. Макар преразказана историята е точно такава.
Вижда се че не само не приемаш поправление за преразказване на случки от Библията и очевидното им изкривяване, но се закоравяваш и продължаваш в същия дух. Това което си наговорил по-горе са отново към лъжи и изкривяване на това, което е написано и отново бълваш свои интерпретации, добавки и фантазии.
Ето какво казва текста:
Мат. 15:22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Мат. 15:23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
Мат. 15:24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
Мат. 15:25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
Мат. 15:26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
Мат. 15:27 А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
Мат. 15:28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.Ще отговоря на презумпциите ти базирани на този текст и ще покажа че те са не състоятелни:
1) Никъде в текста не се казва, че "освобождението е хляба" както ти се опитваш да внушиш, и както разни книжки на подобна тематика твърдят. Това е твоя и на подобни човеци презумпция. Никъде в Писанието термина "хляб" не се използва като символ на освобождение от демони. Хляба за който се говори тук е самия Исус, според Неговите собствени думи:
Йоан 6:35 Исус им рече: Аз съм хлябът на животаТова е пълно потвърждение на думите на Исус "
Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом" Ясно е че Той говори за себе Си а не за освобождението. Не бива са се отнеме времето и служението на Исус от еврейския народ и да се насочи към езичниците. Това е за което става въпрос в този пасаж. И трохите паднали от трапезата за които тази жена претендираше са трохи от времето и вниманието на Исус, което тя молеше да се отдели за нейната дъщеря.
2) Исус беше изпратен до Израел, и Неговото служение беше към Израел. Хората в Израел живееха под закона и мнозина нямаха вяра. Ето защо Исус казва, че е изпратен за ИЗГУБЕНИТЕ ОВЦЕ, т.е хората които нямаха вяра.
Точно обратното на това което ти твърдиш. Че трябвало вяра. Нима изгубените овце имат вяра? Ако имаха щяха ли да са
изгубени?
Обладания с легиона имаше ли вяра за освобождение? Предсказвателката от която Павел изгони демона - имаше ли вяра за освобождение? Дъщерята на тази жена от горната случка имаше ли вяра за освобождение? На всички тези случаи отговора е - НЕ. Това не ти пречи да твърдиш нещо което не е вярно, нещо повече то е откровена лъжа. Никъде Писанието не свидетелства, че се е очаквала вярата на обладания за освобождение. Нито случая който се опитваш да лансираш като доказателство дава дори най малкото основание за това. НАПРОТИВ. Ханаанката (или сирофиникианката, но НЕ и гъркинята) доказват това. Тя имаше вяра
за дъщеря си, но самата дъщеря нямаше никаква вяра, тя беше обсебена от демон и в това състояние човек не е свободен нито да вярва нито да разсъждава смислено.
Макар преразказана историята е точно такава.
Както видяхме по-горе историята НИ НАЙ МАЛКО НЕ УЧИ това което ти се опитваш да учиш чрез нея. Това е поредното изопачаване на Писанието. Тук е мястото да ти напомня думите на Петър:
2Пет. 3:16 както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел. В посланията на Павел има мъчни за разбиране неща, въпреки това тяхното изопачаване не е оправдано, но води до
ПОГИБЕЛ.
Колко повече, когато някой изопачава неща прости, ясни и лесни за разбиране като случките от Евангелието за които говорим в тази тема, и които ти доказано изопачаваш, колкото и да си закоравяваш врата и да не искаш да признаеш.
Цитирането на пасажи от Библията не удостоверява останалите твърдения.
Не цитирането на Библията доказва нещо, а СМИСЪЛА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЦИТИРАНОТО ГО ДОКАЗВА. Също така и свидетелства недвусмислено, когато някой е изкривил и изопачил този смисъл.
Ти явно имаш проблем с ясния смисъл на Писанията, защо ли това е така? Чий дух те управлява, че да имаш конфликт с Писанието?
evangelista1962, ще поясниш ли какво значи
опресия? Аз
не намирам тази дума нито в Библията, нито в българския език. Ще поясниш ли също какво общо има неустановената чуждица
опресия с Библейския термин "обладан от демони" за който говорим в тази тема?