За да се разбира въпроса за десятъка преди всчико трябва да се разбира какво е десятъка. След това трябва да се разбират заветите в и под които са оперирали патриарсите, израилтяните и новозаветните апостоли и светии.
Ще започна от първия въпрос - КАКВО е десятъкът? Най-просто казано десятъкът е данък или рента. Данък или рента се дължи когато се ползва нещо чуждо в замяна на което се плаща данъка или рентата. Например да вземем пътния данък или магистралната рента или такса. Някой друг е построил тези пътища или магистрала а ние искаме да ги ползваме минавайки по тях с нашата кола, следва да се плати пътен данък или магистрална такса. Това е напълно логично и справедливо.
Нека видим сега как това се прилага спрямо десятъка в Закона и в случаите за които споменава Johny а именно Авраам и Яков.
1. Да почнем от Авраам:
Gen 14:16 И възвърна всичкия имот, върна на брата си Лота с имота му, както и жените и людете.
Gen 14:17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).
Gen 14:18 Така Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всемогъщия Бог, изнесе хляб и вино
Gen 14:19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
Gen 14:20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.
Авраам се връщаше от поражението на царете които плениха и ограбиха Лот и содомските царе само със 300 мъже, което беше явно свръх естествена благодат от Бога. Целия имот който беше в ръцете на Авраам му беше даден свръх ествествено и по благодат от Бога. На връщане го срещна Мелхиседек, който беше представител на Живия Бог и благослови Авраам. Авраам прие благословението и в отговор даде десятък от всичкия имот, който беше придобил от битката.
На Авраам му беше даден този имот, който не беше негов чрез Божието благословение и отделно беше допълнително благословен от Мелхиседек, и той даде 10% от имота който му беше даден. Това беше еднократно действие, при което в пълна сила важи принципа - получаване на нещо чуждо и даване на 10-тата част от него. По нататък се вижда, че Авраам отказа да запази този имот за себе си и го върна на содомския цар, подразбира се че е върнал всичко и на Лот. По този начин един вид содомския цар и Лот платиха десятък за това че бяха избавени и имота им върнат от Бога. Това беше техния данък въху върнатия им имот. Така виждаме една напълно справедлива ситуация:
- царя на содом и Лот си върнаха имота и платиха десятък.
- Авраам не получи никаква материална облага за усилията които положи в битката, но получи допълнително благословение от самия Мелхиседек, който е образ на Божия Син.
- мъжете които бяха с Авраам получиха своя дял за участието си в битката.
- Бог, който не беше длъжен да избавя нито Лот нито имота на содомските царе получи десятък за избавлението, което даде.
Никъде не се казва Авраам да е давал десятък от собствения си имот или да е посещавал Мелхиседек редовно да му носи десятък от всичко което печели.
2. Яков:
Gen 28:20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
Gen 28:21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,
Gen 28:22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
Това, което виждаме в този пасаж, не само не подкрепя учението че патриарсите са имали задължението да дават десятък, но дори доказва обратното. Защо?
Защото виждаме че Яков прави обрек или сделка с Бога. Като поставя условия, които ако се изпълнят, той се задължава да даде десятък от всичко което Бог му даде. Ако той си беше длъжен да дава десятък, как така ще поставя условия за да ги даде? Отговора е че той не беше длъжен! И именно поради това имаше право да направи подобен доброволен обрек. Той поиска от Бога нещо, и се обрече да плаща данък/рента от 10% ако му се даде това, което поиска.
И ако Яков не беше длъжен това ясно доказва че нито Авраам, нито Исаак са били длъжни, защото ако те биха били под изискването за десятъка то и Яков като техен потомък и наследник би бил длъжен.
3. Израел под закона на Моисей.
Интересно е да се отбележи, че няма никакво споменаване на Йосиф, Моисей или израилтяните преди закона да са давали десятъци.
Закона беше даден в рамките на един нов завет (за израилтяните беше нов), според който Бог ще им даде земя, а те ще дават десятък от всичко, което тази земя произвежда и от животните, които се раждат на земята и хранят на земята. Напрактика, това беше техния данък за ползване на земята, която им дава Бог. Важно е да се отбележи, че задължението да се дава десятък от земята и да се храни левитина беше докато се живее на земята:
Вт. 12:19 Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си.
Бог знаеше, че ще дойде ден израилтяните да бъдат изгонени от земята поради непослушанието си, и в своята невероятна справедливост Той не пропусна да изясни, че когато им се отнеме десятък те нямат задължение да хранят левитина, който ядеше от десятъка - сиреч нямаха задължение да дават десятък. И това е напълно логично, защото десятъка е данък върху земята. Ако Бог отнеме земята, напълно справедливо е и данъка да престане да се дава.
На левитите им беше забранено да имат земя, но пък бяха задължени да служат в храма. Ето защо Бог споделяше с тях от данъците върху земята които събираше. Те служеха в Неговия храм, нямайки право на собствен поминък, земеделие и бизнес и се хранеха от Неговите данъци. Отново напълно справедливо.
Нека сега да видим многоцитирания стих от Малахия 3:8-10:
8. Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.
9. Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
10. Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.
С оглед на казаното по-горе е напълно разбираемо защо Бог казва чрез пророка, че израилтяните го крадат. Защото ползват земята, а не плащат данъка и. Това е все едно да имате договор за наем на апартамент, къща или ако щете дори на нива, да ги ползвате, а накрая да не си плащате наема. Е, няма ли да дойде собственика и да каже - вие ме крадете? Ползвате, а не плащате! Отново напълно справедливо обвинение, базирано на договорните отношения между Бог и Израел.
4. Новия завет на нашия Господ Исус Христос:
Нека първо да обърнем внимание на пасажа цитиран от Johny:
Матей 23:23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.
Тук Исус говори на хора, който са под Закона, и ги инструктира, както подобава под Закона. Този именно момент е твърде неразбран от мнозина в думите на Исус, а именно, че Той говори на хора под закона, и е ясно, че няма да ги учи да нарушават закона. Напротив, Той ги наставлява как правилно да разбират и спазват Закона. Всичко това се случва преди да се сключи Новия Завет с Израилевия дом и да се подпечата със кръвта проляна на кръста. Т.е все още важат договорките между Бог и Израел според закона на Моисей и все още Нов договор не е влязъл в сила.
Тук идва и мястото да се поясни, че Бог винаги действа на базата на ясно изложени от Него завети (договори) и уговорки. Бог е Бог на завет. Всеки завет представлява договор със съответните клаузи на задължения и ползи за двете страни. Както и последствията от нарушаване на клаузите. Ето защо във Второзаконие имаме обявени благословенията и проклятията, съответно при спазване и при нарушаване на договора.
Ние сме били измамени да мислим за Стария завет и за Новия завет като за раздели в Библиите си, докато завет означава договор. И е ясно, че два договора относно едно и също нещо между две страни не могат да оперират едновременно. Ако се сключи нов договор, това анулира стария. Апостол Павел много добре ги разбираше тия неща, и затова е записал: "А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване."/Евр. 8:13/
Тук може да се върнем на примера с наема и наемодателя. Да кажем, че имаме договор с наемодател, който ни дава къща или нива. И ако не плащаме наема ние го крадем. Обаче ако един ден наемодателя дойде при нас и каже - "Виж искам да слюча нов договор с теб. Искам да се омъжиш за моя единороден син. Той ще бъде твоя глава и господар и ти ще му принадлежиш изцяло в дух, душа и тяло, но всичко мое ще стане и твое, понеже всичко мое е и негово. А още понеже моя син живее вечно и ти, ако си му покорна ще живееш вечно с него."
Това напрактика е есенцията на Новия завет, на Новия договор между Бог и Израилевия дом. Ясно е че под един такъв завет и договор наем и данък не се дължи. Това, което се дължи обаче е много повече - целия живот, всичко що имаш е Божие! Не 10% а 100%! Ето защо Josif е напълно прав като говори за стотятъка. Исус много ясно показа, че наем и данък се събира от чуждите а не от своите:
Maт 17:25 И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?
Maт 17:26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.
Поради пропускане на това да се разбере естеството на заветите, а именно, че те представляват договорни отношения, повечето християни с объркват смесвайки заповеди и изисквания между отделните договори, не са наясно със задълженията си според Новия договор и естествено ги нарушават изпадат под проклетия, мъчат се да угаждат на Бога според стария договор и въобще кашата е пълна и после се чудим защо липсва Божията слава между нас и църквата е в окаяно състояние.
И в заключение искам да направя обобщение във връзка с десятъка на стария и новия завет сключени с Израилевия дом:
- Стария Завет: Бог дава земята на израилтяните (като заветно обещание), те плащат 10% данък от това, което земята е произвела или изхранила.. Това не включва десятък от наемен труд! Поне аз не съм намерил такъв пасаж, ако някой знае да ме поправи. В този смисъл не е записано Исус да е давал десятък понеже Той нито земя се казва да е имал нито добитък, бил е занаятчия и аз не знам под закона да се изисква десятък от занаятчиите. Но по-скоро е логично да не се изисква с оглед на освобождаване от десятъка според Вт. 12:19 когато израилтяните вече не са в земята и вероятно си изкарват прехраната чрез заятчийство или работене за надник.
- Новия Завет: Заветното обещание е вечен живот, изискването е да се отречем от себе си и да живеем 100% за Него. Отново напълно справедливи клаузи. Бог дава живот (вечен) и иска живот(нашия):
Maт 16:24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
Лука 14:33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.