Сборно послание на Юда 1:6
и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;
Може ли да ми се разясни, как тези паднали ангели се държат под мрак във вечни връзки до съда на великият ден а когато почине някой човек, добър или лош /според човешките ни виждания/ ние вече отсъждаме - този беше добър човек и отива в Рая, но този беше лош и затова сега е в ада !?!?!
Ще разкажа една история която прочетох в книжка на Сливенския митрополит Йоаникий -
Един монах легнал на легло и всички очаквали той да си отмине. Насъбра ли се около него всички други монаси за да си вземат прошка. Затворил монаха очи и се усмихвал блажено, лицето му сияело. Един монах се доближил до ухото му го попитал -Братко какво виждаш, че си толкова доволен? Монахът отговорил, че вижда ангелите на къде го водят. Всички се озадачили, защото според техните виждания той бил грешен човек и би трябвало да пътува към ада. Той усетил объркването им и за последно казал: Братя мой, вие ме считате за грешен, но аз през целият си живот никой не съм осъдил и на всеки съм простил който ме е осъдил. Защото е писано - Не съди за да не бъдеш съден - Бог ми прости греховете които съм извършил спрямо Него и самият мен, затова аз виждам накъде отивам....
Другата история която ще опиша е разказана от един Евангелски проповедник Никос, която е достоверна.
В евангелска църква почива съпругата на пастор, която е била всеотдайна сестра и всички жалеели за нея.Всеки в сърцето си е казал Тя е вече при Бога и имали силното чувство и убеждение в това. Събра ли се около ковчега и със мощна молитва и силно упование в Бога се молели Той да им я подари за още време, защото църквата се е нуждаела точно от такъв човек. Бог им я възвърнал отново. Когато тя се събудила било с ужасно изражение на лицето. Всички били много изплашени.Очаквали с притаен дъх какво ще каже тя. Братя и сестри, извикала с ужасяващ глас, аз бях в ада. Всички изтръпнали, никой не е очаквал да чуе това. Благодарение на Божията милост и на вашите молитви аз отново съм тук на земята , за да поправя това което приживе не успях. Преди време осъдих една сестра с което много я огорчих и не й поисках прошка.
Аз осъдих и бях осъдена. От все сърце, моля всеки който съм осъдила или обидила да ми прости в ада наистина е плач и скърцане със зъби. Жена която е била осъдена от нея също била на погребението и й дала лична прошка. Историята приключва, че тя отново затворила очи но вече с блажена усмивка.....