А не иска ли Бог да го търсим,заради Самия Него.Добре,заради истината и правдата,но като я получим,после какво.Не трябва ли да търсим Бога заради Него Самия,за да сме с Него и в радости и в скърби,защото Той е Пътя,Истината и Живота.Началника на живота.Извън Него няма живот за нас.
Спомням си една сценка,която ни показаха в църквата преди много години,тогава бях дете.Един мъж играеше ролята на Бог,който беше седнал на трона си и беше протегнал ръцете си към друг мъж,който играеше човек,който знае за Господ.Човека виждаше,че Бог е протегнал ръцете си към него и се питаше:“какво ли иска Бог от мене“ и за да зарадва Бога му даде пари,но Бог не ги взе.После продължи да търси,какво да му даде.Даде му служението си,но Бог не беше удовлетворен.После му даде десятъка си,но Бог също не беше удовлетворен.Даде му добри дела,но Бог не беше удоблетворен,ръцете му стояха все още протегнати.Така му даваше много други материални и духовни неща,но Бог не взимаше някои,а на други се радваше,но не беше удовлетворен,все още стоеше с протегнати ръце.И накрая нямаше какво друго да му даде,освен себе си и отиде в ръцете на Бога и Бог го прегърна и беше щастлив.Поуката беше,че на Бог не му трябва нищо наше,нито му трябват пари,Бог иска нас.Какво можем да му дадем ние,нищо от нашите неща,освен нас самите,нашите души и сърца.Всичко,което е писано в Библията води към това да принадлежим на Бога.Не просто да Му служим,както много често се казва,чакай ти на кой служиш и кой е твоя господар.Но да бъдем собственост на Бога,ние Му принадлежим,Той няма да ни накара насила да Му станем собственост,но ние трябва да го искаме и е чудесно да сме собстсвеност на Бога,да Му принадлежим,защото само тогава сме защитени 100 % от злото.Няма друг начин.
Аз не разбирам много неща,но копнея винаги да усещам че съм близо до Бога и никога не искам да съм далече,защото там не само,че е страшно,но няма живот за нас,както казах вече.Може много неща да ми липсват като зрялост и знания,но и като девойка и сега има неща,които понякога ме привличат,но зная,че не са правилни,че Бог не ги одобрява и заради това и аз си ги забранявам,понякога е много трудно,а понякога е лесно,незная на какво се дължи,но във всеки случай държа да съм с Исус.И никъде другаде не отивам.
Когато бях девойка имах едно посвещение към Исус,на което никой не ме беше учил.Това беше сърцето ми към Исус.Казах Му,че каквото и да правя и където и да искам да отида,Той никога и при никакви обстоятелства и никакъв повод да не ме пуска да ида далече от Него или да се отделя,нито да ми позволява да отида в зло,нито в грях,но да ме държи винаги до себе си,никога да не ме пуска да си отида от Него,никога,дори и аз да искам това,дори и да ми се струва правилно да живея по даден начин,не искам Той да ми позволява да живея в неправда или непокорство.Някакси осъзнавах,че може да се променя,а знаех,че Бог е единствения,който искам и исках да се застраховам.И така,по късно през годините видях,че Бог ме е държал при себе си,макар много пъти да съм била и глупава и незряла и непокорна и невярна,но не ме пусна никога да се отделя или да си отида от Него,защото аз му дадох това право,да ме държи въпреки волята ми,понеже не виждам да има друг на който искам да съм завинаги,освен на Бога.Това не означава,че нямах отговорност да седя до Бог и да искам да се уча в пътищата Му и правех,каквото си искам,но просто е имало много моменти,в които когато не съм можела да стоя правилно е оправял пътя ми,макар че не съм разбирала напълно,как го прави,но важното е,че не ме пусна никога и няма да ме пусне и аз искам никога да не ме пуска,никога.Разбирам,че не зная много неща и не разбирам мнооого неща,но знам едно,че не искам да бъда отделена от Исус и внимавам в пътищата си,защото искам да съм с Него.
Виждам,че си написал Правдата и Истината с главни букви,може би имаш предвид Исус с тях и ако е така,прав си,че точно поради тях Бог иска да го търсим,защото всъщност Бог иска да търсим Него Самия заради Него Самия.