Прочетох с интерес темата, въпреки, че според мен би трябвало да се интересуваме повече от Божиите работи и как допринасяме за Царството, отколкото да сме съсредоточени върху действията на врага.
Все пак, от опит мога да свидетелствам, че християнин в когото обитава Светия Дух, не може да е демонизиран, но може да стане легален обект на сатана и да бъде връзван, също тормозен (или под постоянна обсада).
Къде от липса на достатъчно зрялост, разбиране на духовните закони и принципи, грехове също или поради заблуди, факт е – възможно е лесно да се попадне в плен и дори да не разбираш, че си в лагера на врага. Лично съм го преживяла.
Имаше човек от най-близкото роднинско обкръжение, който общуваше със зли духове. Започнах да разбирам това едва години след като се оженихме с моя мъж, той беше негов роднина. Този човек нямаше вид на луд или обладан, нито видими прояви на такъв. Просто много добре умееше да се прикрива и бе изключителен лицемер. А това силно затрудни разпознаването. Единствен признак за нещо нередно в семейството ми бяха необясними атаки още от първите дни на брачния ни живот, макар да не живеехме заедно с въпросния роднина и рядко да се виждахме. При атаките не сме губил свободата на волята, мислите, емоциите или действията. Случваха се и необичайни събития, някои застрашаващи живота, но завършващи винаги благоприятно с Божията намеса и милост.
Доста време се лутах, объркана от лъжливите учения, нямах достатъчно познания върху Словото, нито мъдрост, с една дума напълно заблудена. Затова не бях особено ефективна във вярата си и това улесняваше врага. Допуснах също голяма грешка. Ще си я призная, минах през харизматичния екзорсизъм, което усложни ситуацията. След Божието изобличение и покаянието ми, постепенно настъпи обрат в положението. С времето атаките намаляха по сила и честота, научих се стоя за дома си, духовната обстановка в къщи се промени. Както и Словото казва:
2Тим.2:19-21
19 Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.
20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена.
21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
Освен това, независимо от нападенията, не сме били лишени от Божиите благодат и благословения. Насред най-тежките атаки е идвала и голямата Негова милост и помощ, за да утеши, да подкрепи, да привдигне.
Човекът почина наскоро, преди две години, но до миналата макар и рядко все още имаше слаби атаки.
Както ми каза един познат християнин наскоро - Каквото и да е нанесъл врагът ни, единствения начин да продължим напред е да се научим да мислим както Бог мисли.