Според мен всичко това, цялата наша зависимост от системата, която целенасочено променя средата за да ни създаде удобства и да ни направи зависими, е един макет, който крие реалността, но в който в края на краищата сме поставени от Бог.
Когато Илия заповяда да не вали дъжд три години, в началото Бог го постави до един ручей и свраките му носеха храна- виждаме, че и самия той страдаше от сушата. По някое време ручеят пресъхна и Бог го заведе при вдовицата и той пак оцеля.
Според мен сега сме необходими тук и така подчинени на системата да оцелеем като спасени християни- ние и семействата ни- и ако е възможно да спасим и други хора. В момента, в който макета се сгромоляса, ние няма да сме там- Бог ще ни е извел някъде в пустинята на реалността и там ще ни научи да Му се доверяваме абсолютно и напълно и там ручеят ще ни напоява, а животните ще ни носят храна.
Рик Джойнър е човек, на който са се открили някой детайли, макар да съм почти сигурен, че ще го анатемосате както Анджелика Зомбрано и още ред светии, но аз се чувствам длъжен да напиша това.
За себе си нямам никакви притеснения- знам и за ваксините, и за кемтрейлсите, и за флуора в пастата за зъби, за боклуците, с които се тъпчем от момента, в който пийнем или хапнем нещо купено от магазина. Знам, че за мен се грижи Някой, който няма да ме остави или забрави и просто гледам да избягвам отровите до толкова, че да не изглежда че не се замислям.
Наясно съм, че тези неща се допускат за да ни пресеят. Така или иначе на апостолите на времето им е било много, ама много по- трудно, но дори висейки по кръстовете, или бидейки с трион протрити, или умирайки по арените, пак Бог не ги е оставял! Колко по- лесно ни е на нас сега, а се казва, че идва небивало откак свят светува страдание!
В момента много по- важно от мъдростта, или мъдруването по словото, или по- скоро писанието, е взаимоотношението с нашият Спасител! Ние сме Негови синове и дъщери, негова невяста и трябва да гладуваме за Него, не за писанието, не да ни води някой друг и да мислим кое е от Него и кое не е, но преди всичко да търсим личната среща и личното познание. За мен и Рик Джойнър и Анджелика Зомбрано са хора, на които Бог се е открил, не защото сверявам и мъдрувам, а защото виждам Моя Бог във виденията им- познавам Го, знам, че Той би реагирал така, както описват, това е Неговия почерк. За вас не знам, слава Богу не отговарям за вас. Виждам, че сте мъдри хора, но някой неща са някак сухи- все едно се намирам на адвентна лекция.
Лошо няма- обичам всички адвентисти, така че радвайте се. Всички един ден ще се намерим при Нашия спасител, защото вярваме в един Бог, но тогава ще стане ясно кой как и защо, а пилците се броят на есен. Знам само, че моето и на такива като мен, времето не е дошло, защото за себе си в бъдеще очаквам само хубави неща, но съм готов за най- голямата скръб, очакваща човечеството- онова страдание дето никога не е било, нито ще бъде! Амин!