Author Topic: Лъжеучението "ПАСТОР"  (Read 5005 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 492
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Лъжеучението "ПАСТОР"
« on: June 21, 2011, 12:14:30 PM »
  Дълго време хората, посещаващи официални „църкви” са били в робството на традиционно предадената система за контрол върху вярата и върху животът им. Независимо какъв специфичен вид е (католическо, православно, протестантско, евангелско, …), християнството трябва да се отърси от небогоугодното делене на клир и миряни. Защото това е волята на Бога, защото Божият Син даде кръвта си не за да има господство на човеци над други в царството Му.
  Сега по темата, директно. Думата „пастор” е небиблейска, лъжовна и е внесена в писанията, за да може човеци да се големеят над други, да им взимат парите и да поддържат системата на „християнството”, която система не води до изпълнение на волята на Отец. Думата „пастор” в оригиналните писания на новият договор на Бога (т.н. „Нов Завет”) е неправилен превод на гръцката дума „ποιμήν” (поимен), която означава „овчар”, и която е доста различна от днешното „достолепно звание за господство над обикновените миряни”, тоест званието „ПАСТОР”. Това може много лесно да се провери – кодът на думата е G4166, като при тестване от ваша страна ще излезнат следните стихове : -1- евангелието според Матея : 25:32, 26:31, Марк – 6:34, 14:27, Йоан – 10:2, 11, 12, 14, 16, посланието към евреите – 13:20, І на Петър – 2: 25, а в 5:4, където преводът е „4. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.”, оригиналният текст ни казва нещо съвсем различно. Думата не е „пастиро-началникът” (разбираемо „главният пастор” или пък : „началникът на пасторите”, което е смешно), а „главният овчар”, на гръцки – „ἀρχιποίμην” (архипоимен), което е тотално различно значение, като се вижда (код за проверка : G750).
  Другият основен проблем е разбирането на думата „пастор”. Тя идва от „пастир”, но е видоизменена в титла. И така, да се върнем при основната дума : „пастир”. Тя означава „човек, който се грижи за едър рогат добитък – говеда;  крави, бикове,биволи/ци ,телета”, докато „овчар” няма нищо общо с пасенето на токущо упоменатите животински видове. В святите писания Бог Се назовава народът си „овце”, никога „говеда”, или „биволи”, или „крави”, или подобни. Да продължим със стиховете, в които е упомената думата  „ποιμήν” : Ефесяни 4:11, където текстът трябва да е преведен от гръцкият оригинал така :

Оригинален текст  :
   Eph 4:11  και  αυτος  εδωκεν  τους μεν  αποστολους  τους  δε προφητας τους δε  ευαγγελιστας  τους  δε  ποιμενας και  διδασκαλους  …   

Преводен текст :
Ефес. 4:11 И Той даде едни да бъдат пратеници (апостоли), други такива, които говорят Неговите думи в събранията (пророци), други пък - които говорят публично вестта за Божият Син на невярващите в Него (благовестители), а други – грижещи се като овчари за Неговият народ (пастири) и такива, които учат вярващите на учението на Исус (учители),…
  Така представен текстът май има друг смисъл от общоприетият? Преводачите, които имат чиста съвест ще признаят неговата верификация (истинност).  В старите писания (т.н. Ст. З.) думата за овчар е „רעה” (ра-ах,  Н7462). Значението на тази дума и другите производни (вж. צאון    צאןo  (тзон тзн), מנּי    מנּי    מן – (мин – минн ни – мин неи),  е : „грижа се за стадо (овце), пася ги, водя ги на паша, преселвам, име за „стадо” (овце, или кози), … ”. Това е тотално различно като смисъл, като позиция и като функция с това, което днешните „пастори” правят (а именно : „Неделно богослужение” и поддържане на църковна система). Нашият Велик Овчар, Исус от Назарет е дал някои да бъдат овчари – като Него. Това е предимно метафорично наименование, като например думата, прякорът, с която Той назова Симон – „Киффа” (гр.е.- „Петрос”, означава „канара, голям скален отломък”). Какво прави овчарят? Дали с добре пригладена прическа и излъскани дрехи взима микрофона в неделя сутрин и започва да „проповядва” на овцете своята „неделна проповед”? Дали ги приканва да дадат своят „десятък” и ги убеждава за това с всякакви похвати, думи и втълпяване? Или? Каква е функцията на овчарят? По какво можем да видим кой е овчар сред вярващите и кой е лъжлив претендент? Нека да чуем думите на Господа Исуса :

Превод с нормалната дума „овчар” на Йоан 10 гл.   

  7. Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.
  8. Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
  9. Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша.
  10. Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
  11. Аз съм добрият ОВЧАР; добрият ОВЧАР дава живота Си за овцете.
  12. Но който е наемник, а не ОВЧАР, и не е стопанин на овцете1, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;
  13. защото е наемник и не го е грижа за овцете.
  14. Аз съм добрият ОВЧАР и познавам Моите, и Моите познават Мен,
  15. както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
  16. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един ОВЧАР.
  17. Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
  18. Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.    



Превод с ненормалната дума „пастор” на Йоан 10 гл.


  7. Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.
  8. Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
  9. Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша.
  10. Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
  11. Аз съм добрият ПАСТОР; добрият ПАСТОР дава живота Си за овцете.
  12. Но който е наемник, а не ПАСТОР , и не е стопанин на овцете1, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;
  13. защото е наемник и не го е грижа за овцете.
  14. Аз съм добрият ПАСТОР и познавам Моите, и Моите познават Мен,
  15. както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
  16. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един ПАСТОР.
  17. Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
  18. Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.

1 - неправилно преведена дума. Оригиналът не е „стопанин на овцете”, а „слуга”, „ратай”, „работещ на надница”, „наемен работник” („μισθωτός”G3411) „… на овцете”; срв. с притчите на Исус за лозето и наемните работници.

  Както е видно от текста овцете имат овчар, а не пастор. Никой нормален няма да нарече един овчар на полето „пастор” и да седне да слуша неговата „проповед” – това е безумие.  НО! Овцете на овчаря познават гласа му, слушат го и го следват. И това е картината, която използва Исус и другите автори на новият завет, за да ни представят пастирското служене. Овчарят пасе овцете – непрекъснато, дава им допълнителна храна (фураж), води ги да пият вода, грижи се за болните от стадото, пази ги от хищници, помага при раждане, стриже, дои, живее сред овцете. Това е основният принцип за разпознаване на истинският овчар : той дава живота си за овцете; живеейки с тях той им дава личен пример (Йоан 13:15, 1 Петр. 2:21, 5:3, 2 Сол. 3:9, 1 Тим. 4:12, 1 Тим. 5:17, Тит 2:7, …). Животът на овчарят е това, което той дава за модел, стандарт, образец на вярата. Спрямо този образец всъщност и самите вярващи са избирали кои да са им овчарите. Звучи ви революционно? Това свидетелстват и писанията – вж. Деяния 6:5, вж. 1Тим. 5:17, 1 Петр. 5:1.. – точно животът на даденият човек е бил неговата препоръка за да бъде овчар и да се грижи за народа на Бога, а не изкарването на някакъв „Богословски институт” и даване на „диплома за пастор” – това не е библейско.

(следва)
 
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3396
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #1 on: June 21, 2011, 19:41:47 PM »
Ето малко щтрихи от историята:

Думата "пастор" е въведена в християнството от римокатолическата система, която е разделяла регионите на "паства" или париаши (енории). Свещеника натоварен да отгораря за даден париаш се е наричал пастор. Един париаш е бил средно от около 300 души. Пастора е имал отговорност да обикаля по домовете и да поддържа духовния и материалния живот на паството си. Старата английска дума pastor e означавала "овчар".

Титлата "пастор" не бива оспорвана, но утвърдена от протестантските реформатори. Нещо повече със залязването на свещенническите санове сред протестантските кръгове, титлата пастор заема основна позиция както и до днес. В протестантските среди - тя е неразривно свързана със църковната система и нейната администрация и йерархия, която пък от своя страна е била неразривно свързана със държавната власт и се е ползвала със статута на държавна религия.

Поради естеството си на титла/позиция зависимо от системите на църковната и държавната власт званието "пастор" е било неизбежно обвързано със акредитация от съответните институции, които са изисквали определен ценз, завършено образование и лоялност към църковната система.

По този начин се е стигнало до днешното назначаване на пастори на основание на дипломи към семинариите обслужващи доктринално и организационно определените деноминации.

Погледнато от по-глобален мащаб обаче същината на проблема не е в наличието на някаки титли като "пастор", "папа" "патриарх" и прочие. Това са само симтоми на болестта. Истинския проблем е самата църковна система, която е създадена по модела на римската империя, според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт. "пастор"-а е само едно болче от цялата система, която е в дъното на фалшифицираното християнство.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #2 on: June 27, 2011, 13:19:44 PM »
Владо, в тази тема е разисквано същото.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 492
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #3 on: June 29, 2011, 23:55:32 PM »
  Да, Джони, зная, но темата е в раздел " Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Християнски митове и легенди > Има ли "пастори" в Библията?", докато аз смятам, че трябва да е тук - "Дискусии върху Библейски и духовни въпроси > Изобличаване на лъжеучения и тези които ги носят > ". Това е лъжеучение, което заблуждава вярващите (и не дотам такивата) да бъдат част от една система, която ги води в път, който не е "пътят /учението на Месията/".
  Разглеждам същото нещо от различен ракурс.
______________________________________________________________

ПП : държа да отбележа, че след направена справка от моя страна видях, че твърдението ми, че "паст`ир" (ударението - върху "и") не означава само "човек, който пасе едър рогат добитък (разбираемо - говеда, крави, бикове, ...)", но означава "човек, който пасе едър и дребен рогат добитък", като това може да са както говеда, така и овце и кози. Думата е от черковнославянски през руската фонетична обработка (пастьІр - пастух).   
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Анко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 131
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #4 on: May 27, 2020, 12:08:05 PM »
Здравейте.

Watchman, би ли коментирал когато ти е възможно тази молитва за кръщение в Святия Дух и последвалите напътствия:

https://prorocheskiglas.org/kryshtenie-v-sviatia-duh/

Татко небесен, благодаря Ти, че греховете ми са простени заради смъртта на Исус, защото Той на кръста пое моето наказание.

Благодаря ти, че Исус Христос е вече мой Господ. Той обеща, че Ти ще дадеш Святия Дух на онези, които искат от Теб. Ето, Татко, сега аз искам Святия Дух!

Исусе, моля Те, кръсти ме в Святия Дух сега! Искам да бъда свидетел за Теб!

Святи Душе, моля Те, ела сега! Ела и ме изпълни! Изпълни всяка част на тялото ми! Искам да бъда храм за Теб! Благодаря Ти, че сега ме изпълваш. Святи Душе, искам да Те познавам. Разкрий ми се. Води ме. Бъди мой Приятел.

Святи Душе, дай ми способността да говоря на непознат език! Сега с вяра приемам тази способност! Умът ми няма да разбира този език – той ще извира директно от духа ми. Сега с вяра ще отворя устата си и ще говоря на непознат език, в името на Исус! АМИН! (Сега говори!)

Почти винаги започва със звук или сричка – просто я изречи!

Отвори устата си и я кажи! Давай! Говори! Вече имаш тази способност!

Ако имаш съмнение дали нещо е станало, моли се така:

Сега, в името на Исус, заповядвам на всяко съмнение и неверие да си тръгне от мен! Бог ме обича! Той даде Сина Си за мен! Той ми е дал и Святия Дух! Аз съм кръстен в Духа и сега с вяра ще говоря на непознат език! АМИН! (Сега говори!)

Не се отказвай, докато не се „отпуши“ – докато звуците не се превърнат в срички, сричките в дума, думата в две, три, повече…

За тези от вас, които проговорихте на непознат език, поздравления! Знайте, че колкото повече говорите на непознат език, толкова повече той ще се развива и ще се обогатява. Молете се с този език всеки ден – колкото повече, толкова по-добре!
---------------
Не ми изглежда сериозно. Но има християни, които вярват на това. Пастори им го поучават.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3396
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #5 on: May 27, 2020, 16:55:17 PM »
Това е много типична и едва ли не букварна петдесятна практика и подход. Както молитвата, така и увещанието след това.

Аз лично вярвам в кръщението в Святия Дух, но не мисля, че тия неща се случват чрез някакви формули подобни на гореописаната. Исус е обещал Святия Дух на онези, които повярват в Него и ние трябва да искаме от Него това обещание. И ако човек действително желае да бъде Христов ученик, да Го следва с цялото си сърце, и иска от Бога дарът на Святия Дух, Бог ще го чуе и ще го изпълни с Духа Си.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Анко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 131
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #6 on: May 27, 2020, 17:02:41 PM »
Благодаря за отговора и вниманието.
Така го вярвам и аз.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 492
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Re: Лъжеучението "ПАСТОР"
« Reply #7 on: Today at 14:49:59 »
Тук поставям един разказ, който полупреживян, почти получен като видение,
 предоставям на Божиите хора.

Посвещение : на моят Единствен, Верен, Свят, винаги Добър и никога изоставил ме, Господар, дал безценната Си кръв, за да ме опази от деня на гнева. На Теб, Мой Спасителю!!!

 
  По пътя на младият воин се зададе един странен човек. Беше облечен в скъп костюм, с красива риза и чудесна вратовръзка, прическата му беше идеална. Излъчваше достолепие и власт.
 
- Здравей - каза този човек на воинът - как е вярата?
- Здравей и ти - отвърна му младият воин - благодаря, добре. А Вие кой сте?
- Не ме ли позна, братко?- с усмивка му отговори странникът - аз съм християнски пастор. Ти къде ходиш на църква?
- Ами никъде - отговори воинът - аз служа на Господарят и търся Неговата полза, стремя се да получа Неговата награда.
- А - с лаконична усмивка отвърна пасторът - значи ти си от тези - обикалящите, дето все търсят своя църква? Виж - продължи уверено и с топлота в гласа си пасторът - ти трябва да си намериш духовен дом, където да се съградиш като жив камък, трябва да намериш лидерство, което духовно да те закриля и на което ти да даваш своите дарения и десятъци. Тогава можем да говорим за "християнство" и за "следване на Господа".
- Не знам - интересни думи употребяваш - каза му воинът - зная че ги има в написаното, но като че ли са в друг смисъл и водят по друг път. Не съм убеден, че писаното води в това, за което ти уверено ми говориш.
 - Братко - топло и нежно му заговори пасторът - искаш ли да дойдеш на моя служба? Хайде - нишо няма да ти коства!
 - Добре, съгласи се воинът.
- После ще поговорим за говоренето ти - твърде агресивно говориш за Господа и ще променим облеклото ти - тези остаряли, тежки, непрактични доспехи само ти пречат да се движиш по-бързо и по-свободно. Този щит натежава на ръката ти, с която можеш да печелиш пари, шлема ти ти пречи да видиш нови хоризонти и мечти, мечът ти убива бедрото ти и ти придава страховит вид, а пък хората не искат плашещи християни. Ние трябва да изглеждаме като света, иначе света няма да ни приеме. Трябва да те ошлайфаме малко, да те облагородим в твоят имидж.
- Ще видим - с подозрение и съмнение отвърна младият воин - нека засега да видим твоята църква.
- След мен, моля! - каза пасторът и стъпи втрани от тесният път. Младият воин погледна натам, накъдето уверено тръгна пасторът, вдигна бранника на шлема си и видя един прекрасен широк път, който бе досами тясната пътека, по която воинът ходеше, размишлявайки за своят Господар, написаното и за идващият велик ден. Той разбра, че досега не беше видял този път именно защото мислеше непрекъснато за Господаря и следваше стъпките Му в тясната пътека. Младият воин последва пасторът. Ходиха недълго време и стигнаха една широка поляна, подравнена с косачки, поливана редовно и обилно и различни, размерени части за паша, оградени с тел, пълни с идеално поддържана , засята люцерина.

- О, колко е красиво! - призна младият воин - кой се грижи за тези поляни? Чия собственост са те?
- Братко, - с усмивка му отговори пасторът и го прегърна бащински- това са нашите църкви. Тук в неделя идват и паша намират нашите членове. За всяка една полянка се грижи лидерски екип, хора като мен, които непрекъснато поливат, пазят от посегателство от други овце, или от гладни и немощни, страдащи и отлъчени, но непосветени, овце. На паша идват само отбраните, най-посветените.
 - Така ли? - с почуда отвърна воинът - но не е ли писано че земята е на Господарят и че именно Той е Овчарят на стадото?
- О, не, не - с усмивка и топлина, която го кареше да се чувства специален, приет и на сигурно, му отговаряше пасторът - тези полянки са нашите църкви. Тук тази, най-близката, е моята. Тази отляво е на ОБЦ, другата до нея е на ЕПЦ, тези тааам, в далечината са православните, тези са конгрешаните, тука са баптистите, лютераните, пуритани и така нататък.
- Разбирам, каза воинът, вдигнал бранника си напълно, за да вижда по-нашироко картината, която пасторът му обясняваше - вие имате свои си поляни и свои си овце.
- Не само това! Тук ние се грижим за овцете- стрижем ги с дарения, доим ги с десятъците, взимаме агънцата им на неделно училище, та да сме сигурни, че няма да сменят църквата и пасбището си. Ние пазим своята територия и собственост. А, ето ги и моите овце! Здравейте, мили мои! Здравейте, братя и сестри!
 Отнякъде започнаха да се стичат хора, ходещи на четири крака, слепи, които се обръщаха насам-натам, напрегнато слушайки гласовете на зовящите ги пастори. Бе време за неделна проповед. Всяка група се локализира, обособи, строи, застана в ред и покорно зачака. Слепците гледаха празно и малко страшно с невиждащите си очи, като че жадни за нещо повече, но гласът на техният пастор обръщаше лицата им към него и те биваха заставяни да го слушат единствено него.

 Отнякъде, в далечината, се появи едва виждащата се фигура на старият воин. Той застана отвъд подредените пасбища и оразмерените площи, които биваха пазени от тимовете на църковните служители - облечени много добре и изискано, и започна да говори. Гласът му беше тих, но властен, достатъчно силен, за да се чуе, разстилаше се из полята и започна да смущава неделната проповед. Служителите казаха на тимовете за хваление да започнат да пеят. Много странно, но чрез песента и музиката, които възхваляваха Господарят,вместо да се чува по-силно, гласът на старият воин бе заглушен.
  Младият воин гледаше това ужасен. Трябваше да свали отново бранника си, за да види по-добре старият воин и да не ослепее от светлината и красотата на пасбищата, да не оглушее от гласът на пасторът, да не забрави за тесният път, гледайки сигурността и защитата на широкият. През бранника, за свое учудване, той видя идеално старият воин, който говореше и зовеше. Думите му кънтяха през вековете и пространствата. Той говореше УЧЕНИЕТО. Говореше за вечният живот, за тесният път, за носене на кръста и за страх от Бога.
 
 - Здравейте, братя и сестри! - разцепи въздухът гласът на пасторът. След неговият глас гласовете на другите пастори, из техните владения, също проехтяха с поздрав - днес сме се събрали заради учението на нашият Господ, да му благодарим за вечният живот, що ни е дарил, да се наставим в тесният път, по който ходим и да си припомним, че по тесният път единствено с носене на кръста можем да ходим. Ние трябва да се боим от Бога, братя и сестри! Трябва да сте верни на своите църкви и да сте покорни на своите лидери и наставници, поставени тук именно от Господа!

 Ужасен от имитацията и повторението на чутото от старият воин, младият воин стоеше настръхнал и стиснал пестници. Пред неговите очи ставаше нещо грозно, страшно, плашещо: хората ту чуваха далечният глас на старият воин, ту гласът на пасторът, който повтаряше думите му, и ги разколебаваше, те свеждаха покорно глави със слепи очи и ядяха от поддържаната засята за тях люцерина. И пасяха като животни. Хрупаха приготвената им за неделя зелена трева, а лидерите стоята отстрани и зорко следяха за реда. Един от тях видя младият воин и бързо се приближи.
 - Добър ден - поздрави Лидерът - ти кой си? - гласът му звучеше напрегнат, твърд, заповеднически, властен.
 - Здравей - през стиснати зъби му отвърна воинът - какво значение има тук аз кой съм? Аз виждам какво вие правите с хората на Бог! Вие ги държите в робство! Вие ги ослепявате! Вие ги отделяте от Господаря! Как не ви е срам! Нима Господарят няма да накаже? Нима Той няма да ви държи отговорни за това, което причинявате на Неговите хора? Вие наистина ги правите глупави!! Вие ...
- Хей - почти му извика, прекъсвайки го, лидерът - я си свали меча от гърдите ми! Я млъквай веднага! - и удари мечът със свитък хартия - това са нашите църковни правила. Тук всичко е написано! Ако не се подчиниш, то ти си враг и ние ще те изгоним! Ясно ли е?!
- Вие нямате власт над мен - тихо и сурово отвърна воинът - аз принадлежа на Господарят на войските.
 
- Какви войски, бунтарю, виждаш ту? Защо нарушаваш нашият установен от векове ред, нашата сигурност и хармония? Защо всяваш несигрност и дисхармония в душите на хората?!
 Помежду другото, докато говореха двамата, част от хората бяха вдигвали глави и се заслушаха в разговорът. Те изплюха тревата, която пасяха, привдигнаха се на нозе и започнаха да се оглеждат напрегнато със своите слепи очи, търсейки истината.
 - Млъквай! Млъквай! - почти изкрещя лидерът - и спри да смущаваш нашето събрание! Вън оттук, вълк такъв! Вън!Хората, досега смутени и несигурни, при този изблик на омраза, се изпълниха и те с омраза и очите им станаха като огън. Тези се озъбиха страшно и заръмжаха : "Вън! Вън! Разколник! Бунтар! Непокорен на лидерството!" Цялото стадо настръхна озъбено и готово да нападне.
 - Братя и сестри! - извисен и заучено топъл, гласът на пасторът спря всичко - моля, успокойте се! Този човек беше поканен от мен рано тази сутрин, за да се присъедини към нас. Той явно не може да се посвети нито тук, нито където и да е, той е като дърво без корен, той е бунтовен и зъл. Странете от него, не го слушайте, отстранете го, разпоредители!
 - Няма нужда! - извика младият воин - благодаря за поканата и за проповедта! Видях какво правите вие тук! Ужасен и отвратен съм, защото вие заглушавате гласът на Господарят и сте похитили Неговите!!!
 - Вън! Вън! Вън!
.......
 
Младият воин вървеше в тесният път с рани в сърцето си. Бяха стеляли по него, орачи бяха орали по гърба му. Той бе съкрушен, превит от две и страдащ. Отпреде му застана от нищото старият воин. И старият воин заговори:
 
- Те не теб отхвърлиха. Те не теб наскърбиха. Те не теб изгониха. Те не теб презряха. Сега стани, бъди мъжествен и укрепи се, защото има много още да пострадаш заради Името Ми! Младият воин бе коленичил и свел глава към земята ... тази земя, от която бе взет. Тази земя, в която щеше да бъде върнат. И благодари за милостта. Пред него бе тесният път.
 
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg