Съгласен съм, че Антихрист като син на баща си може да се преправи на светъл ангел, както е и писано за него, че ще струва големи чудеса, но има нещо, което той не може да копира! Чистотата на Христовото Благовестие!
Добре, както го казваш сега съм съгласен,
стига да дефинираме според Писанията какво е "Христовото Благовестие". Без тази дефиниция използването на изрази като "Чистотата на Христовото Благовестие" няма да помогнат на никого, защото както и за другите термини, които коментирах по-горе
и този израз се разбира по най-разнообразни и напълно противоречащи си начини и сред представителите на християнската религия, и сред ню ейджърите и окултистите и сред тайните общества и прочие.
Самия лъжепророк, който ще върви пред него, ще проповядва друго евангелие, което обезсмисля това какви дела имат!
Както се казва - да си дойдем на думата. И като се вземе предвид подчертаното от думите ти, няма ли противоречие между тях и подхода ти от първия постинг? Не е право да насърчаваме хората да се подлъгват по външни проявления на поведението, които могат да се изимитират. Нещо повече, те не само могат, но и съвсем успешно се имитират вече хиляди години и заблуждават мнозина.
В моя постинг явно не съм подчертал достатъчно ясно това, че все пак аз говоря за делата на хора, които проповядват не друго, но Христовото Евангелие! Аз не говоря за мюсюлмани, атеисти, хомосексуалисти, а за Християни! Чувал съм даже за "суфисти", които много наблягат на любовта, но са разклонение на исляма!
Може би си пропуснал, че аз ти дадох пример също и с католици и православни, които имат претенции не само да са християни, но че са единствената истинска църква и носител на единственото истинско благовестие. Също така има и мюсюлмани, които се считат и за християни, а има и хомосексуалисти, които се считат за християни и носители на истинското благовестие.
В тази връзка, нека видим този стих в Евангелието на Йоан, където Никодим казва на фарисеите - "Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?". Макар и там да става дума за закона на евреите, това важи и за християните! А именно, че един човек не попада под осъждане, само когато е право и това, което ГОВОРИ и това, което ВЪРШИ! Не само първото, но и второто! От което и извода, че, няма никакво значение, колко са добри делата на един човек, та бил той любящ и благ, ако той проповядва друго освен Истинското Христово Учение.
Истинското Благовестие неизбежно води до праведен живот и победа над греха. В днешно време християните се борят с различни грехове и
не са в състояние да се очистят от тях без значение колко агонизиращо се борят с тях. Причината за това е че благовестието, което са приели не е онова, което Павел и апостолите проповядваха и
няма силата да побеждава греха и света. Аз самия съм бил в това състояние дълги години и след безкрайно агонизиране и хилядократни поражения аз в крайна сметка стигнах до извода, че благовестието което вярвам не може да е истинското понеже няма силата да ме освободи от греховете които ме тормозеха ден и нощ. Тогава извиках към Бога да ми покаже истинското благовестие, което СПАСЯВА ОТ ГРЯХ и благодаря на Бога, че чу вика ми и започна да ме изважда от ямата на християнството.
Пс. 40:1 Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
Пс. 40:2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
Пс. 40:3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Днешното християнство може да се сравни само с гибелна яма, тиня и кал. Всеки затънал в него
няма силата да победи греха и бива мачкан от определени грехове. Това само по себе си е както Божие осъждение върху това фалшиво благовестие и лъжливо християнство, но също така е и Божия милост към пленените от него, за да им засвидетелства,че не това е пътя и да им даде шанс да се покаят и да излязат от него. И ако някой чете тези редове и разпознава себе си в подобна ситуация, то искам да му кажа, че
има надежда и има Благовестие, което разчупва оковите на греха и побеждава света. Просто досега не сте го потърсили
достатъчно сериозно, за да го намерите.
1Йоан 5:4 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е нашата вяра.
1Йоан 5:5 И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син? Днес стотици милиони хора по света претендират, че вярват че Исус е Божият Син, но
в техния живот няма и помен от победата над света за която говори Писанието. Повечето от тях дори нямат желание да побеждават света, а вместо това целия им живот зависи от света и те се облягат на системата на света за да водят своя начин на живот. Всичко това показва, че те ДЕЙСТВИТЕЛНО НЕ ВЯРВАТ че Исус е Божият Син, и още по-лошо те правят тази изповед без никакво разбиране какво всъщност означава тя и каква е реалността, която стои зад нея. С други думи тези хора са станали
религиозни, но са много далеч от вярата която побеждава греха и света.
Обаче, когато имаме насреща човек, който проповядва това, което четем в Новия Завет, то такъв вече минава и през второто сито - проверка на делата и обходата!
Проблема на това "първо сито" е че
всеки има своя версия за това "което четем в Новия Завет." От фундаментална гледна точка аз съм съгласен с твърдението, но от чисто практична изпадаме в една голяма мъгла. Ето защо преди да говорим за това "което четем в Новия Завет" ние трябва да си изясним
цялата Библейска терминология според както е дефинирана от
цялото Писание и едва тогава четейки "Новия Завет" ще разбираме едно и също. Това разбира се е нелека задача, но е добра отправна точка от която да започнем.
А за изпитването на истинността Писанието ни е дало не просто ясен критерий а цял печат с който да сравняваме:
2Тим. 2:19 Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата. Този печат има
три елемента, на които си струва да се обърне внимание:
1. Господ познава Своите Си - преди всичко на нас ни се напомня, че колкото и да изпитваме и да преценяваме в крайна сметка САМО БОГ знае
реално и окончателно, кои наистина а Негови. Дори апостол Петър свидетелствайки за Сила казва:
1Петр. 5:12 Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърдо в нея. Петър ходи точно в този страх от Господа, който се изисква от печата за който говори Павел, а именно че свидетелствайки, че Сила е верен брат, той добавя "както го мисля" и за мен това е прекрасен пример за смирението и отношението, което трябва да имаме ние самите, когато говорим за това кой е истинен и верен.
2. Който изповядва Господното име - това е изключително важен критерий за изпитване, и е жизнено важно да разберем, че да се
изповядва Господното име,
не е същото като са се говори с устата, че някой вярва в Неговото Име. Думата "
изповед" е много по-сериозна и задълбочена от простото изговаряне на нещо с устата.
Да може да
изповяда нещо изисква човекът
много добре да разбира за какво става въпрос, както и напълно мотивирано и безрезервно да се предаде на и идентифицира със онова, което изповядва. Без разбиране няма и не може да има валидна изповед и вяра:
Мат. 13:19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя. Ето защо още на ниво "разбиране" може би над 90% от тези които "изповядват" че са християни биват дисквалифицирани като невалидни. Разбирането обаче не е достатъчно и също не гарантира валидността на изповедта, нужно е човек да е бил НАИСТИНА ОБЪРНАТ към това, което е разбрал, според както е писано:
Мат. 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”. Едва когато човек е РАЗБРАЛ и се е ОБЪРНАЛ, той може да изповяда и
Господ да приеме изповедта му и да го изцели от греховете му.
3. Да отстъпи от неправдата - този трети елемент на
печата на истинността е също толкова подценяван и неразбиран колкото и останалите. За да бъде разбран е от изключителна важност да имаме библейската дефиниция за ПРАВДА (както и Тихомир беше писал по-горе) за да може от тази дефиниция да изясним и дефиницията за НЕПРАВДА. При всички случаи обаче виждаме, че двата ключови елемента са
вяра/изповед и правда. Всеки един който наистина се е обърнал към Живия Бог е човек който съзнателно е
разбрал и възлюбил ПРАВДАТА. Ето защо той е поел с пълна сериозност по пътеката на отстъпване от всичко, което е неправда. Света и светското мислене и пътища са толкова вкоренени в човешкото мислене, че когато човек се обърне той не може изведнъж да отстъпи от всяка неправда, защото в ума му има страшно много светско мислене, което не му позволява да разпознае като неправда твърде много неща, които е свикнал да счита за нормални и приемливи. Ето защо апостол Павел говори за обновяването на ума, чрез което да се преобразяваме. Процеса на активно обновяване на ума е главен приоритет на всеки, който желае да отстъпи от неправдата. Този процес обаче за съжаление се наблюдава сред малцина.
Ето тези неща трябва да имаме предвид, когато искаме да изследваме въпроса за това
коя и каква е Христовата общност. И понеже написаното от мен стана по-дълго отколкото предполагах смятам да спра до тук и ако има нужда да отговоря по-късно на другите неща от постинга на strannik.