продължение...Точно за това става въпрос. Че щом използваш парите на кесаря и щом живееш в земята му -плащаш данъка му и се налага да действаш поне за някои неща според законите му.
Земята не е на "кесаря" - тя е на Бога. Кесар между другото е буквално "цезар" и означава
император. В нашето време ние
живеем в република и няма нито царе нито императори. И
управниците по закон са слуги, а не господари и владетели. Така, че ние живеем в една доста по-различна законова рамка. Мнозина християни обаче нямат идея относно тия неща.
Но нещата от към земята са малко по-различни. Ако на израилтяните им се полагаше имота по наследство и беше направено така, че всеки да има земя да обработва и да яде от нея сега нещата стоят по друг начин. Системата вече е почнала да действа и много хора по един или друг начин нямат личен имот и се налага да живеят под наем дори.
Хората,които са в системата са
в състояние на роби. Иронията е че според републиканската конституция, която имаме
хората се предполага да са царе, а управниците слуги. При все това - на практика хората са роби, и християните не правят изключение.
Обаче помисли за израилтяните в Египет, те бяха роби и нямаха нищо свое, освен дрехи и някои животни и лични вещи. Това не попречи на Бог да ги изведе от там и да снабди всички техни нужди, така щото да могат да основат свое напълно отделно царство.
И ако аз примерно имам възможност да си продам къщата и да направя стъпка към такъв начин на живот за който говорим то имам приятелка примерно която също споделя тези неща, но няма как да си купи земя.
Когато аз започнах да вярвам в тези неща и взех решение да ходя по този път,
аз нямах възможност за нищо. Често пъти с жена ми чакахме с вяра снабдяване за да си платим сметките и наема. Нямахме нито какво да продадем, нито можехме дори да си мечтаем да купим нещо. Бог обаче промени всичко това до степен, не само да имаме за нас, но и да помагаме на тези, които нямат.
Разбирам че Бог ако иска да го направиш ще снабди и ресурса за това. Но идеята ми е дали това ще го изиска задължително от всеки негов или според силата си може да те "запази" там където си.
Смисъла и целта на излизането от системата не е "запазването" на живота или нещо друго. Това е основната грешка, която правят мнозина в своя подход към нещата.
Смисъла е да се ЖИВЕЕ Божият начин на живот за който сме създадени като човешки същества и към който сме призвани като вярващи. Без значение дали има от какво да се пазим или не. Дори светската система да преуспява и да няма незабавни рискове от живота там,
самия факт, че ПРОПУСКАМЕ Божиите цели и среда на развитие е най-основната причина да излезем. Бог ми е дал да надзърна в красотата, дълбочината и силата на този начин на живот и всичките "благини" на системата и всичките изкушения на света окапаха като гнили ябълки пред
надеждата, радостта и славата на този начин на живот.Пример може да се даде за това с една проститутка, която живее във публичен дом. На нея й е осигурено всичко - собствен апартамент в комплекса, храна, сметките се плащат от собственика на дома. Получава много добри пари и свободно време да ги харчи. От нея се иска просто да си върши работата. В един момент тази проститутка се покайва и става християнка и вече не иска да върши определената й работа. И те й кажат добре, ще те направим рецепционистка, или можеш да караш колата с доставките за дома, не е нужно да вършиш старата работа, ще се преместиш в по-малък апартамент и ще вземеш по-малко пари, но можеш да останеш при нас. И сега може ли тази нова християнка да се моли Бог да я "запази" в тази система и среда? Въпроса тука не е запазването, а
принасянето на плод. Ако си гледал зеленчуци ще знаеш, че за да има добър плод е необходима правилната среда, а не само да има вода и тор. Нужна е и изобилна светлина, подходяща температура и прочие. С други думи
нужна е онази среда която Твореца е създал, за да може растението да даде плод.
Същото важи и за хората, и особено за духовните и физически деца. Растения в неподходяща среда са
болнави, безплодни, или раждат изроден плод. Това важи с пълна сила за градските християни. Ето защо е без съмнение, че
Бог иска всеки да излезе от системата и да се отдели, не на основание да бъде "запазен" а
на основание да живее истинския живот, и да даде добър, изобилен и траен плод.Съгласен съм че когато настанат усилните времена в градовете ще е най-тежко защото контрола там е най-голям. И колкото повече зависиш от системата толкова по-лошо.
Отново -
целта не е оцеляването и избягването на опасност. Проблема е че светската система те преобразява по образа на света, и човек остава безплоден и недоразвит духовно, а често пъти и бива абортиран духовно. Да не говорим, че бива
мачкан и побеждаван от греха. Знаеш ли аз колко години съм се борил с изкушения и грехове характерни за младите хора и душата ми е агонизирала денем и нощем поради непрестанните ми поражения. Колко ли сълзи съм пролял, колко съм викал към Бога, колко съм постил - и си оставах
години наред без никаква победа. Всъщност това беше и началото на моя изход. Защото Писанието казва, че
нашата вяра побеждава света, а аз не можех да го победя, той ме побеждаваше отново и отново. Тогава стигнах до извода, че
явно нещо не е наред с вярата. Явно благовестието, което тогава съм приел от евангелските църкви
няма силата да ме спаси от изкушенията и греха. Тогава извиках към Бога да ми покаже истинското Благовестие, онова,
което има силата да спасява от греха. И Бог в голямата си милост започна да ми открива и моят ум започна да се променя и обновява, разбирането ми да пораства и
в един момент, аз намерих себе си напълно свободен не просто от изкушенията и паденията които ме мачкаха толкова години, но и от всички ония изкушения на света, които един градски християнин дори не счита за грях и изкушения.
И като човек, който е бил мачкан от света и греха в продължение на 10 години, ако и да съм бил ревностен християнин през цялото това време и другите са ме считали за пример (без да знаят през какво реално минавам) - днес аз всеки ден не спирам да се удивлявам на славната свобода и на удивителната победа с която истинското Благовестие ме е снабдило. Откак напуснах града и излязох на село, моето развитие буквално премина на турбо режим. За 2-3 години израснах повече отколкото за всичките 18 години във вярата преди това. Променям се и се развивам не с месеци и години, а буквално с дни и часове. А поглеждайки към моите градски братя и сестри с които някога заедно ходихме по църквите - те в най-добрия случай си стоят на същото място, и то ако не са станали и много по-зле, или пък да отпаднат напълно.
Но това през което трябва да преминеш така или иначе ще дойде до тебе. Също така разбирам, че и мъдрост е да предвидиш злото......
Има два вида страдания, които идват до християнина. Единия вид е страданията, които Бог
неизбежно изпраща за нашето усъвършенстване. Другия вид е когато страдаме от нашата глупост, слепота, невежество, мързел, недалновидност и непокорство. С първия вид страдания
Бог ще ни снабди, където и да отидем. Втория вид е напълно излишен и ако следваме мъдростта на Божието Слово може да бъде напълно избегнат.
Та така. Знам че Бог според растежа на човек му открива различни неща и той трябва да живее според тях. Наистина най-добрия начин е може би това което ти каза. Да се започне всичко от начало. Защото колкото по-малко от тази система имаш в живота си толкова по-добре.
Бог очаква съвсем определен
плод от Своя народ. Плод, който
ние никога няма да принесем докато стоим вързани в Египет заради казаните им с месо. Бог иска отделен и свят народ, който да представи един съвсем различен начин на живот,
не само пред света, но и пред небесните началства и власти /Еф. 3:10/:
тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, Това е един напълно игнориран аспект на вярата от днешното християнство. Как ще изявим пред небесните началства и власти Божията многообразна премъдрост, когато целия ни живот е базиран на
тяхната мъдрост? Цялата система на света е създадена и измислена от тях. Как ние ще изявим Божията превъзходна мъдрост, която да тържествува над тяхната, когато ние не само нямаме идея как се живее според Божията мъдрост, но и напълно сме зависими от мъдростта на света?
Небесните началства и власти гледат с огромно презрение християните пленени в тяхната собствена система и се подиграват на техните изповеди за победа над врага.Време е да се събудим от този египетски сън и да се върнем към живота, който Бог е завещал в Христос Исус.