Писах че, че е писано, че е определено веднъж да умрем и после следва съд. Кога е този съд? Веднага след смъртта или след известно време?
Ето какво казва самия пасаж:
Евр. 9:27 И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд, Първо пасажа, не казва, че съда настъпва ВЕДНАГА след смъртта, нито дефинира за какъв точно съд става въпрос. Гръцката дума използвана за "съд" може да означава различни неща, като справедливо въздаяние или изправяне пред трибунал. Знаем, че съдът пред великия бял Престол се случва след пришествието на Христос, след Милениума и след възкресението на мъртвите. Така, че незабавно след смъртта човек е в състояние на очакване на деня на съда. Нещо като престъпника, който още не е осъден и не е в затвора, но се намира в ареста. На намиращите се в ареста се назначава ден за започване на делото, т.е явяването пред съда, до тогава човек чака в ареста. Смъртта е именно такова чакане. Праведните очакват своята награда, а неправедните своята присъда и осъждение.
Исках да коментираме популярната история за Лазар и богаташа. В тази история, Исус казва, че след смъртта на единия и на другия, те получват награда или наказание за живота, който са живяли. Единия се мъчи, другия се утешава. Това явно става непоредствено след смъртта, защото Исус казва, че умря сиромаха и ангелите го занесоха в лоното Авраамово.
Първо никъде не се говори за награда, а за УТЕХА:
Лука 16:25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
Утеха и награда са две много различни неща. Още преди ти обърнах внимание на това, но ти не внимаваш. Да кажем един войник се връща оцелял от жестока битка, целия е в кръв, изнемощял и измъчен от ужаса на битката. Незабавно той бива приет от своите и му се дава почивка, храна и приятелска компания за да може да се успокои, укрепи и утеши. Това се нарича утеха. След време когато командването седне да заседава и прецени кои войници са достойни за награда, войника може да бъде повикан и да бъде награден на публична церемония. Така, че не смесвай награда и утеха. Това са напълно различни по своето естество неща.
Да вземем например какво се случва в същата ситуация само че след битката е пленен вражески войник. Нима той ще бъде утешен? Напротив ще бъде затворен, обикновенно при мизерни условия и ще страда в своя плен. Нима това е неговия съд обаче? Ни най-малко. След време той ще бъде разследван за военни престъпление и ще бъде изправен пред съда за да бъде съден според извършеното от него. Тогава той ще срещне своя съд, своето наказание и своята съдба.
Точно това показва и библейската история за бедния Лазар и богаташа, които имат различни преживявания в шеола. Единия се утешава, а другия се измъчва. Точно както добрия войник след битката е в утеха, а злия на мъка.
Това на мен ми казва две неща. И Лазар и богаташа притежават безсмъртни души, които могат да бъдат утешавани или мъчени след смъртта им. Което е небиблейско, безсмъртен е само Бог и ще бъдат ония, на които Той ще подари безсмъртие, вечен живот.
Първо в Писанието не съществува термин "безсмъртна душа". Такова понятие няма и не следва да бъде използвано. То е измислено от самоволни теолози на по-късен етап.
Второ не е нужно някой да е "безсмъртен" за да премине от едно състояние в друго след първата смърт. Самия факт, че човек умира в първата смърт говори за това, че човека не е безсмъртен. Но
смърт не означава изчезване в небитието. Писанието говори за
възкресение на мъртвите. Но ако мъртвите не съществуват повече т.е те са в небитието, то няма да има какво да се възкресява. Самата дума "възкресение" означава - "
да се изправи някой отново". Ясно е че не може някой който
вече не съществува да се изправи. Може да се изправи само някой, който продължава да съществува, но в друго състояние.
И второто нещо, Лазар и богаташа получават наказание и утеха, без произнесена и влязла в сила присъда. Съгласно съдебната практика, изпълнението на всяка присъда, следва след нейното произнасяне. Това е и в закона, където Бог изрично заповяда, всяко нещо да бъде внимателно изследвано и при наличие на свидетели, особенно при нанасяне на смрътно наказание. Убийсто без съд, е убийство и е било наказуемо със смърт на виновния. Кой и кога е произнесъл присъдата, която е определила, че Лазар ще се утешава, а богаташа заслужава мъки?
Тия неща вече два пъти ги пояснявам и сега по-горе и по-преди. Вземи прочети внимателно за да не се повтарят едни и същи неща отново и отново.
Нима от историята следва, че всички сиримаси са априори определени за утеха, а всички богаташи са определени за пъкъла? Това е нелепо.
Ни най-малко не следва подобно нещо, нито има нещо нелепо в думите на Исус. Подтекста е че Лазар беше правден човек макар и сиромах, а богаташа беше неправеден, ако и богат. Авраам също беше богат, при това изключително богат, как тогава той е в мястото на утеха? Та дори самото място на утеха в шеола носи името на Авраам. Така, че в самата история съдържа достатъчно информация за да не се правят подобни нелепи изводи като твоите. Ти може би си мислиш, че като прикачиш един нелеп извод на историята за Лазар и богаташа това ще ти даде лост чрез който да обезсилиш неудобните за твоите вярвания истини съдържащи се в тази история. Да, но не става така. Божието Слово е двуостър меч и ако застанеш против него ти ще бъдеш потърпевшия.
И като стана дума за пъкъла, което Словото определя като огненото езеро, излиза, че богаташа е в огненото езеро, а пък огненото езеро следва след съда, освен за звяра и лъжепророка.
Ще прощаваш ама подобни изказвания само ми припомнят стария анекдот: "Чукча писатель, чукча не читатель."
Първо никъде в текста описващ историята за Лазар, богаташа и Авраам НЕ СЕ ГОВОРИ за огнено езеро. Говори се за hades, което е същото като шеол и е подземното място в което обитават душите на умрелите човеци. Огненото езеро на гръцки е gehena или геена и е съвсем друго място, което
няма и никога не е имало нищо общо с хадеса или шеола. Нещо повече, ще дойде ден в който самия хадес/шеол ще бъде хвърлен в огненото езеро според както е записано в Откр. 20:14.
На тези неща и по-горе бях обърнал внимание, но ти четеш ли въобще?
Лазар пък е в лоното на Авраам, обаче след съда, праведните наследяват обновената земя и няма никакво лоно Авраамово, нито някаква бездна през която може да се разговаря. Още повече, че е писано, че Бог ще обърше всяка сълза, а нима това е възможно, ако изкупените, могат да разговарят с осъдените през въпросната бездна? Това би било гавра от Божия страна и с едните и с другите.
Това са накакви напълно хаотични и произволни разсъждения. Наследяването на обновената земя е СЛЕД възкресението на мъртвите. А историята за Лазар и богаташа се развива във време ПРЕДИ възкресението на мъртвите. Ти въобще разсъждаваш ли по темата или пак стигаме до анекдота за чукчата?
Преди това Исус също говори за пъкъла, като за място, в което Бог може да погуби и тялото и душата. Очевидно Исус не говори за някакво безтелесно същестуване след смъртта, а говори за деня на съда, когато ще бъдат съдени всички и неправедните ще бъдат хвърлени в огненото езеро(пъкъла).
Отново се обърка, Исус не говори за хадес, шеол, а за
геената (Мат. 10:28). Изследвай и виж, че това са две много различни места, които не са и не могат да бъдат взаимно заменяеми. Има много заблудени и повърхностни хора, които не правят разлика между двете и градят учения върху това заблуждение. Но в този форум внимаваме на написаното в Писанието и подобни неща не могат да минат незабелязано. Огненото езеро (геената) НЕ Е пъкъла (хадеса, шеола).
И ако е така, какъв е смисълът от историята с Лазар и богаташа? Исус ни дава информация за живота след смъртта? Не вярвам. Исус завършва историята с думите, колко е важно да вярваме и да разбираме откровението, което Бог е дал за Себе Си в Словото.
А какво вярваш тогава, че Исус, Божият Син ще използва някаква
напълно невярна история при това с използване на имената на съвсем реални хора като Авраам и Лазар за да предаде някакъв смисъл за нещо, което ни най-малко няма нужда от подобна "лъжлива история" за да се придаде подобен смисъл? Ти въобще способен ли си да видиш абсурда на тези изводи? Ти в такъв Исус ли вярваш, Който има нужда да прибегне до неверни, подвеждащи и заблуждаващи истории с цел да каже нещо, което въобще няма нужда от подобна история а може да се каже в прав текст или да се каже под формата на притча, която въобще няма нужда да съдържа подобни детайли, които ти и хората, които вярвате в подобни адвентистки лъжеучения обявявате за фалшиви и нереални?
И защо огненото езеро е наречено, втора смърт? А не място на вечни мъки примерно.
Нека да видим какво писанието казва за огненото езеро (геената):
Марк 9:43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в геената, в огъня негасим;
Марк 9:44 дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува. " Значи първо огъня
никога не угасва. Ти огън виждал ли си през живота си? Знаеш ли какво е необходимо един огън да не угасне?
Нужно е да има какво да гори. А червеи отглеждал ли си? Аз съм и мога да ти кажа, че когато храната на един червей свърши, червея умира от глад. И ето Писанието съвсем ясно заявява, че и огъня и червея в геената че имат какво да горят и какво да ядат за вечни времена! Ти каква Библия четеш, та казваш - нямало да бъде вечна геената и мъчението в нея? В моята Библия тия неща са написани пределно ясно.
Ето какво казва още Писанието по същия въпрос:
Откр. 14:11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук ясно се казва, че мъчението на осъдените ще трае до вечни векове и няма да имат отдих нито денем нито нощем. Според твоята теория след като се поизмъчат малко според "количеството" грехове те ще си отдъхнат, като изчезнат в небитието. Само че Писанието свидетелства, че отдих няма да има никога.
И ние защо вярваме в Бога и защо да Го обичаме, за да не ни хвърли там ли? Бог използва ужасът от огненото езеро, като мотивация за любовта на някого към Него?
Страхът от Господа е начало на мъдростта. А този страх е пряко свързан с Божия съд според както е писано:
2Кор. 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
2Кор. 5:11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
Не е ли писано, че Бог е любов, че гневът Му е за една минута, че няма да бъде винаги гневен, дори в Откровение виждаме, че гневът Му се изчерпва след определени събития. И в един момент, виждаме след съда пред големия бял престол, друг гняв, толкова яростен, че трае и кипи цяла вечност.
Отново ти се примесват напълно различни понятия. Божият гняв е едно нещо, а Божият съд съвсем друго. Един съдия няма нужда да е гневен за да издаде присъда на престъпника. Присъдата се базира на конкретни данни за престъпление и конкретни закони по които човек бива съден. Гнева няма място в съдебния процес. Изливането на Божия гняв е моментно въздаяние на човека или даден народ или група от хора, които са предизвикали този гняв, но това не заменя или отменя Божият съд, който ще бъде на големия бял Престол. Когато Божия гняв се изля над Содом и Гомор и ги погълна с огън, това означава ли, че те вече са съдени и са си получили заслуженото и няма за какво да се явяват пред белия Престол? Ни най-малко. Това са напълно различни неща, които не могат и не трябва да се смесват.
Пише, че хората ще бъдат съдени според делата си в книгите. Исус пък каза, че ще има различни по степен наказания. Ако вкарам доза черен хумор, това значи ли, че някой ще се грее на 100 градуса цяла вечност, а друг на 200? Което явно отрича твоето внушение Watchman, че отхвърлянето на Бог, е само то достатъчно за да бъде някой осъден, понеже Бог е безкраен, да, но човек не е. Пише точно обратното, делата ще бъдат определящи за присъдата.
Да според делата на хората ще бъде и нивото на страданието им в геената, но самия факт, че вечната им съдба е в огненото езеро а не някъде другаде се определя от едно единствено дело, това, че всички приживе са отхвърлили Божият Син и Своя Творец и Изкупител. Това е наградата на греха. Забележи - греха, не греховете. А греха е именно това, което свидетелства сам Исус:
Йоан 16:8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
Йоан 16:9 за грях, защото не вярват в Мене; Не защото са убили, изнасилили, преяждали или крали. А защото НЕ ВЯРВАТ.
Това е греха който води до геената. Делата, които са извършили само ще определят степента на страдание в тази геена.
Всъщност - знаеш ли въобще какво означава думата "геена"? Идва от израза Ge Enom и означава "долината на Еном". Това е историческо място извън Ерусалим където целия град е изхвърлял боклуците си и непрестанно е горял огън за да изгаря тези боклуци за да не се разпространят зарази от тях. Христос е бил разпънат именно на пътеката по която хората са ходили до долината на Еном за да изхвърлят боклука си.
По този начин всеки който отхвърля Христос е оприличен на боклук, който Бог ще изхвърли в тази вечна долина на Еном в която нито огъня му ще угасне, нито червея му ще умре.
Някак си образа на Бог, който осъжда някакви хора, защото в един ограничен отрязък от време, те са живяли живот, в който са Го отхвърляли и Той осъжда тези хора на вечни мъки, това за мен е несправедливо. Не може вечността да бъде пропорционална на ограничен отрязък от време, в който някой е вършил престъпления, нечестие или каквото и да е. Това е несправедливо. Наказанието не е пропорционално на престъплението.
Никога ли не си чел това, което Писанието казва: "
Поклониха се на делата на своите си ръце". Аз виждам, че ти правиш точно същото.
Ти проектираш своята собствена неадекватна представа за справедливост върху образа на Бога и по този начин си правиш образ и кумир на едно лъжливо божество, формирано според твоите собствени представи за това какъв трябва да е Бог и какво трябва да представлява Неговата справедливост.
Нека да запитам, а много справедливо ли беше
според твоите представи 42 деца да бъдат разкъсани от мечка само защото са се подиграли на един пророк, че е плешив? В крайна сметка това са
малки деца, какво разбират те и нима с една своя макар и нелепа шега са си заслужили такава преждевременна и жестока смърт?
Ти на кой Бог се покланяш? Покланяш ли се на Бога на Елисей, който прокле децата да бъдат разкъсани от мечка?
2Царе 2:23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!
2Царе 2:24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. Да се покланяш на Елисеевия Бог означава не да проектираш своята неадекватна представа за справедливост върху Него, а да оставиш Той да формира Своя образ и Своите стандарти за справедливост в теб. И ако Бог осъди 42 малки деца на жестока и преждевеременна смърт заради една нелепа шега спрямо Неговия пророк, то каква мислиш, че е Божията присъда за потъпкването и презирането на жертвата и кръвта на Неговия възлюбен Син?
? Защо Павел не насърчи Солунците, да вярват, че техните починали близки същестуват някъде, може би в лоното Аврамоово и се утешават там. Точно обратното, Павел ги насърчи да гледат и да очкват деня, когато Исус ще ги повика от гробовете и те ще възкръснат, както Сaмият Той е бил възкресен.
Това е много просто, защото те ще могат да се съберат отново с близките си единствено при възкресението на мъртвите. Що за утеха е да знаят, че някой е в Авраамовото лоно някъде си там където никога повече няма да ги види или чуе. В днешно време сатанинските власти въвеждат практиката на отнемане на деца. При тях децата се отнемат от родителите и се дават на съвсем чужди хора, а достъпа на истинските родители до децата се отрязва. Каква полза и каква утеха за родителите да знаят, че децата им са някъде си там живи, но завинаги отделени от тях? Истинската утеха е да знаят, че ще бъдат събрани отново заедно. Затова и Павел им дава именно тази утеха.
Самият Павел казва за себе си, че прицелната точка на неговият живот, е възкресението на мъртвите, а не съществуването след смъртта на някакво място на утеха. Ако. Павел е имал знание за това, защо не е предпочел него?
Защото с възкресението на мъртвите слага начало на установяването на Божието царство на Земята. А това е копнежа на всеки истински светия. За разлика от псевдо светиите, чиито въжделения се изчерпват до това да мечтаят за "ходене на Небето" или "попадане в рая" истинските светии се сремят към установяването на Божието справедливо царуване върху цялата земя, където всички народи ще се учат на Правда и всички ще усвояват Божиите пътища и повеления. За това копнее сърцето на всеки истински праведник, а не за някаква себецентрична утеха в рая. Рая е само чакалня за праведния. Никой не се утешава с чакалнята. Праведния иска да види Рая възстановен по цялата земя и сред всички народи. Това е истинската прицелна точка на Божиите хора. Всичко останало е плътска религия за лично спасение и спасяване на собствената кожа, затова и такива хора са толкова обсебени от дилемата за това къде ще ходят в "рая" или "ада". Всичко се върти около тях самите.
Какъв контраст с поведението на Павел, който каза, че е готов сам да бъде анатема от Христос, ако с това би подпомогнал Божиите цели и спасението на братята му по плът, чието спасение е пряко свързано със завръщането на Исус и установяването на вечното царство на Правдата по цялата Земя.