Уочман, аз не зная, кой превод е по добър българския или английския, но виждам, че в Цариградския пише "оживотворен по дух", по скоро бих приел, ако ми го покажеш, как е на гръцки, но както и да е от ясно по ясно е, че Христос е слязъл в тъмницата духом.
Първо вижда се че ти липсва разбиране
какво е дух. Духът НЕ НОСИ ЛИЧНОСТТА на човека в себе си,
душата я носи. Така например Писанието говори за СЕДЕМ Божии Духове.
Откр. 5:6 .. стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. Значи ако духът носи в себе си личността, то значи Бог е СЕДЕМ ЛИЧНОСТИ, понеже се говори за седем Божии Духове.
Второ, българския превод на 1 Петр. 3:18,19 е доста погрешен, когато казва "умъртвен по плът, но оживотворен по дух, с когото отиде да проповядва." Размишлявах върху гръцкия текст и има някои граматически моменти, които не позволяват да се преведе така както е преведено в българския превод.
Първата причина е че думата "дух" е членуваха, т.е не може да има израз "по дух" но правилния превод е "чрез Духа" както го превежда и в King James Библията.
Втората причина е че гръцкото "εν" означава не означава "с когото" а означава "в" или "чрез", т.е отново King James предава правилното значение като се казва, че Исус чрез Духа е прогласил победата си пред вързаните духове. Тук е много важно също да се отбележи, че не става въпрос за души на хора, които са в ада, но за непокорни духове които са вързани. Кои са тези духове можем да прочетем в посланието на Юда:
Юда 1:6 и че ангели, които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; Също така гръцкия текст не казва че Исус им проповядва, а че е ПРОГЛАСИЛ. Гръцката дума "kerygma" обозначава
прогласяване на царски декрет, а не проповед.
В случая обаче това няма нищо общо със аргументацията по темата, а именно че душата на Исус е била в шеол/ад - разбира се не в мястото на страдание, но в мястото на утеха, както е отредено на всички праведни. Също така разбойника е бил заедно с Исус също в шеол/ад защото Писанието не свидетелства Исус да е бил където и да е другаде по време на смъртта си освен в шеол. Ако Исус беше на "небето" то защо тогава Той казва, няма да ОСТАВИШ душата Ми в ада? И това е казано във връзка със ВЪЗКРЕСЕНИЕТО на Исус, сиреч душата Му е била в ада ДО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Текста от Деяния 2:27-31 е изключително ясен по този въпрос:
Деяния 2:31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление. Исус не е бил на някакво
мнимо духовно възнесение в небесата докато е бил мъртъв, но ЧРЕЗ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО е бил изваден от шеола/ада. Всеки здравомислещ и искрен човек ще го види този факт.
Бог е вездесъщ и той може да е на всяко място едновременно, както и да разговаря с много хора едновременно. Плюс това Отец и Христос са едно и дори духът на Христос да е отишъл в тъмницата, духа на разбойника да е отишъл в рая при Отец, това, пак се зачита, че разбойника е с Христос в рая! Спомни си какво каза Христос на един от учениците си, който искаше да им покаже Отца! "Толкова време съм всред вас и не си ли ме видял Филипе!"
Тука си натворил една камара свободни съчинения стил комунистическа белетристика. По твоята логика след като Христос е навсякъде значи той си е още и в ада? Ами как тогава е бил ИЗВЕДЕН от него, според горните пасажи? Смъртта и възкресението на Христос нямат нищо общо със Божията веждесъщност. Божият Дух е навсякъде и чрез Духа Бог изпълва небесата и земята, но тука се говори за ДУШАТА на Христос. Аз не съм чувал за вездесъща душа, нито за вездесъщо тяло.
А цитирането на думите на Исус към Филип, пък нямат никакво смислено отношение към темата. Там Исус говори аз това, че
Той е отражение на Божият характер и който е видял Христос видял е кой и какъв е Бог. А не че има нещо общо с вездесъщност. Този пасаж няма и не може да има смисъла който се опитваш да му инжектираш в безсилието си да докажеш една погрешна теория.
Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. този текст не доказва че третото небе и рая са различни места! Напротив, Павел говори два пъти за едно и също нещо! Защото забележете, че думите, които Павел е чул, изговорени в рая, са неизразими за човек и човек не може да ги изговори, тоест, той ги е чул от Бог - там в рая, тоест Бог е в рая, а Бог е на небето! Следователно рая е на небето и рая и третото небе са едно и също нещо!
Тука се вижда доста добре неспособността ти да четеш текстовете на Библията и да внимаваш на детайлите на написаното. По скоро виждаш онова, което ти се иска да видиш, а не онова, което в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ пише. Нека да бъдем малко по-прилежни и да видим какво наистина пише:
Познавам един човек в Христа - първо никъде не пише, че Павел говори за
себе си. Напротив Павел казва, че говори за някой човек, брат в Христос, когото Павел е
познавал.
който, преди четиридесет години - тук Павел описва случай, който се е случил преди 14 години (Българския текст е отново погрешен, защото казва 40 години, а имайки предвид, че Павел пише тези думи някъде около 56-а година след Христос, то 40 години по-рано Исус е бил още дете и не е имало нито един християнин).
(в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) - този пасаж е още един аргумент в подкрепа на това, че Павел не говори за себе си, защото ако беше той самия, той би знаел, дали това се е случило в тялото или извън тялото.
бе занесен до третото небе. - тук се говори за човек занесен до третото небе. Не се споменава нещо специално да е чул там.
И такъв човек, познавам - тук съюза И обозначава много ясно, че Павел говори за
втори отделен случай. Ако някой каже ходих до Варна И до София, само глупак би си помислил, че Варна и София са един и същ град, и че човека говори за едно и също нещо. Съюза "И" обозначава ДОБАВЯНЕ. "Взех си чантата И обувките" Така, че към ПЪРВИЯ случай Павел добавя ВТОРИ случай. И отново Павел не казва, че говори за себе си, но за още някой когото той познава. Съюза "И" в случая, обозначава че първия човек и втория
не са един и същ човек. Другият момент е че тук не се казва тази случка да се е случила преди 14 години, което
също я разграничава от първата.
(в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае) - тук Павел също потвърждава, че има частична информация за този случай, което отново сочи към факта, че става въпрос за истории които е чул от хора, които познава, но не знае пълни подробности за случаите.
бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори - този човек за разлика от първия е бил занесен в рая, където му е дадено да чуе определени неща за които не му е позволено да говори.
Текста не дава абсолютно никакво основание да се счита че Павел:
- говори за себе си
- говори два пъти за едно и също нещо
Само неискрен или несмислен човек може да поддържа подобна теза на базата на този пасаж. Само и единствено с изобилно добавяне и преправяне на текста може да се правят подобни изводи.
Нещо повече, следващия пасаж напълно опровергава тезата, че Павел говори за себе си:
2Кор. 12:5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си. Тук Павел прави много категорична разлика между "такъв човек" и "себе си." Това, което на практика Павел обяснява е че познава хора, които са имали големи духовни преживявания от Бога, и с това вероятно намеква, че и той самия са му чужди такива, но
предпочита да не говори за себе си и за своите си преживявания, но ако ще се хвали със себе си, ще се хвали само с немощите си.
Това, което касае настоящата тема обаче е факта, че Павел говори
за два отделни случая и за
двама отделни братя, които той е познавал и от които е чул за техните преживявания дадени им от Бога. Това е ясно като бял ден от текста. И всеки опит да се изкара нещо различно не е нищо друго освен добавяне на текста с цел инжектиране на на някакво
предварително намислено значение. И нека да го видим това предварително намислено и несмислено значение:
тоест, той ги е чул от Бог - там в рая, тоест Бог е в рая, а Бог е на небето! Следователно рая е на небето и рая и третото небе са едно и също нещо!
Страшна логика! Както казваше майка ми - "ум да ти зайде"! Ами какво да кажем за
пророците които са чули думи от Бога докато са били на ЗЕМЯТА?
Т.е Бог е на Земята, а Бог е на Небето, Следователно Земята е на Небето и Земята и Небето са едно и също нещо. Странникова логика несмислогика, стъкмистика баснословна...
Да не говорим, че
никъде в този текст не се казва, че Бог е казал на човека някакви думи, а се казва, че човека е чул някакви думи. Кой е говорил, за какво не се изяснява, изяснява се само, че на човека не е разрешено да говори за тия неща.
Третото, за което не се бях сетил, е това:
1Филипяни 1:21-23 "Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване. Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото и що да избера не зная. Защото в утеснение съм и от двете, понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро"
Това доказва, че като умрат праведниците отиват при Христос, а Той се възнесе отдясно на Отца!
Алелуя, Слава на Тебе Господи!
Като чета такива неща не мога да не си спомня думите на Исус - "
не затова ли се заблуждавате, понеже не познавате Писанията нито Божията сила"
Надеждата на апостол Павел за да бъде с Христос не се състои в нищо друго но в очакването на възкресението на мъртвите:
Фил. 3:11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите Това е неговия стремеж, а не да умре и да витае в облаците с Христос, според както мнозина си представят надеждата на праведните. И много интересно, ако човек след като умре е ВЕЧЕ в небесата при Бога, то защо му е въобще да желае да възкръсва? За какво му е да копнее за възкресението? Защо му е на човек да слиза от небето, пак да влиза под земята в тялото си че да възкръсва, че пак да ходи на небето. Защото точно подобна глупост се проповядва сред евангелистите.
Във Второто послание към Коринтяните глава 5 апостол Павел много подробно дискутира онова, което само на кратко споменава е посланието към Филипяните 1-ва глава.
2Кор. 5:1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2Кор. 5:2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, Това небесно жилище не е нищо друго, но възкресенското тяло. А физическото тяло е земното жилище, телесната скиния.
2Кор. 5:4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 2Кор. 5:8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. Ето точно в този пасаж е същата аналогия, която Павел прави и във Филипяни 1:23
понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-доброС други думи къде е този "дом при Господа" при който "отиваме за да сме с Христос" за който Павел говори в тези два пасажа? Според контекста на 2Кор. глава 5 този дом, т
ова жилище е възкресенското тяло с което ще бъдем облечени в деня на възкресението. Затова и като продължение на мисълта си от 1-ва глава, апостол Павел отново потвърждава в 3-та глава, в посланието към Филипяните, че той копнее да достигне до възкресението на мъртвите. Защото САМО ТАКА ще бъде истинското пребиваване "у дома при Господа" и истинското "да бъда с Христа". Рая е само място за почивка и очакване на завръщането на Христос и възкресението на мъртвите. Това не означава, че рая е лишен от присъствието на Христос, или присъствието на Бога защото ако НА ЗЕМЯТА ние можем да преживеем това присъствие и общение (макар и отчасти), то колко повече в рая? При все това истинския копнеж, очакване и надежда на всеки праведник е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО на мъртвите. И
само човек който е осмислил (дори и не в пълнота) с
мисъла на Божието спасение и на Божието Царство и цели може да разбере значимостта на деня на Пришествието и на възкресението от мъртвите. А онези които поставят надеждата си за ходене в небесата след смъртта си, с това показват не само своята неадекватна вяра, но също така и своята безполезност за Господаря, понеже не са вникнали във фундаменталните неща на вярата.