Това е един от трудните за разбиране пасажи в Библията. Или поне труден на пръв поглед. При по-задълбочено прочитане, може да се окаже, че не е чак толкова труден.
Първо бих искал да отбележа няколко важни момента от този пасаж:
1. От стих 2 става ясно, че да не се отлъчват ония които съгрешават от тялото не е милост, а гордост!
2. Отлъчването не е малко нещо при което един отива от една църква в друга и хули ония коиот са го отлъчили, а ако е легитимно тяло с отредени от Бога старейшини - то този човек е предаден в ръцете на сатана, и е много сериозно нещо, и никак не е малко нещо.
Какво представлява това предаване на сатана? Докато размишлявах си спомних следния пасаж:
ДА 26:18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.
Властта на сатана е властта на тъмнината, на заблудата, на объркването, на нереалността. Истинската власт на Божия служител се състои в това, че може да остави някой човек в тъмнина, ако той е бунтовен и непокорен. Духовения човек обикновенно се намира в позиция в която вижда какво има в плътския, вижда нещата които го мамят и разрушават. Ако последния се противи и се мисли за велик, духовния човек просто може да премълчи и това е почти равносилно на смъртна присъда. Мнозина от тези, които биват отлъчвани не схващат за какво става въпрос, нито разбират властта и презират факта, че са отлъчени.
В началото мислих да напиша, че това което казва този стих не е апостолска практика, защото липсва поне още един пасаж, който да говори за това. Обаче нещо отвътре ме задържа да не го напиша това. И малко по-после докато разглеждах едни пасажи попаднах на още един пасаж, който говори за същото:
1Tим. 1:20 от които са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулстват.
Този пасаж дори пояснява, че подобно отлъчване има за цел поправление.
Тук в въпросния пасаж някои погрешно мислят, че Павел говори за тялото. На гръцки думата тяло е soma, а използваната тука дума е sarks, което означава "плът, плътско естество" Отлъчването от тялото води до скръб (ако човека въобще обича Бога), която скръб е болезнен, но много силен инструмент за разпъване на плътските желания и в този смисъл за унищожаване на плътското естество.
2Кор. 7:10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
Някои считат, че написаното във 2Кор.2 гл се отнася за същия човек и случай, за който се пише в 1Кор.5 гл.
2Co 2:4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
2Co 2:5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
2Co 2:6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
2Co 2:7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
2Co 2:8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
2Co 2:9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
2Co 2:10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
2Co 2:11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
Може би тук наистина се говори за възстановяването на този човек, който е бил отлъчен преди. И в този смисъл "спасението на духа в деня на Господ Исус" означава възстановяването на човека в тялото в деня който Исус - Главата на тялото е определил.
В Библията израза "деня Господен" не задължително означава точно определен ден, а по-скоро деня Господен е деня в който Бог по своята суверенна воля реши да подейства. Или както ние използваме израза "на Божието време". Аз сега не си спомням в Библията да се използва израза "на Божието време", но мисля че Писанието дава основание да се смята, че вместо този израз се използва "деня Господен" за да опише деня на "Божието време".