Додай, привет!
Въпросът ти не може да бъде само едно изречение от притчата, а трябва да се погледне на цялата притча, вярвам си съгласен.
Надявам констатацията на Уочман относно твоят постинг да не те разтрои негативно или настрои против и тн. Не е това целта. Аз също считам постингът ти за странен и неясен и в общи линии без връзка с темата, понеже това което пишеш има отношение към съвсем други въпроси. Така, наистина, ако четеш писанията , ще се оплетеш. Едни теми не изясняват други коренно различни теми. Ти си ги смесил и е станало нещо непонятно.
Затова, ако искаш да разбереш всъщност реално притчата, я чети, моли се и сетне ако решиш чети написаното тук. Понеже смятам в случая конкретно написаното от Уочман относно притчата за много изясняващо. Това кой колко е духовно напред, назад и тн. вярвам не е целяща да обижда констатация но да подпомогне, бъди сигурен. Всички сме в някаква степен на разбиране и това е нормално. Все пак ти благодаря за повдигната от теб тема, понеже за мен е доста интересно това което си дискутираме сега тук тримата в случая.
Аз ще напиша сега още някои неща, по скоро въпроси относно темата, за да я разширим още и дано с включването отново на някой събеседник, да стане още по- ясна тази иначе доста странна притча.
Аз продържавам да чета притчата и написаното досега, и забелязвам няколко неща, които ми се ще да напиша и да помислим над тях. Нещо все ми се струва, че ми убягва все още, въпреки изясненото досега в темата и задълбоченото вникване, което чета в случая от Уочман.
Първо ще отбележа, че съм все по- удивен от притчата, и от този който я изговаря.
По - необичайно наставление и изобщо сравнения, илюстрация, теза и извод като тези в тази притча не съм срещал. Колко тъжно е когато човек не разбира нищо от древните езици, вероятно нещата които Господ говори навсякъде изглеждат още по удивителни и вълнуващи от това което сега мога да разбера.
По първата част от притчата, до 9 стих:
Защо Господарят похвалва неверният настойник, за нещо което всъщност го ощетява / самият господар/?
Господарят губи от действията на настойника в случая. Тоест настойникът се показва, като още по неверен в очите на господаря си, с цел да се облажи след като загуби настойничеството си. Странна ми е тази похвала от страна на господаря му. Възможно е, господарят му да е просто удивен от хитростта, на настойника , в желанието си да облагодетелства себе си възможно най- добре и затова да е похвален, но не реално с добри чувства, но някак иронично. Никой няма да хвали някой друг за още по голямото зло което му е сторил. Така допускам, че Господ Исус прави тази илюстрация за да ни демонстрира находчивостта в злото която имат неправедните и да ни стимулира да имаме находчивост в доброто, подобна на тяхното хитроумие, но с плодове на правда, а не на неправда.
стих 9 -"И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища"
И тука, след илюстрацията с хитростта на неправедния настойник идва горното наставление на Господа. Обяснението на Уочман, според мен, е задълбочено и логично, така ми въздейства, но има неща които са някак странни в притчата.
Ако приемем, че има неправеден мамон и праведен мамон, то в притчата Господ използва и други сравнения. Той не казва - праведен мамон, а истински. / може и да се приеме за близко по смисъл/. Освен това неправедният мамон се сравнява с чуждо богатство, а истинското богатство с " вашето богатство"
Така 9 стих би ли могъл да се възприеме и така: "Спечелете си приятели посредством чуждото богатство.." Чуждо, в смисъл дадено ни като настойници.?
Излиза, че земното богатство включващо доста неща, които горе се описаха в предните постинги, е чуждо, също наречено неправедно и неистинско / в контекста на истинското според 11 стих/ , богатството свързано с познаването на Бога и Божието царство е истинско, наше и праведно / макар думата- праведно- да не е употребена/
Обяснението на Уочман, че е наречено неправедно богатство, понеже на него не може да се уповава, както подобава да се уповава на Бога е за мен правдиво и стъпвайки на него обяснение си изяснявам по- пълно, че другото богатство е праведно, понеже включва упованието ни към Бога, като познаване на Него самия. Това е богатство и е истинско, излиза също и , че е наше. Както и на друго място четем Павел да казва, че всичко е наше / ако сме Божии/ и ние Христови, а Христос Божи!
Така би ли било възможно да се приеме, че неправедното богатство е такова поради това, че неистинско такова, тоест фалшиво, или нестойностно в Божиите очи, но дадено ни за да се види дали в него ще сме верни. А истинското богатство, тн. истински мамон е такъв понеже е съсредоточен само и единствено в Бога?
Ако не е така, за мен би си останал неясен въпросът защо е употребена думата - неправедно, наместо неистинско, според употребената дума / истинското богатство/, ако няма подобна взаимозаменяемост на смисъла.
За мен въпросът с практическото и приложение е най- интересен. Това което чета от Уочман е едно интересно виждане. Според както разбирам, ако насочеността на притчата е основно към онези хора които се виждат като неверни настойници, то практическото наставление към тях е/ според Уочман/, е да се спечелят приятели чрез даденото им тук тн. неистинско богатство, или неправедно такова, според думата в текста, за да имат достъп, или приемане в небесата, в тн. жилища, където ще са тези верни от друга страна настойници на това тн. неправедно богатство.
Така става ясно, че тук има верни и неверни настойници на неправедното богатство, като и в двата случая те могат да са заедно Божието царство, ако неверните такива, се сепнат и не употребят повереното им неправедно богатство за Божия слава, като в случая подпомогнат верните настойници, понеже те си остават настойници , а неверните губят този статут.
Това разбирам от написаното от Уочман, дано съм схванал правилно.
Излиза, че Господ призовава, да си спечелим приятели чрез неправедното богатство, но праведно да ги спечелим. Тоест не през главата на господаря, както в притчата прави неверният настойник, но със знанието на господаря, и не да опорощаваме дълг, но да подпомогнем нечий дълг, който някой има към господаря, чрез нашето неправедно богатство.
Мислите ли че може да има и нещо повече относно тези приятели, които да си спечелим. Защо Господ казва това наставление на учениците си? Те не са се показали все още като неверни настойници, но имат конкретно наставление да си спечелят приятели посредством това неправедно богатство.
Възможно ли е това да не го отнасяме само към някакви неверни настойници/ които може и да сме ние/ но и към верни такива?
В такъв случай това спечелване на тези приятели ще придобие и друг смисъл, но в момента той ми убягва. / възможно е и да ми убягва, понеже просто няма такъв, естествено/
Притчата е наистина удивителна ..