продължение...
И така преди всичко Божият народ е НАРОД, нация, избрана и отделена от всички други нации. Това е народ, който има свой собствен уникален начин на живот, своя уникална цел и свое уникално устройство на управлението.
Това изисква да седнем и да размишляваме какво значи реалността на това да бъдем отделен народ. Какво въобще означава термина "народ/etnos/". Какво е приложението на това да бъдем отделен народ, отделна раса, отделно царство. Това са неща върху които трябва да се размишлява, в които е нужно да се вникне.
Божиите хора са народ, който е отделен и различен от народите на този свят, но в същото време той не е самостоятелна единица сам по себе си. Той е част от едно по-голямо Царство.
Царство което се простира извън пределите на времето, пространството и историята. Царство, което се покланя на един единствен Бог и което е лоялно на помазания от този Бог - Цар.
От този Бог и от този Цар произтича всяка власт в Божието Царство, и ние ако сме част от него трябва да разбираме как тази власт се разпределя и употребява.
1Кор. 11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
Това фундаментално изявление на апостола начертава недвусмислено начина по който протича властта в Божието Царство. А именно Христос е представител на Бога, мъжа представител на Христос, а жената представител на мъжа. С други думи семейството е градивната единица чрез която протича Божията власт.
Всеки мъж е пряко отговорен пред своя Цар, няма посредници между мъжа и Христос, няма междинни нива на власт.
Това е модела на власт, който виждаме при патриарсите, това е модела на власт, който виждаме и в Израел, преди да си поискат да имат цар, както езичниците. Царството на Израел се предполагаше да бъде теокрация. Място на което Бог, а не човек е Цар. Когато дойде Христос, част от делото Му беше да възстанови оригиналните намерения на Бога. В личността на Христос земния израилев цар и Небесния Цар на царете се съединяваха в една личност. С това теокрацията беше възстановена.
Христовият народ към настоящия момент няма своя собствена земя, където да има своя собствена държава. Вместо това той съществува под формата на местни общности разпръснати измежду всичките народи. Тези общности имат свое собствено самоуправление. Това самоуправление касае всички аспекти на съвместния живот и има за цел мъдрото ръководство на общността, но то не господарува над хората от обществото, нито подменя или изземва директната власт идваща от Христос, която всеки мъж има над своя дом. С други думи никое решение на старейшините на общността не може да пороби или да постави под контрол индивидуалните семейства съставляващи тази общност, поради простата причина, че ролята на старейшините не е да бъдат междинно звено на власт между всеки мъж и Христос, но да бъдат пазители на видението, вярата, реда и добрия пример.
Старейшините са хора, които стават такива не по силата на административна йерархия, а по силата на добрия си пример. По силата на дадената им от Бога мъдрост и визия. Старейшината е човек, който се характеризира със солидна зрялост, която е доказана в живота му и добрия му плод. Местните Христови общности не се ръководят от един старейшина, те нямат пирамидална структура. Вместо това Писанието винаги говори за старейшини в множествено число. Т.е винаги имаме тяло от старейшини, като всеки бди за останалите да не залитнат извън Господните пътища. Старейшинството само по себе си не е титла, а функция. И всеки чийто добър пример оказва влияние на останалите повече или по-малко функционира като старейшина.
Ще каже някой, къде в цялата тази картина остават пророците, апостолите, презвитерите, дяконите и пасторите?
Нека започна с това като кажа, че в Писанието няма презвитери и дякони. И презвитер и дякон са гръцки думи, които следва не да се транслитерират и превърнат в несъществуващи титли, но както всички останали думи в гръцкия да бъдат правилно преведени.
Презвитер (presbuteros) означава по-зрял човек или старейшина. Така, че когато виждате във вашия превод думата "презвитер" ще знаете че се говори не за нещо друго, а за старейшина.
Дякон (diakonos) по същия начин е гръцка дума означаваща "служител" или "човек който тича да изпълнява задачи". Според Писанието "дякона" е човек натоварен с определени задачи касаещи общото благо на общността. Или той е нещо като "общински служител". Аз бих използвал термина "общностен помагач". Неговите пълномощия касаят изключително изпълнението на задачите с които е натоварен. В същото време този "дякон/помагач" може да има съвсем отделно призвание, както например беше "дякон" Стефан, който освен че беше "дякон" имаше призвание на благовестител.
Същото важи и за старейшините. Тъй като старейшинството не е титла а функция, един старейшина може да бъде или да не бъде участник в някое от духовните призвания, като това на апостола (посланника), пророка, учителя или овчаря. Така стигаме и до въпроса с апостолите, пророците, учителите и овчарите.
Апостола (посланика) е човек, който бива ОТДЕЛЕН изсред местната общност от светии и ИЗПРАТЕН от Бога във света с цел да извърши делото на Христов посланик сред народите. Има разлика между властта на апостола спрямо новообразувана общност от светии, която самия апостол основава и властта на същия този апостол в местното събрание от което той бива изпратен. Докато в събранието/общността която той е основал апостола има пълна власт (до времето докато там се установят старейшини), то в събранието от който той е изпратен, той може дори да не бъде местен старейшина. Виждаме например случая с Диотреф, който искаше да първенствува между другите старейшини и дори не приемаше апостол Йоан. Това за съжаление е негативен пример за това, което се е случвало и може да се случи, но този пример показва, че думата на старейшините в една общност е тежала повече от тази на апостолите. Ако не беше така Диотреф нямаше да може да се противопостави на авторитета на апостол Йоан /3Йоан 1:9/.
Много често разбира се хора с призвание на Христови апостоли биха изпълнявали и функцията на старейшина. Апостол Петър например, казва за себе си, че той също е и старейшина /1Петр. 5:1/.
Същия принцип се прилага и за призванията на пророците, учителите, благовестителите и овчарите. Те може да бъдат или да не бъдат "помощници /дякони" или старейшини. Това е нещо, което Бог формира във всяка отделна общност.
По важното е да се разбере, че това са органични, а не административни процеси задвижвани от живота на Тялото и на Христовия Дух. На различните места ще има определени различия в детайлите, но това което няма да бъде различно са фундаменталните принципи приложени в духа на Правдата и на написаното в свещените Писания.
Това, което следва е по-добро изясняване и дефиниране на функцията на старейшините в местната общност. Нещо, което се надявам да направим в развитието на темата.