Съгласна съм с това, но то е така защото съм родена и израснала в града и така мисленето ми е градски тип, а за децата варианта е да си направя градинка на терасата , но и за това трябват пари. Ето още един пример, след като родих ми се развалиха зъбите и ся ми трябват пари да ги оправя. Стоматолога няма да иска да му платя с килограм домати.
Градския начин на мислене е основан върху
уповаването на системата като източник на всичко. Праведният начин на мислене е основан върху упование на Божиите ресурси, като източник на всичко.
Нека да дам кратък списък с Божиите ресурси:
- На първо място бих сложил
Божията благодат и милост, които са ни осигурили
всичко необходимо за живота и за благочестието, чрез дадените ни в Христос скъпоценни обещания. Седни сега и размисли - дали в Божиите обещания има достатъчно за да ти осигурят и градинка и възстановяване на зъбите, БЕЗ да има нужда да се осланяш на египетско-вавилонско-гръцко-римската система на живот?
-
Божието творение със всичките му неизчислими ресурси е друг огромен ресурс даден ни от Бога за да живеем без да зависим от безбожниците и техните градове. Това включва земята, гората, реките, животните, растенията, семената, рибите, птиците и въобще всички прекрасни неща, които ние сумарно наричаме "
природа".
-
Общността на Божиите светии. Това е един от най-мощните ресурси, които Бог някога е давал на народа Си, при все - той остава един от най-неразбраните и най-неизползваните ресурси. Дори не мога да започна да обяснявам какво богатство се съдържа в мъдростта, вдъхновението, благодатта и призванията, които Бог е раздал на народа си и които ако бъдат споделени един с друг ние нито за миг няма да си помислим да посегнем към скверните, манипулативни, измамливи и често пъти прокълнати решения на светската система.
Как става така обаче, че вместо да се осланяме и протягаме към Божиите ресурси и да прославяме Бога и да осъждаме системата на този свят триумфирайки свободни от нея, ние повтаряме като мантра -
трябват пари, трябват пари, трябват ПАРИ! Кой е нашия бог тогава? Чие име ние призоваваме във време на нужда? Викаме ли
лицемерно към името на Исус, но дълбоко в сърцата си ние си знаем едно - ТРЯБВАТ ПАРИ! Не свидетелства ли за същото и Писанието като казва:
Деян. 7:42 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
Деян. 7:43 Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон". Външно погледнато израилтяните принасяха жертви и призоваваха името на Израилевия Бог, но В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
тяхното поклонение беше към боговете, които бяха останали в сърцата им от Египет. Това е изключително ТОЧНО описание на днешното християнство. На думи призовават Бога на Библията, но на дело - те призовават МАМОНА, защото са твърдо убедени в сърцата су, че БЕЗ ПАРИ нищо не става. Ето защо и са предали себе си на това да живеят по такъв начин, че да могат ДА ПРАВЯТ ПАРИ. Именно затова живеят в градовете, защото те им осигуряват достъпа до изкарване на пари,
а парите са ключа към системата, която пък осигурява винаги, всичко и навсякъде. И ТОЧНО ТОВА разкрива истинското поклонение на човека. Защото
поклонението не е вдигане на ръце, пеене на песни, или коленичене пред видими или невидими олтари.
Поклонението е онова, което ДВИЖИ ЖИВОТА ТИ НАПРЕД.
тук обаче в мен се събуди въпрос : Градските християни обречени ли са? Такива като мен с градски начин на живот /от гледна точка на работа и отглеждане на деца/ не са ли спасени? Няма ли надежда?
Аз бих разделил градските християни на три основни групи:
- Първата група са онези, които са християни само по име.
Техният бог е богът на този свят, князът на въздушната власт и те се чувстват напълно комфортно в царството и системата на този княз. Това са онези, които се приближават при Бога с устата си, но сърцата им са много далече от Него. Те са онези безводни облаци и безплодни дървета за които Писанието говори. Те са обречени още от деня на своето зачеване.
- Втората група са онези, които са като лотовата жена. Те са имали времето и шанса да обикнат правдата, опитали са се да ходят в нея, но сърцата им винаги са били пълни със съмнение и колебливост. Сърцето им винаги е било разделено между нещата на Бога и нещата на света. Постепенно са се привързали към комфорта на светската система и макар да са имали проблясъци, че тя е нещо с което трябва да скъсат, винаги са били в съмнение дали това не са всъщност фанатични крайности. Тяхното изкушение винаги е било да "балансират" чистото и нечистото в живота си, вместо да СКЪСАТ с нечистото и да се ОТДЕЛЯТ веднъж и завинаги от него. Те също са обречени, защото
в критичен момент, когато съдбата им ще виси на косъм тяхното маловерие и съмнения ще вземат превез и те ще се обърнат назад, за да станат завинаги поредния стълб на маловерието и провала.
- Третата група са като Лот. Човек праведен и богобоязлив, чиято душа се измъчва като гледа нечистотата на беззаконните в града. При все това той намира оправдания за своето стоене в града и не се наема да направи решителната стъпка да скъса със системата на нечестивите. Неговото
заблуждение е че ако учи домашните си на Божието Слово и правда, това ще ги запази от нечистото влияние на градската среда. Това заблуждение ще му коства ВСИЧКО.
Лот изгуби не само целия си имот, но и целия си дом. Защото загуби не само жена си, но и дъщерите си, които извършиха кощунствено кръвосмешение и с това доказаха, че са научили не пътищата на баща си Лот, но
пътищата на Содом и Гомор. Лот е представител на онези, които ще се спасят "като през огън" - като всичко, което са имали и правили ще изгори и те ще останат ПРАЗНИ пред Христовото съдилище.
Разбира се има една друга група, която е представена от Авраам, който живееше далече от градовете на езичниците, живеейки в шатри, разчитайки на единствено на Божиите ресурси. Тази група е групата на християните, които са излезли от системата и са се предали да живеят по начина по който Бог винаги е имал предвид човеците да живеят. И нещо повече Бог винаги е призовавал праведните към СВЯТОСТ, сиреч към ОТДЕЛЯНЕ, защото
святост не означава нищо друго, но ОТДЕЛЯНЕ.
Ето това
отделяне днес е напълно забравено от градските християни, поради което и те са се превърнали във духовен Вавилон - смесица между Божието и светското.