Петьо, Петьо - много си объркан. Нещата които умуваш
не отговарят на текста. Затова ти казах - върни се и ПРОЧЕТИ текста, ама не.
Питаш как така не знае за греховете които са лично към него. Ами нормално е да не ги знае. Аз например не знам за всичките кражби с които са ме крали и кой точно ме е крал.
Айде да видим какво текста казва:
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. Значи КЪДЕ е бил записа за дълга? Бил е в ръцете на настойника. Защото той им казва ВЗЕМИ записа си. Т.е той е в неговите ръце и
той им дава достъп до него за да подправят информацията в него.
Следователно - настойника е имал информация кой колко дължи, но ги е питал всеки да каже очевидно с цел да стане по-бързо, защото е нямал никакво време. Това е което се вижда от текста. Ти си фантазираш напълно несъвместими с текста неща.
Но ако някой такъв човек поиска прошка от мен и аз му простя , тогава Бог ще му прости ли? За това говоря.
Първо ако някой човек ти поиска прошка и ти му простиш - Бог НЯМА да му прости, освен АКО не поиска прошка от БОГА в следствие от ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ. Това е което Библията учи. Има много хора, които си искат прошка един на друг и си дават прошка един на друг, но от Бога не искат прошка и
остават непростени. Твоите презумпции са напълно лъжливи и погрешни. Не отговарят нито на текста на притчата, нито на цялостното учение на Писанието.
А дълговете наши са греховете ни.
В контекста на тази притча - дълговете на длъжниците НЕ СА ГРЕХОВЕ. Дълговете си пише ясно какво са - жито и масло. Става въпрос за материални задължения.
Никога в Писанието житото и маслото не са били символ на грехове! Второ ти учиш, че ЧОВЕК може да опрощава ГРЕХОВЕ спрямо Бога. Защото притчата казва, че настойника е опростил дълговете СПРЯМО ГОСПОДАРЯ. Ти приемаш дълговете като грехове и господаря като Бога, значи излиза, че някой си настойник може да опрощава грехове спрямо Бога. Това е напълно лъжливо и еретично. Проблема е че ти дори не осъзнаваш какви са изводите от нещата които си повярвал лъжливо. Просто
липсва всякаква последователност в мисленето и подхода ти.
Писах, че се отнася за грехове извършени ЛИЧНО към настойника.
В текста ясно е написано, че дълговете са ЛИЧНО КЪМ ГОСПОДАРЯ, а НЕ към настойника. Ние на текста ли да вярваме или на тебе?
С подобно размътено мислене и несериозен подход към Писанията - живота ти Petio е в смъртна опасност. Крайно време е да се отрезвиш.