______________________________
Цитат :
Името Йов на еврейски (йоб) означава „мразен, т.е. преследван, гонен“. Това е името, което Бог призна в Своя разговор със сатана: “После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на
______________________________
Здравей.
Искам да направя няколко отметки, които според мен са наложителни. Имената в оригиналните езици имат значения, разбира се, също и имената в еврейският имат ГОЛЯМО значение. Например имената на синовете на Яков от Лия, Рахил и техните слугини (Зелфа и Вала). Или пък имената на първите синове – Каин и Авел. Също името на самият първи направен човек – Адам, на неговата жена, взета от реброто му – Ева. Или самото име на градината Едем, или много други смисли на различни имена – било то на човеци, географски области, градове, или нещо друго. Името на Помазаният цар от Назарет – Йешуа. Това е интересна тема, но тук трябва да се обърне внимание на следното : името на Йов не се поставя в семантична (смислова) зависимост в разговора между противника на Бога и Самият Всевишен. Нито пък името на Йов, като значение, е споменато някъде – такъв извод не можем да направим, освен някакъв паралел, през името- изпитанието – краят на самата книга и изходът от Бог. Но това са по-скоро доста спорни изводи, бих казал, които са малко относителни и по-скоро – философски.
Това, което се дискутира в книгата и темата тук е позицията на Йов ; неговият живот пред Всевишният, като значението на името тук не виждам да е намесено по някакъв начин – било то контекстуално спрямо даден пасаж от книгата, било то като обобщен извод от няколко глави, или дори цялата книга. Водещо е не значението на името (не че е без значение), а праведността на Йов и свидетелството от живота на същият пред човеците, Бога, служебните духове.
Напротив, бих казал : името на Йов се свързвало с образа на човек, който е имал седем сина, три дъщери (тук евентуално можем да обърнем внимание на цифрите, защото според мен те са в контекста – 7 и 3), също като добитък : „… добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги;…” а самият Йов безспорно е бил : „… така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.” Така че от текста виждаме, че името на Йов е синоним на много добри неща и добродетели, но не и на мразен, преследван и гонен.
И така, с две думи, значението на името на Йов тук не е намесено по никакъв начин – виждаме, че дебатът м-у Бог и сатана е въз основа на неговият живот и правда пред Бога :
„ 8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че НЯМА ПОДОБЕН нему на земята, човек НЕПОРОЧЕН И ПРАВДИВ, КОЙТО СЕ БОИ ОТ БОГА И СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ ЗЛОТО?” – конфликтната точка, или брейкпойнта на цялата книга се оказват тези думи на Всевишният и оттук започва да се заплита цялата интрига и трагедия на Йов, чийто край е триумфален. Тези думи на Самият Жив Бог в лицето на противника на доброто и клеветника, се оказват началото на цялото действие на книгата. Значението на името тук не виждам да фигурира – то е евентуално дадено пророчески от родителите на Йов, като СИМВОЛ на това, което Бог Е имал в предвид че ще стане с него, защото Бог всичко знае и от Него нищо скрито не може да има, амен.
______________________________
Цитат :
И сатана веднага се хвана за името му – щом е „преследваният“, я ми го дай на мене...
______________________________
Не, далеч не пише, че „сатана се е хванал за името му”, но пише, че сатана оспори праведността на самият човек – оспори ПРИЧИНАТА, ОСНОВАТА, КАНАРАТА на вярата на самият Йов. Значението на името е бих казал надсюжетно – то е „пророчески израз” на това, което става, самият Йов се превръща в „изпълнение” на името си, ако мога така да кажа. Тук има дълбоки пророчески паралели със Самият Помазаник, бих казал – както в името, така и в съдбата и самият изход, но не пише, че има нещо общо м-у името на Йов и желанието на сатана да го изпита и да се открие истинската причина на праведността и демонстрираният свят живот на Йов. Така, както беше изпитан Самият Помазаник в края на дните Си и беше отхвърлен, счетен за нищо и унизен, така беше и Йов, също има паралел и в това, че хората са отвръщали лицето си от Помазаника, а в края на книгата на Йов разбираме, че чак при възстановяването на Йов идват неговите роднини – дотогава те са странели от него, били са „отвърнали лице” – символ на неодобрение, на липса на благоволение, те са смятали, че поради свой грях и неправда (скрити от хората, но видни от Бога) са се случили всичките беди : избитите деца, измрелите животни, други – откраднати, избитата прислуга. Дори в един от преводите (на седемдесетте) е описано, че жената на Йов е обикаляла другите къщи, вероятно просейки. Това е преди тя да го посъветва да похули Бога и да умре..
______________________________
Цитат :
„Докато Йов няма назован баща, то Елиу има. Забелязвате ли разликите?”
______________________________
Безспорно, за традицията на еврейският народ техните бащи са имали и имат невероятно важна роля. Това може да се проследи в целите святи писания. Но има случаи, в които дадени хора са без произход и това не пречи на тяхната праведност. Такъв е случаят например с пророците Амос, Авдия, Михей, Наум, Авакум, Агей,( 1 Царе 2:27) неизвестен пророк – „ И един Божи човек дойде при Илий и му каза : ….”, друг неизвестен пророк – (3 Царе 13:1) : „ И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил”, Малахия, Даниил, Ананий, Мисаил, Азарий, както и много други мъже, които са споменати без своите бащи, но това не ги прави … „по-недостойни”, или пък нещо друго, обезценяващо тяхната служба пред Бога – напротив, всички знаем за живота на изброените мъже какъв е бил и те какви са били пред Бога. Така че аз лично не виждам „разликите” в този смисъл.
______________________________
Цитат :
„Йов живее в земята Уз (на еврейски „уц“, т.е. „съветване“ и по името на синът на Нахор – Битие 22:21), докато Елиу е назован като директен потомък на другия син на Нахор – Вуз…”
______________________________
Ами не че произходът и бащиният дом нямат значение, но в този контекст и тази книга и в общият план на развитието на действието на книгата аз не виждам нито връзка, нито обобщение, нито паралел, нито каквото и да е. Йов е праведен – и то – символ на праведност за поколението си, както пише, а Елиу е човек, представен по баща и земя (поне в книгата не е намерено място за него, освен тези няколко реда) – начин за обикновено представяне на личност (вероятно е слушал дотогава, както разбирам от думите му, че е чакал тримата приятели на Йов да го „поставят на място” и да изявят греха му), Бог не го споменава в думите Си (предполагам защото самият Елиу просто е говорил точно както и самият той казва – разпалено и е бил млад и Бог в милостта Си не го наказва и дори не проявява отношение към глупостта му, която е причинена от неправилна „ревност” към Бога).
______________________________
Цитат :
„думите на Елиу предизвикаха реакция в Бога:”
______________________________
Всъщност, при внимателен прочит се вижда, че Бог просто „игнорира” говоренето на Елиу (навлезнало в най-висша фаза вече) и започва да изобличава самият Йов. Думите на Бога не са предизвикани от говоренето на Елиу, според мен, а просто Бог Си Се е намесил на времето, когато Той е определил и макар да е праведен Йов пред Него, макар Самият Той да се е хвалил с Йов пред сам клеветника, Бог започва да задава реторични въпроси, чийто отговор е : „Кая се в пръст и пепел…” (по памет) – за Йов и за нас поуката е че колкото и велико да стои някой, то той е човек – дните на живота му са в ръката на Бога и никога не трябва да забравяме, че ние сме в Божията ръка и под Неговата всесилна власт. Дори и зло да сполети някой – Бог не е виновен. В добро да живее – да благодари и да живее смирено и кротко.
______________________________
Цитат :
„Докато в случката с пророк Илия в 3 Царе 19:11 е само силен вятър, тук е твърде силен вятър.”
______________________________
Не съм убеден, че е било така – в случката от 3 Царе 19 : 11 – и натам се вижда, че Бог изпраща силен вятър, цепещ бърдата и скалите, но по свое усмотрение Бог не е пожелал да говори в този мощен вятър – предполагам че същият вятър е бил по-скоро „демострация” на нещо, което Илия е бил „забравил” – че Бог е Мощен. Всъщност при явяването Си на Синай се вижда че точно обратното – сред гръмове и тътен Бог слезе на планината. Така че си е на Бог как и кога ще се яви, няма правило. Също се сещам как Бащата проговори на Сина (вж. еванг-то на Йоан) – хората казаха, че е „гръм”.
______________________________
Цитат:
„Забележете, че Бог не обяви Йов за праведник, а за приет.”
______________________________
Напротив, Сам Бог го обяви за праведник :
8. И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
8. And the LORD said unto Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God, and escheweth evil?
І на Йов.
И Бог не се отметна от тези си думи, защото Бог не е човек, та да се отмята от казаното Си. Той Е Верен. А Йов беше и си остана Негов праведник – докрая на изпитанието. Всъщност, ако накрая Йов не беше праведен, нямаше да бъде и приет, разбира се.