Author Topic: и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жи  (Read 6176 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tavita

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 30
     Сборно послание на Юда 1:6
и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;
     Може ли да ми се разясни, как тези паднали ангели се държат под мрак във вечни връзки до съда на великият ден а когато почине някой човек, добър или лош /според човешките ни виждания/ ние вече отсъждаме - този беше добър човек и отива в Рая, но този беше лош и затова сега е в ада !?!?!
     Ще разкажа една история която прочетох в книжка на Сливенския митрополит Йоаникий -
Един монах легнал на легло и всички очаквали той да си отмине. Насъбра ли се около него всички други монаси за да си вземат прошка. Затворил монаха очи и се усмихвал блажено, лицето му сияело. Един монах се доближил до ухото му го попитал -Братко какво виждаш, че си толкова доволен? Монахът отговорил, че вижда ангелите на къде го водят. Всички се озадачили, защото според техните виждания той бил грешен човек и би трябвало да пътува към ада. Той усетил объркването им и за последно казал: Братя мой, вие ме считате за грешен, но аз през целият си живот никой не съм осъдил и на всеки съм простил който ме е осъдил. Защото е писано - Не съди за да не бъдеш съден - Бог ми прости греховете които съм извършил спрямо Него и самият мен, затова аз виждам накъде отивам....
      Другата история която ще опиша е разказана от един Евангелски проповедник Никос, която е достоверна.
В евангелска църква почива съпругата на пастор, която е била всеотдайна сестра и всички жалеели за нея.Всеки в сърцето си е казал Тя е вече при Бога и имали силното чувство и убеждение в това.  Събра ли се около ковчега и със мощна молитва и силно упование в Бога се молели Той да им я подари за още време, защото църквата се е нуждаела точно от такъв човек.  Бог им я възвърнал отново. Когато тя се събудила било с ужасно изражение на лицето. Всички били много изплашени.Очаквали с притаен дъх какво ще каже тя. Братя и сестри, извикала с ужасяващ глас, аз бях в ада. Всички изтръпнали, никой не е очаквал да чуе това. Благодарение на Божията милост и на вашите молитви аз отново съм тук на земята , за да поправя това което приживе не успях. Преди време осъдих една сестра с което много я огорчих и не й поисках прошка.
Аз осъдих и бях осъдена. От все сърце, моля всеки който съм осъдила или обидила да ми прости в ада наистина е плач и скърцане със зъби. Жена която е била осъдена от нея също била на погребението и й дала лична прошка. Историята приключва, че тя отново затворила очи но вече с блажена усмивка.....

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Quote
Може ли да ми се разясни, как тези паднали ангели се държат под мрак във вечни връзки до съда на великият ден

Въпросът КАК е свързан с начина по който дадено нещо се прави. Бог ни дава отговор на въпроса КАК, когато се очаква от нас да направим нещо и затова се нуждаем да знаем КАК.

В дадения случай обаче не е наша работа да ги държим тези паднали ангели под мрак, поради което въпроса КАК не е уместен. Бог е избрал да ни разкрие самия факт, че тези ангели са държани под мрак във вечни връзки, но си е изцяло Негова работа как точно е успял да направи това, и аз лично не виждам защо ние трябва да си врем носа в това нещо.

Quote
а когато почине някой човек, добър или лош /според човешките ни виждания/ ние вече отсъждаме - този беше добър човек и отива в Рая, но този беше лош и затова сега е в ада !?!?!

Първо всички човеци като умрат отиват в "ада" (Пс.89:48) - например Йов говори, че копнее да се облекчи от болките си и да се скрие в "ада" (Йов 14:13). Самият "ад" може да бъде място за покой за някои и място за страдание за други (Лука 16:23).

Обаче кой ще е на страдание и кой на утеха не зависи от това кой е "добър или лош" а от това, кой е праведен и кой е неправеден.

Quote
Ще разкажа една история която прочетох в книжка на Сливенския митрополит Йоаникий -
Един монах легнал на легло и всички очаквали той да си отмине. Насъбра ли се около него всички други монаси за да си вземат прошка. Затворил монаха очи и се усмихвал блажено, лицето му сияело. Един монах се доближил до ухото му го попитал -Братко какво виждаш, че си толкова доволен? Монахът отговорил, че вижда ангелите на къде го водят. Всички се озадачили, защото според техните виждания той бил грешен човек и би трябвало да пътува към ада. Той усетил объркването им и за последно казал: Братя мой, вие ме считате за грешен, но аз през целият си живот никой не съм осъдил и на всеки съм простил който ме е осъдил. Защото е писано - Не съди за да не бъдеш съден - Бог ми прости греховете които съм извършил спрямо Него и самият мен, затова аз виждам накъде отивам....

Един вид човека се е спасил въз основа на своите собствени дела? Ти чела ли си някога посланията на апостол Павел? Например тези към Римляните и Галатяните? Ако не си - те са за предпочитане пред тези на "митрополит Йоаникий."

Quote
Другата история която ще опиша е разказана от един Евангелски проповедник Никос, която е достоверна.
В евангелска църква почива съпругата на пастор, която е била всеотдайна сестра и всички жалеели за нея.Всеки в сърцето си е казал Тя е вече при Бога и имали силното чувство и убеждение в това.  Събра ли се около ковчега и със мощна молитва и силно упование в Бога се молели Той да им я подари за още време, защото църквата се е нуждаела точно от такъв човек.  Бог им я възвърнал отново. Когато тя се събудила било с ужасно изражение на лицето. Всички били много изплашени.Очаквали с притаен дъх какво ще каже тя. Братя и сестри, извикала с ужасяващ глас, аз бях в ада. Всички изтръпнали, никой не е очаквал да чуе това. Благодарение на Божията милост и на вашите молитви аз отново съм тук на земята , за да поправя това което приживе не успях. Преди време осъдих една сестра с което много я огорчих и не й поисках прошка.

По тази логика Йоан Кръстител също е в "ада" на страндание защото много огорчаваше фарисеите като им казваше - "змии рожби ехиднини" - и аз не си спомням да им е искал прошка някога. Само плътски човеци се огорчават, праведният винаги има добра надежда и няма за какво да се огорчава, защото неговата радост и надежда не зависят от човеците.

Quote
Аз осъдих и бях осъдена. От все сърце, моля всеки който съм осъдила или обидила да ми прости в ада наистина е плач и скърцане със зъби. Жена която е била осъдена от нея също била на погребението и й дала лична прошка. Историята приключва, че тя отново затворила очи но вече с блажена усмивка.....

Тези неща Писанието ги нарича басни. Подобни истории напълно противоречат на написаното. Според Писанието  в много ситуации ние сме длъжни да отсъдим, това което е важно обаче е да се съди справедливо (Йоан 7:24).

А теб Tavita, бих те увещал с думите на Писанието:

1Тим. 4:7  А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.





Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.