• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Притчата за нечестивия управител

Започната от dodai, Декември 19, 2011, 15:30:35 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 2 гости преглеждат тази тема.

Petio

 Ако предположим, че дълг означава грях и длъжник - грешник , и ако предположим, че богаташа е Бог , то какво се получава ? Да предположим, че аз съм въпросният неверен настойник. Викам някой длъжник на господаря и го питам колко дължи - сиреч какви са му дълговете-грехове.Той ми казва. Махам му част от тях - но не всичките. И Бог да ме похвали за това !? Възможен ли е такъв сценарий? Всъщност ако простя на някой греховете му които са лично към мен - това е похвално. Тогава и Бог ще му ги прости. Дали точно това не е направил въпросният неверен настойник? Затова на единия махнал една част от дълговете, а на друг друга част. Такава постъпка има стойност спрямо вечните жилища. Дълговете от друга страна са богатсво , защото Бог е който гарантира , че ще бъдат платени. Но са неправедно богатство.

Watchman

Аз намирам твърде много предположения и презумпции в тези интерпретации без здрава връзка с текста. Прочети отново притчата и ще видиш, че нещата които предполагаш по никой начин не отговарят на написаното.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Petio

 Ако аз простя на някой човек грехът му спрямо мен, Бог ще му го прости ли? Отговорът е да. Мисля, че точно за такъв практичен случай е притчата. За това и в молитвата "Отче наш" е казано : Прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Watchman

Значи първо, неверния настойник опрощава ЧУЖДИ дългове, раздава от ЧУЖД имот. Което говори че не става въпрос да прощава за грехове/дългове спрямо НЕГО САМИЯ. Още на това ниво логиката и връзката с текста пропадат напълно.

ЦитатАко аз простя на някой човек грехът му спрямо мен, Бог ще му го прости ли? Отговорът е да.

Отговорът в никакъв случай НЕ Е "да". Това, че ти прощаваш на някой човек не означава, че Бог ще му прости. Бог прощава на онези, които СЕ ПОКАЙВАТ. Писанието не говори никъде за това, че Бог прощава на непокаяните. Един човек може да е съгрешил срещу друг човек, но той съгрешава и срещу Бога, ако е извършил неправда.

ЦитатЗа това и в молитвата "Отче наш" е казано : Прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Там не се говори, че Бог ще прости на нашите длъжници, ако ние им простим, а се говори, че Бог ще прости НА НАС ако и ние прощаваме на нашите длъжници, и разбира се ако се покайваме, т.е отвръщаме от престъпленията за които имаме нужда от прошка.

В никакъв случай не е здравословно да се правят такива свободни интерпретации на Писанията лишени от здрава връзка с ясния смисъл и логика на текста.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Petio

 Ако аз свидетелствам лъжливо против теб, тогава това е грях. Това е дълг към Бог. Това обаче е дълг към Бог, но и дълг към теб. Когато аз изповядам пред теб дългът си и ти ми го простиш , то и Бог ще ми го прости. Според мен това се е случило в притчата. Това е смисъла и на въпроса "колко дължиш но господаля ми?" Затова и не им прощава целия дълг, а само една част. Ако той нямаше право да постъпи по този начин, щеше да бъде наказан. Но той е похвален! И затова постъпката му има стойност за вечните жилища.

Watchman

По твоята логика излиза, че настойника е ПРИТЕЖАВАЛ ЧАСТ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВСЕКИ ДЛЪЖНИК, което няма нищо общо с написаното в текста. В такъв случай той не би бил НАСТОЙНИК а ПАРТНЬОР, СЪДРУЖНИК на господаря. И няма как да бъде уволнен.

Ти с цялото Писание ли постъпваш по този начин - да добавяш своите фантазии към текста?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Petio

 Не, не е това. Настойникът не знаеше колко са дълговете  и за това ги пита. Приемам , че дълговете са грехове. За това и настойника не ги знае колко са. Настойника им прощава само тази част от греховете които са лично към него. Но същите тези грехове са и дългове към Бог.

Tihomir

Petio,

Ти можеш ли пред всички тук да докажеш, че е прощавал само онази част от греховете, които са лично към него или престъпваш границата на написаното като си правиш свободни разсъждения?
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

#38
И как така става, че хем са лично към него, хем не ги знае? И защо е наречен НАСТОЙНИК, т.е някой на когото е поверен ЧУЖД имот за управление, ако всъщност е СОБСТВЕНИК на това, което е опростил? И защо е наречен НЕВЕРЕН настойник, ако е дал от своето си? Кое му е невярното на това да опростиш на някой, това което ти ПРИНАДЛЕЖИ? Но ако простиш нещо ЧУЖДО, което ти е поверено, тогава вече ставаш НЕВЕРЕН настойник.

Също така ако дълга е грехове, то греховете що за богатство са?

Ти въобще ПРОЧЕТЕ ли какво пише в тази притча или се водиш от собствените фантазии?

Твоята теория е толкова абсурдна, че въвежда всякакви лъжливи учения за да подкрепи едно напълно погрешно тълкувание.

Например по твоята логика излиза, че ако някой човек е съгрешил срещу друг човек и срещу Бога, то ако човека му прости, то и Бог му прощава. Такова учение в Писанието няма. Бог не прощава на тези на които други човеци са простили, а прощава на тези, които се покайват за греховете си.

В случая не пише длъжниците да са отишли при настойника "да искат прошка" а казва, че настойника ГИ ИЗВИКАЛ. Т.е в самите длъжници няма никаква инициатива.

Пак според твоето учение излиза, че ако някой човек прости на друг човек, то греха на този човек ПРЕД БОГА НАМАЛЯВА - а Писанието не учи такова нещо. Никой човек НЕ МОЖЕ ДА НАМАЛИ ГРЕХОВЕТЕ НА ДРУГ ЧОВЕК ПРЕД БОГА. Според тебе обаче - може, защото настойника намали дълга на длъжниците на господаря си. Писанието учи, че грях пред Бога може да се отмахне само чрез СМЪРТ и проливане на НЕВИННА КРЪВ. Не може с "прощаване" да се изчистват или заличават грехове.

Виждаш ли как заради едно глупаво тълкувание ти въвеждаш много тежки и сериозни ереси, които влизат в противоречие с фундаменталните учения на вярата?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Petio

 Това не е чуждо мнение, а лично мое. Питаш как така не знае за греховете които са лично към него. Ами нормално е да не ги знае. Аз например не знам за всичките кражби с които са ме крали и кой точно ме е крал. Но ако някой такъв човек поиска прошка от мен и аз му простя , тогава Бог ще му прости ли? За това говоря.

Petio

#40
 Само да добавя. Настойника ги вика на разговор и ги пита какви са им дълговете. А дълговете наши са греховете ни. И този който настойника вика на разговор, изповядва греховете си - което е според Словото. Защото той ги пита "колко дължиш на господаря ми?". Какво прави настойника в този случай, което да заслужава похвала? Ами той има право да прости само тази част от греховете които са лично към него. Това е точно по Словото. Къде видя лъжеучение?
И още нещо: Нали в молитвата "Отче наш" точно за това ни учи Господ. А именно "И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ!"

Tihomir

Цитат на: Petio - Май 20, 2012, 14:38:27 PM
Това не е чуждо мнение, а лично мое. Питаш как така не знае за греховете които са лично към него. Ами нормално е да не ги знае. Аз например не знам за всичките кражби с които са ме крали и кой точно ме е крал. Но ако някой такъв човек поиска прошка от мен и аз му простя , тогава Бог ще му прости ли? За това говоря.
Не знам дали разбираш, но все повече се оплиташ в думите си, а притчата говори за съвсем ясни и истински неща, които нямат нищо общо с Августиновия философски квас, с който са пропити религиозните християнски среди, които учат хората да не внимават в текста, но са се чудят какво неписано значение може да има текста.

Първо, хората не идваха да поискат прошка, а бяха повикани от настойника.

Второ, те не бяха повикани, за да искат прошка или да искат опрощаване на дълга, а слугата сам ги повика.

Трето, не знам толкова ли е трудно да се смириш и да не прекрачваш границата на писаното, вместо да продължаваш да твърдиш такива неверни неща и да бъдеш изобличаван.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Tihomir

Цитат на: Petio - Май 20, 2012, 14:45:57 PM
Само да добавя. Настойника ги вика на разговор и ги пита какви са им дълговете. А дълговете наши са греховете ни. И този който настойника вика на разговор, изповядва греховете си - което е според Словото. Защото той ги пита "колко дължиш на господаря ми?". Какво прави настойника в този случай, което да заслужава похвала? Ами той има право да прости само тази част от греховете които са лично към него. Това е точно по Словото. Къде видя лъжеучение?
И още нещо: Нали в молитвата "Отче наш" точно за това ни учи Господ. А именно "И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ!"
Това, на което се базираш е пропито с квас, който ми мирише малко на индулгенции — някой си се има за опростител на грехове и ходи и раздава "правосъдие". Не знам дали разбираш колко погрешен път си поел.

Ти разбираш ли какво прощаваме на нашите длъжници в молитвата "Отче наш"? Разбираш ли, че става въпрос за заем, който се прощава? Ти разбираш ли, че никъде в текста не пише, че като им простиш заема и Отец ще им прости греховете?

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Petio

 1. Не става въпрос за заем, а за дългове.
2. Пишеш : "Това, на което се базираш е пропито с квас, който ми мирише малко на индулгенции — някой си се има за опростител на грехове и ходи и раздава "правосъдие". Не знам дали разбираш колко погрешен път си поел."
Писах, че се отнася за грехове извършени ЛИЧНО към настойника.
3. Писах вече : "Аз например не знам за всичките кражби с които са ме крали и кой точно ме е крал. Но ако някой такъв човек поиска прошка от мен и аз му простя , тогава Бог ще му прости ли?"
Знам, че ще му прости. Но никой няма право да опрощава чужди грехове. Това само Господ може. За това индулгенциите са нещо много лошо.

Watchman

Петьо, Петьо - много си объркан. Нещата които умуваш не отговарят на текста. Затова ти казах - върни се и ПРОЧЕТИ текста, ама не.

ЦитатПиташ как така не знае за греховете които са лично към него. Ами нормално е да не ги знае. Аз например не знам за всичките кражби с които са ме крали и кой точно ме е крал.

Айде да видим какво текста казва:

5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 


Значи КЪДЕ е бил записа за дълга? Бил е в ръцете на настойника. Защото той им казва ВЗЕМИ записа си. Т.е той е в неговите ръце и той им дава достъп до него за да подправят информацията в него.

Следователно - настойника е имал информация кой колко дължи, но ги е питал всеки да каже очевидно с цел да стане по-бързо, защото е нямал никакво време. Това е което се вижда от текста. Ти си фантазираш напълно несъвместими с текста неща.

ЦитатНо ако някой такъв човек поиска прошка от мен и аз му простя , тогава Бог ще му прости ли? За това говоря.

Първо ако някой човек ти поиска прошка и ти му простиш - Бог НЯМА да му прости, освен АКО не поиска прошка от БОГА в следствие от ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ. Това е което Библията учи. Има много хора, които си искат прошка един на друг и си дават прошка един на друг, но от Бога не искат прошка и остават непростени. Твоите презумпции са напълно лъжливи и погрешни. Не отговарят нито на текста на притчата, нито на цялостното учение на Писанието.

ЦитатА дълговете наши са греховете ни.

В контекста на тази притча - дълговете на длъжниците НЕ СА ГРЕХОВЕ. Дълговете си пише ясно какво са - жито и масло. Става въпрос за материални задължения. Никога в Писанието житото и маслото не са били символ на грехове!

Второ ти учиш, че ЧОВЕК може да опрощава ГРЕХОВЕ спрямо Бога. Защото притчата казва, че настойника е опростил дълговете СПРЯМО ГОСПОДАРЯ. Ти приемаш дълговете като грехове и господаря като Бога, значи излиза, че някой си настойник може да опрощава грехове спрямо Бога. Това е напълно лъжливо и еретично. Проблема е че ти дори не осъзнаваш какви са изводите от нещата които си повярвал лъжливо. Просто липсва всякаква последователност в мисленето и подхода ти.

ЦитатПисах, че се отнася за грехове извършени ЛИЧНО към настойника.

В текста ясно е написано, че дълговете са ЛИЧНО КЪМ ГОСПОДАРЯ, а НЕ към настойника. Ние на текста ли да вярваме или на тебе?

С подобно размътено мислене и несериозен подход към Писанията - живота ти Petio е в смъртна опасност. Крайно време е да се отрезвиш.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.