prezvitera, не всички от случаите за които говориш са били
пряко дискутирани в темата, но това, което е било изяснено по темата до момента
покрива всички тези случаи. Все пак аз ще разгледам един по един твоите доводи.
Първото, което се сещам е как Сатана изпълни сърцето на един християнин в Деяния?
Вероятно имаш предвид този случай:
ДА 5:1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
ДА 5:2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
ДА 5:3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
ДА 5:4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
ДА 5:5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. По-рано в темата ние изяснихме, че Библейския запис за хора обладани от демони имащи нужда от освобождение свидетелства, че тези хора са били в такова състояние, че е било ясно за всички, и за обикновените хора и дори за езичниците, че те са обладани от демон. С други думи те са били в състояние, за което днес ние наричаме такива хора -
луди. Доказателства за това са приведени по-рано в темата и могат да се прочетат.
В случая с Анания и Сапфира ние виждаме, че те взимат решение съвсем съзнателно, целенасочено и със съвсем конкретно и добре пресметнато намерение. А именно - да си придобият име и слава, като големи дарители сред християните, без да дадат всичките пари мамейки апостолите и с това считайки че Святия Дух, който е в тях може да бъде измамен.
Първо аз не знам дали човек, който мисли и разсъждава по този начин може да бъде наречен християнин, сиреч Христов ученик. Исус постави много сериозни изисквания за да бъде един човек ученик (а учениците бяха наречени християни) за да може един Христов ученик да мисли и постъпва по начина по който Анания и Сапфира мислиха и постъпиха. Ето защо Библията не нарича Анания християнин или ученик, а го нарича "някой си човек".
Докато в други случай Писанието ясно нарича определени хора ученици, като например да вземе други случай от самата книга Деяния:
ДА 9:10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.
ДА 16:1 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък. Прави впечатление, разликата на това как тези хора по-горе са наречени "един ученик" а Анания беше наречен "някой си човек". Святия Дух не може да го определи като ученик и християнин. Ето защо това, че ти го наричаш християнин е твое
предположение, а Писанието
не свидетелства, че той е бил наистина християнин и Христов ученик, нито го нарича такъв.
Но нека да продължим да разглеждаме този случай, защото той има да каже още по-темата. До тук видяхме, че първото ти предположение във връзка с този случай не е вярно. Второто ти предположение е че думите "изпълни Сатана сърцето ти" означават обладан от Сатана. Думата обладан или deamon possessed предполага, че волята и ума на даден човек са под контрола на демона, ето защо човека не е смислен, не е "на себе си" и прави не онова, което той иска, а това, което демона иска. Затова и лудите се държат по ненормален начин. И е ясно, че човек не може лично да бъде обвиняван за това, което е извършил в такова състояние. Дори светския закон разпознава този факт и хората, които са "невменяеми" не биват подвеждани под наказателна отговорност, защото дори света разбира, че лудите не могат да носят отговорност за действията си, понеже те не са дело на свободната им воля.
Тук обаче виждаме, че Анания и Сапфира понесоха пълна отговорност за действията си, което означава, че не са действали
под контрола на Сатана, но вместо това са действали в
пълно съгласие със мисленето и ценностната система на Сатана. Именно това означават думите "
изпълни Сатана сърцето ти". те се изпълниха с мъдростта на Сатана, със начина му на мислене, с неговите желания, но направиха това съзнателно, а не в състояние на обладаване. Ето защо можеха да понесат пълна отговорност за действията си.
Нещо повече, ако проблема на Анания и Сапфира беше, че са "обладани от Сатана" то защо просто Петър не изгони Сатана от сърцата им и да спаси душите им? Случая обаче не беше такъв. Те съзнателно се бяха съгласили със Сатана и се бяха изпълнили с неговата гордост и мъдрост и понесоха в пълна мярка следствието от действията си.
После, след като дарбите на Святия Дух са за полза на нас повярвалите, то какъв е смисълът да има дар разпознаване на духове...
Предния случай показва едно директно приложение на дарбата за разпознаване на духове. Петър разпозна на какъв дух беше Анания, разпозна замислената измама и смъмри измамника. Винаги е имало и ще има измамници сред Божиите хора, вълци в овчи кожи, които ние трябва да разпознаем и рзобличим. Ето защо Бог е дал тази дарба да действа в тялото. Няма свидетелство в Библията тя да е насочена към изгонване на демони. Напротив при изгонването на демони - какво свидетелства Писанието? Ако човека е глух и ням - му беше изгоден "глух и ням" дух, ако е предсказва - "предсказвателен" дух. Колко разпознаване е нужно за да разбереш, че духа зад глухотата и неспособността да се говори се позовава като "глух и ням" дух?
Спомням си и за случая за човека с легиона. Исус го попита - "как ти е името". Интересно, че Исус ако е знаел предварително, че демоните са много - защо го попита в единствено число - как ти е името? Също така всички демони които бяха в този човек имаха общо нарицателно име - "легион" - което не е конкретно име или функция на кой да е от демоните, но това не попречи те да бъдат изгонени от човека.
Но да се върнем на дарбата. Освен разпознаване на измамници и лъжехристи, тази дарба може да служи и за разпознаване на положителни прояви от Святия Дух, което да послужи за утвърждаване на светиите и изграждане на тялото.
При всички случаи, нямаме НИТО ЕДНО свидетелство в Писанията тази дарба да е била използвана за гонене да демони от християни. Нещо повече, няма НИТО ЕДНО свидетелство въобще да са гонени демони от Християни в Новия Завет или да е решаван проблем с грях или с характера чрез изгонване на демони. Не е ли така?
Трето, така обвиняваме всички християни, които имат засвидетелствано от други хора да го наречем духовно преживяване, че са имали преживяване с лукавия.
В някои от случаите може да се каже, че хората които свидетелстват за "драматично освобождение" са имали преживяване с дявола. Някои от тези хора може да са християни точно толкова колкото и Анания и Сапфира са били. Ходили са на църква, но сърцата им никога не са били покаяни и обърнати към правдата. Но далеч не можем да кажем, че всички подобни "преживявания" са свързани с демонична активност.
Когато
децата си играят на чичо доктор или на майка с дете или всякакви други игри наподобяващи реалния живот на възрастните, те определено получават някакво вълнуващо и често удовлетворяващо преживяване, което за тях си е напълно реално. Но възрастните знаят, че това не е реално, а са само детски игри, ако и за децата то си е напълно истинско. Аз наблюдавам моя син. За него термина "игра" все още не съществува. За него всичко е точно толкова истинско и реално, колкото е реален и самия живот. Това че едно дете си играе на нещо и го възприема като реално и получава "реално преживяване" това не означава че то има преживяване с дявола само защото това, което си мисли за реално напрактика не е. Такова е естеството на детската игра и съзнание.
По същия начин духовни деца си играят на изгонване на демони и имат "реални преживявания" - далеч не е задължително да има въвлечена демонична активност. Със сигурност незрялостта и емоционалността са в пълно действие обаче.
Когато порастнат ще разберат, че това са били детски игри и ще търсят
наистина реалните неща.
Четвърто, сам Господ изгонвал демони, за което винаги бил укоряван, че го прави чрез Сатана. Да не се окажем и ние в положението на тези религиозни хора?
Когато Исус беше обвинен от фарисеите и садукеите, че изгонва демони чрез Сатана, те не оспорваха факта, че освободените хора наистина са имали демони, нито са оспорвали факта, че хората са били наистина свободни. Явно и двете неща ( и обладаването и освобождението) са били очевидно ясни за тях. Те имаха проблем с валидността на Исус като Божий пратеник.
Проблема, който ние обсъждаме тук е че така наречените "обладавания и освободждавания" - не са нито обладавания, нито освобождавания, защото християните на които се прилагат не са били обладани на първо място. Разбира се има наистина обладани (луди) хора от които Божии хора изгонват демони. Ние не само не отричаме това, но напротив желаем такива неща да се случват за да се прославя Бог и да се демонстрира превъзходството на Неговото царство. Но когато някой казва, че родените от Бога, онези на които е поверено Царството Му - самите те са обладани от демони - то това позори Бога и унижава Царството Му.
Пето, когато Саул не се покорил на Божия заповед, дошъл зъл дух от Бога да го измъчва.
Случая със Саул беше разгледан по-напред в темата и можеш да прочетеш. Саул не беше обладан, а измъчван от демон. Злия дух
идваше и се оттегляше. Това няма общо с обладаване.
Шесто, много пророци получили зъл дух от Бога в историята с израилския цар и пророк Михей.
Нужно е да се поясни, че това
не бяха Господни пророци. Тези хора бяха плътски човеци, които Бог не беше пратил, но те бяха там на заплата и угаждаха на царя с думите си.
2 Лет. 18:6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? Така, че тук отново правиш неправилно предположение, че Божий човек бил приел зъл дух. Освен това не се казва тия хора да са били обладани от този дух. Дори не се казва че духа е зъл. Казва се "излезе
един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя... Ще изляза и
ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци" 2Лет. 18:20, 21
Не се казва дори че духа е лъжлив, а че "ще бъде" сиреч ще играе ролята на такъв. така, че този случай не представлява никакъв аргумент в посоката, която ти предполагаш че представлява.