Author Topic: Християните и църковната власт  (Read 15104 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Християните и църковната власт
« on: January 16, 2013, 13:22:50 PM »
Здравейте. Темата беше за властта и имаше различни становища. Започнах отново да спрягам болната тема за "църква" и установената чрез тази институция власт, защото именно чрез тях вярващите се венчават и стават покорни на светската власт, имиджи и идеологии.

 Вярвам, че когато бъде съборен идолът "църква" и "лидерство", вярващите ще могат да прогледнат за царството и Тялото на Възлюбеният Единствен Син.

  В смисъл такъв, че лично за мен има и паралел и силноустановена връзка между "църквата" и светската власт, под която тя съществува. И ако например Watchman пише акцентно за неподдаването от страна на вярващите към властта на този свят, в определеното от него, то аз правя паралел между самата структура на власт, под която съществуват вярващите в църквите си, и светската власт и царство.

  Мисля че е полезно за вярващите. Поздрави.
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Християните и църковната власт
« Reply #1 on: January 16, 2013, 16:07:06 PM »
Quote
Започнах отново да спрягам болната тема за "църква" и установената чрез тази институция власт, защото именно чрез тях вярващите се венчават и стават покорни на светската власт, имиджи и идеологии.

Това не е точно така. Хората са впримчени в системата и начина й на мислене още преди да станат "християни". После въпросната черква не променя нищо, а само потвърждава статуквото.

Quote
Вярвам, че когато бъде съборен идолът "църква" и "лидерство", вярващите ще могат да прогледнат за царството и Тялото на Възлюбеният Единствен Син.

Тия идоли са само холограми на много по-сериозни и фундаментални проблеми. Дървото трябва да се сече от корен, не да се кършат клоните.

Quote
  В смисъл такъв, че лично за мен има и паралел и силноустановена връзка между "църквата" и светската власт, под която тя съществува. И ако например Watchman пише акцентно за неподдаването от страна на вярващите към властта на този свят, в определеното от него, то аз правя паралел между самата структура на власт, под която съществуват вярващите в църквите си, и светската власт и царство.

Има религиозни събрания в които не се проявява тоталитарна власт или контрол от водачите им, при все това те са не по-малко просмукани от духа и вървежа на света отколкото онези в които се проявява тоталитарна власт. Има добронамерени "пастори" които не мачкат авторитарно енориашите си, не ги вкарват във финансови пирамиди използвайки авторитета си, дори не харчат десятъците им, а работят за прехраната си. При все това те са в не по-малко вавилонско опиянение и тъмнина от тези които го правят и едните и другите поучават лъжливо благовестие и хранят хората с лъжлива надежда. Очевидно разковничето е някъде другаде. Винопийството е такова нещо, че човек не е нужно да бъде насилван или държан под контрол за да го прави. Той бива привлечен от цвета и вкуса на виното.

Ще отделя разклоненията от тази тема в отделна тема наречена "Християните и църковната власт" (въпреки че мисля, че имаше подобна тема в миналото).
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 506
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Re: Християните и църковната власт
« Reply #2 on: January 19, 2013, 01:35:09 AM »
Watchman...
Quote
Винопийството е такова нещо, че човек не е нужно да бъде насилван или държан под контрол за да го прави. Той бива привлечен от цвета и вкуса на виното.
Малко повече би ли написал относно това?
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Християните и църковната власт
« Reply #3 on: January 19, 2013, 01:43:06 AM »
Това, което имам предвид е че вавилонското вино има вкус и цвят които са привлекателни сами по себе си. Вавилонското опиянение дава преживявания които са желателни за сетивата и илюзии, които се приемат за реалност. Ето защо мнозина биват привлечени от него, без значение дали имат желание за власт, доминиране и прочие.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Християните и църковната власт
« Reply #4 on: January 19, 2013, 13:13:35 PM »
Въпроса за "църковната" власт сам по себе си е от голяма важност, защото през годините християните са се лутали от едната крайност до другата. Ето защо е изключително важно да се разбира какво представлява тази власт, каква е нейната роля и каква е нейната "структура" и ограничения.

За да се направи това трябва първо да се изяснят някои фундаментални неща, най-важното от които е какво всъщност представлява Христовата "църква" или общност. Част от това е изясняване е какво тя НЕ Е.

Преди всичко Христовата общност не е институция. Това ще рече че тя няма структурата характерна за човешките организации. Бог е Бог на органичните и живи неща, а не на механичните структури задвижвани от лостове и зъбни колела. Всеки опит да се институционализира Христовата общност е предателство спрямо нейната същност и цели. Той е подмяна на всички жизнени реалности на Тялото и заместването им с фалшификати. Духът, който вдъхновява тази подмяна е известен под името "духа на антихриста" и това е дух на подмяната на Христовото с псевдохристово. Обикновено институционализирането на "църквата" върви ръка за ръка с лъжеученията на николаитството.

Другото важно нещо е че Христовата "църква" не е религия. Това твърдение има нужда от дефиниция на термина "религия", който по принцип се използва в доста широк смисъл. В контекста на това твърдение обаче аз дефинирам религията като "учение и практика за лично духовно извисяване и подсигуряване на светло бъдеще след смъртта". Завинаги ще останат думите на един възрастен евреин, който каза "Бог не се интересува от религия, Бог се интересува от управление".

Към настоящия момент преобладаващата картина в християнството представлява стабилна спойка от религия, институционализиране и николаитство. Стремежа към "лично духовно извисяване" няма нищо общо с оригиналното учение на Христос и Неговите апостоли (посланици). Той е плод на гръцкия квас, който навлиза масово сред вярващите, според както апостол Павел предсказа в Деяния 20-а глава. Подмяната на Христовото учение и царство с религия за лично спасение и извисяване е онова, което бележи началото на голямото отстъпление пророкувано в посланието към Солунците.

И така ако Христовата общност, не е институция, нито е религия тогава какво е? Ето един може би неизчерпателен списък с онова, което тя е на основание на Писанията:

- Отделен (свят) народ / 1Пет. 2:9/
- Избран род (поколение)  / 1Пет. 2:9/
- Царско свещенство  / 1Пет. 2:9/
- Части от Божието Царство /Кол. 1:13/
- Божий дом / Евр 3:6/
- Членове на Божието семейство / Еф. 2:19/
- Божий храм и обиталище / Еф. 2:21,22/
- Христово тяло / Еф. 5:30 /
- Части на Христос / 1Кор. 12:27 /
- Чужденци и пришълци на света / 1 Петр. 2:11 /
- Христова девица / 2 Кор. 11:2 /
- Общността на призваните да излязат вън / ekklesia /


Когато разсъждаваме за властта сред вярващите всички тези неща изброени по-горе трябва да се вземат предвид за да можем да осъзнаем къде всъщност се намираме. Какви са реалностите в които сме поставени, какви са призванията и задълженията ни, и какво е мястото на упражняване на власт според тези реалности и тези призвания.

Ако си представяме, че сме някакви последователи на религия, които се опират на църковната институция и клир като водач и опора на нашия път към лично духовно извисяване, то ние се намираме в някаква алтернативна реалност на това за което говори и свидетелства Писанието. В тази алтернативна реалност може да се случва каквото и да е, но то няма да има нищо общо с реалностите на Божието Царство и Истина.

Ето защо ако искаме да разберем как да живеем и какво е мястото, употребата и ограничението на властта, то ние трябва да сме си изяснили каква е истината за реалността в която Божият човек се намира.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Християните и църковната власт
« Reply #5 on: January 19, 2013, 14:09:55 PM »
продължение...

И така преди всичко Божият народ е НАРОД, нация, избрана и отделена от всички други нации. Това е народ, който има свой собствен уникален начин на живот, своя уникална цел и свое уникално устройство на управлението.

Това изисква да седнем и да размишляваме какво значи реалността на това да бъдем отделен народ. Какво въобще означава термина "народ/etnos/". Какво е приложението на това да бъдем отделен народ, отделна раса, отделно царство. Това са неща върху които трябва да се размишлява, в които е нужно да се вникне.

Божиите хора са народ, който е отделен и различен от народите на този свят, но в същото време той не е самостоятелна единица сам по себе си. Той е част от едно по-голямо Царство.

Царство  което се простира извън пределите на времето, пространството и историята. Царство, което се покланя на един единствен Бог и което е лоялно на помазания от този Бог - Цар.

От този Бог и от този Цар произтича всяка власт в Божието Царство, и ние ако сме част от него трябва да разбираме как тази власт се разпределя и употребява.

1Кор. 11:3  Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

Това фундаментално изявление на апостола начертава недвусмислено начина по който протича властта в Божието Царство. А именно Христос е представител на Бога, мъжа представител на Христос, а жената представител на мъжа. С други думи семейството е градивната единица чрез която протича Божията власт.

Всеки мъж е пряко отговорен пред своя Цар, няма посредници между мъжа и Христос, няма междинни нива на власт.

Това е модела на власт, който виждаме при патриарсите, това е модела на власт, който виждаме и в Израел, преди да си поискат да имат цар, както езичниците. Царството на Израел се предполагаше да бъде теокрация. Място на което Бог, а не човек е Цар. Когато дойде Христос, част от делото Му беше да възстанови оригиналните намерения на Бога. В личността на Христос земния израилев цар и Небесния Цар на царете се съединяваха в една личност. С това теокрацията беше възстановена.

Христовият народ към настоящия момент няма своя собствена земя, където да има своя собствена държава. Вместо това той съществува под формата на местни общности разпръснати измежду всичките народи. Тези общности имат свое собствено самоуправление. Това самоуправление касае всички аспекти на съвместния живот и има за цел мъдрото ръководство на общността, но то не господарува над хората от обществото, нито подменя или изземва директната власт идваща от Христос, която всеки мъж има над своя дом. С други думи никое решение на старейшините на общността не може да пороби или да постави под контрол индивидуалните семейства съставляващи тази общност, поради простата причина, че ролята на старейшините не е да бъдат междинно звено на власт между всеки мъж и Христос, но да бъдат пазители на видението, вярата, реда и добрия пример.

Старейшините са хора, които стават такива не по силата на административна йерархия, а по силата на добрия си пример. По силата на дадената им от Бога мъдрост и визия. Старейшината е човек, който се характеризира със солидна зрялост, която е доказана в живота му и добрия му плод. Местните Христови общности не се ръководят от един старейшина, те нямат пирамидална структура. Вместо това Писанието винаги говори за старейшини в множествено число. Т.е винаги имаме тяло от старейшини, като всеки бди за останалите да не залитнат извън Господните пътища. Старейшинството само по себе си не е титла, а функция. И всеки чийто добър пример оказва влияние на останалите повече или по-малко функционира като старейшина.

Ще каже някой, къде в цялата тази картина остават пророците, апостолите, презвитерите, дяконите и пасторите?

Нека започна с това като кажа, че в Писанието няма презвитери и дякони. И презвитер и дякон са гръцки думи, които следва не да се транслитерират и превърнат в несъществуващи титли, но както всички останали думи в гръцкия да бъдат правилно преведени.

Презвитер (presbuteros) означава по-зрял човек или старейшина. Така, че когато виждате във вашия превод думата "презвитер" ще знаете че се говори не за нещо друго, а за старейшина.

Дякон (diakonos) по същия начин е гръцка дума означаваща "служител" или  "човек който тича да изпълнява задачи". Според Писанието "дякона" е човек натоварен с определени задачи касаещи общото благо на общността. Или той е нещо като "общински служител". Аз бих използвал термина "общностен помагач". Неговите пълномощия касаят изключително изпълнението на задачите с които е натоварен. В същото време този "дякон/помагач" може да има съвсем отделно призвание, както например беше "дякон" Стефан, който освен че беше "дякон" имаше призвание на благовестител.

Същото важи и за старейшините. Тъй като старейшинството не е титла а функция, един старейшина може да бъде или да не бъде участник в някое от духовните призвания, като това на апостола (посланника), пророка, учителя или овчаря. Така стигаме и до въпроса с апостолите, пророците, учителите и овчарите.

Апостола (посланика) е човек, който бива ОТДЕЛЕН изсред местната общност от светии и ИЗПРАТЕН от Бога във света с цел да извърши делото на Христов посланик сред народите. Има разлика между властта на апостола спрямо новообразувана общност от светии, която самия апостол основава и властта на същия този апостол в местното събрание от което той бива изпратен. Докато в събранието/общността която той е основал апостола има пълна власт (до времето докато там се установят старейшини), то в събранието от който той е изпратен, той може дори да не бъде местен старейшина. Виждаме например случая с Диотреф, който искаше да първенствува между другите старейшини и дори не приемаше апостол Йоан. Това за съжаление е негативен пример за това, което се е случвало и може да се случи, но този пример показва, че думата на старейшините в една общност е тежала повече от тази на апостолите. Ако не беше така Диотреф нямаше да може да се противопостави на авторитета на апостол Йоан /3Йоан 1:9/.

Много често разбира се хора с призвание на Христови апостоли биха изпълнявали и функцията на старейшина. Апостол Петър например, казва за себе си, че той също е и старейшина /1Петр. 5:1/.

Същия принцип се прилага и за призванията на пророците, учителите, благовестителите и овчарите. Те може да бъдат или да не бъдат "помощници /дякони" или старейшини. Това е нещо, което Бог формира във всяка отделна общност.

По важното е да се разбере, че това са органични, а не административни процеси задвижвани от живота на Тялото и на Христовия Дух. На различните места ще има определени различия в детайлите, но това което няма да бъде различно са фундаменталните принципи приложени в духа на Правдата и на написаното в свещените Писания.

Това, което следва е по-добро изясняване и дефиниране на функцията на старейшините в местната общност. Нещо, което се надявам да направим в развитието на темата.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Анко

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 383
Re: Християните и църковната власт
« Reply #6 on: September 29, 2023, 17:02:08 PM »
Актуална е твърде в нашето поколение и тази тема.
Бих се радвал да се помогне за освобождаване на още сънародници от угнетението на душите им. Понеже много хора са наясно,че нещо и при тях не е както трябва, но не знаят какво да направят и се страхуват от призив да напуснат събранията си. Вкоренено им е,че ще постъпят противно на Бога. Често казвам на мои близки,че това е първата крачка, която трябва да направят.

Надявам се Watchman, когато ти е възможно да споделиш повече за холограмите и отсичането на дървото.


Анко

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 383
Re: Християните и църковната власт
« Reply #7 on: October 10, 2023, 10:58:13 AM »
Здравейте. Темата беше за властта и имаше различни становища. Започнах отново да спрягам болната тема за "църква" и установената чрез тази институция власт, защото именно чрез тях вярващите се венчават и стават покорни на светската власт, имиджи и идеологии.

 Вярвам, че когато бъде съборен идолът "църква" и "лидерство", вярващите ще могат да прогледнат за царството и Тялото на Възлюбеният Единствен Син.

  В смисъл такъв, че лично за мен има и паралел и силноустановена връзка между "църквата" и светската власт, под която тя съществува. И ако например Watchman пише акцентно за неподдаването от страна на вярващите към властта на този свят, в определеното от него, то аз правя паралел между самата структура на власт, под която съществуват вярващите в църквите си, и светската власт и царство.

 Мисля че е полезно за вярващите. Поздрави.
Полезно е много.

През последните дни размишлявам за т.нар. лидерство. Превърнато в стремеж и надбягване сред християни. Превърнато в цел за по-амбициозни християни, които бързо забравят смирението, простотата и чистотата, които дължим на Христа. Превръщат се в забързани личности, които постоянно нямат време, времето не им стига, защото те са толкова заети в службата си към Бога, понеже са "лидери" и са много ангажирани. И вече едва ли не, единственото което дължат на Бога е да поучават другите...Само,че смирението е винаги необходимо, страхопочитанието и кростостта щом се говори за Бог-винаги са необходими.

Лидерството насърчава собствената гордост на човека, насърчава човека да се занимае прекалено със себе си, със своята личност, да обгражда себе си с внимание и задълбочаване, за да достигне мечтаното лидерство и да достигне още едно "ново ниво". Че семинари и обучения за лидери,че суети, че младежки събрания за лидери,че християнски обучения,че християнски колежи по модел на западни общества и още суети. "Конференция" в този град, в онзи град другата седмица....като че ли Бог е на някакво турне.
Не съм убеден,че има Библейска основа съществуващото, изградено и прието в християнските среди учение за лидерство сред християните.

В Божието Слово няма нищо случайно написано и изказано.
От седмици размишлявам върху думите:
Матей 18
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.


Двама или трима....не е написано 200 или триста
не 2000 или 3000

Сигурен съм,че и това не е написано случайно.
И автоматично ли някак означава,че написаното е валидно и за 200 и за 2000 човека събрани?

Защото толкова много се спекулира и с тези текстове.


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Християните и църковната власт
« Reply #8 on: October 10, 2023, 12:26:02 PM »
Quote
Двама или трима....не е написано 200 или триста
не 2000 или 3000

Сигурен съм,че и това не е написано случайно.
И автоматично ли някак означава,че написаното е валидно и за 200 и за 2000 човека събрани?

Принципа "двама или трима" е библейския принцип за минимално достатъчно количество. По същия начин се казва в Закона, че свидетелство против някого в съда трябва да е потвърдено от двама или трима свидетели. Ако свидетелите са 200 или 3000 това не прави свидетелството невалидно, но още повече го утвърждава.

Същото важи и в събранията. Ако са се събрали 3000 души в Господното Име, това няма да направи обещанието на Исус слабо, защото при 3000 души имаме 1000 пъти по трима.

Друг е въпроса, че когато хората са много е трудно да има истинско единодушие, защото ако се съберат 3000 души трудно ще се постигне това всички единодушно да са дошли в Господното Име. Теоретично е възможно, но за това се иска мощно действие на Святия Дух. Иначе мнозина ще имат всякакви други мотиви и няма да има единство на Духа в събранието.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.