strannik,
Никъде няма заповед от Бога събирането да е под покрив. Храмът, който Соломон построи,
не е имал за цел събиране. Храмът е имал за цел да бъде отражение на това, което Бог иска в истинския храм, а именно — Божието име да живее там.
След възнесението на Месията, храмът (тялото Христово) имаше Божието име настанено там и хората се бояха от Бога, поради това, което Бог вършеше. Това, че те са се събирали тогава в храма и по къщите е било поради няколко причини:
1) Не по заповед от Бога, а защото
по обичая ходиха в храма и там бяха
евреите, които биха могли да чуят за Месията, когото очакваха и да се покаят (защото благовестието е първо пратено до евреина)
2) По къщите, защото храмът не беше отворен денонощно, а и не можеше да се съберат толкова много народ под един покрив и поради тази причина се събираха на отделни места. По къщите, защото често беше събиране нощем, както и имаше гонения и събирането по къщите успяваше да ги скрие.
Христос общуваше със своите си навсякъде.
По отношение на това, че събранията са имали "един епископ" е интересно да го посочиш в Словото. Епископ
не е религиозна титла, а означава "някой, който наглежда"; все едно да кажеш "епископ на строеж", което е надзорник на строителна дейност на съвременен език. Ако се събират в къща, има домакин на дома и това, че човек съблюдава дома си е най-естественото, а не че бил надзирател НАД СЪБРАНИЕТО. Да уточня, че думата "църква" също няма религиозно значение. Та надзирател над събранието, полу-преведено на гръцки ще звучи "епископ над църквата". Надзирател над събранието на заловени престъпници е също "епископ на църква на заловени престъпници".
Посочи ми кой е бил надзирателЯТ на поне една от всичките църкви, за които говорят писмата на апостолите:
- Римската
- Коринтската
- Галатийската
- Ефеската
- Колоската
...
Толкова много църкви са изброени. Да не говорим за тези в "Откровение"... Посочи ми поне на едно място, където се обръща към този човек.
По отношение на доктроните и еретиците, ти избягваш малко въпроса. Това, че има един Бог и Баща, един Господар и Месия и един Святи Дух и трите са едно, го знаят и бесовете, че даже и треперят. Това, че има едно Слово Божие е добре и това 99% от днешните религиозни събрания
казват че вярват. Но това не е достатъчно, защото Божието Слово не се заключава само в това. И фактът, че някой вярвал в това, но не следва пътя на правдата, си остава нечестив. А какъв е пътят на правдата може да прочете в останалата част от Божието Слово. Не случайно пише, че и бесовете вярват, че чак и треперят. Излиза, че бесовете са по-праведни от болшинството от религиозните събрания, защото в тях повечето дори не треперят от Бога, независимо, че казват, че "вярват".
Няма неща на "друго ниво". Има едно Божие Слово. В него няма неща на едно ниво и на друго ниво. Всичко е едно и е важно.
Т.нар. "доктринални спорове", за които говориш са отново неща, които могат ясно да се покажат от Словото дали са според Божиите думи или са противни. Днешната цел е да се прикрият такива, т.нар. "доктринални спорове", да се заметат под килима и всички да си затворим очите и да си кажем "абе, нали уж вярваме в един бог, дай да сме по-толерантни". В момента ти звучиш точно като човек, който е проповедник на такава толерантност, което не знам дали е съзнателно или несъзнателно.
нима имат вина родилите се в този град християни, какво трябва да направят според теб или според писанието?
Това, че някой се е родил в град, нима го прави
затворник в града? Говориш точно от тази гледна точка. Та хората се местят от един град в друг поради хиляди причини. Просто като дойде нещо, което ги принуждава да се преместят и се местят и не виждат невъзможност. Ти, обаче, изкарваш, че е едва ли не невъзможно и някакъв вид "съдба, от която не можеш да избягаш". Това изобщо не е така.
По отношение на църквите в различните градове в Ерусалим, Рим и т.н... трябва да се обележат няколко неща:
1) Градовете тогава не са били баш като днешните. Може да живееш в града, но често имаш или бизнес или нива, която да обработваш.
2) Градовете не са били толкова големи както сегашните
3) В посланията на апостолите има обръщение към братята в градовете, а не към сградата или сградите, под чийто покрив понякога са се събирали. Мнозина са се събирали и по пещерите, които обикновено се намират извън градовете.