Софония 3:12
"Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно"
Ще се постаря да завърша започнатата от мен тема,като вероятно с това ще приключа участието си във форума.
"Защото Моята ръка е направила всичко това, И по тоя начин всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми."
"..Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се..."
Съкрушен човек?Сломен,поразен,покорЕн,изтощен,разбит...Възможно ли е Бог да търси подобно състояние на човека,като своевременно говори,че на такива ще погледне,такива ще остави,с такива ще обитава?И ако това е състоянието ,което одобрава,какви ще бъдат действията Му,докато човек стигне до това състояние?
Не бихме и помисляли за друг критерий освен Онзи,който е живял всред човеците,Онова слово,древното,станало плът,Всемогъщия единствен с естество на Бог,творец на всичко съществуващо в човешки образ...онова за което говорят онези ,които са го видели,пипали..."Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота,...".
Историята на човечеството, затворена в един живот,този на Самият Бог,счел,че не е необходимо,непременно да държи равенство с Бога,отрекъл се от всичко,станал подобен на човеците,и намерен в човешки образ,приел образ на слуга,станал послушен до смърт!
"Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;..."
Бог,който живял всред човеците,като човек,говорещ словото Си,като Бог.
Пророка видел,бил му показан Този Човешки син,и той говори за Него ,че бил "... Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците."
По-късно апостолът говори"..Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,.."
"В Него бе животът.."..Кой живот?Има само един живот,който Бог зачита и това е Неговият собствен/не говоря за живот или смърт,а за Животът на Бога/."В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана."
Трудно се схваща Животът на Бога,при условие ,че човекът живее животът на цивилизацията и времето,живот на история.Но Животът на Бога /казва Йоан / е Светлина на човеците.Този Живот е същия вчера ,днес и завинаги.Непроменим,траен,постоянен.Останалото,което ние наричаме живот е тъмнина.Исус/Богът/ дошъл и светил,а човеците на са го схванали?
Ние живеем,трудейки се/основно,всеки според труда си/,вършим дела,говорим думи,живеем във времето,остаряваме.
Животът измерваме с време и пространство ,или като сравнимо качество.Животът ,който Бог дава е Своя собствен живот в Неговата същност...той е вечен,непроменим,константен.Той /Исус/ е живял всред човеците,видели са го,попипали са го,и това било за тях онова ,за което говорят..."за словото на живота.."Самият Той,Бог на среща им,очи в очи.Онзи за Когото са чували,чели...сега вечерят с Него,/некои се облягат на гърдите Му дори/,спят където заварят,но са с Него,пътуват с лодка...ежедневие със Бога,ежедневие толкова спонтанно,непринудено,като че ли обикновенно?Гледат с очите си Самият Бог,говорил в старо време,чрез пророци,сега говорещ лично със Своите Си уста,полагащ личните си ръце на болни,разпръсквайки бесове в страх,възкресяващ мъртви,хранещ гладни....цялата правда на "закона" в действията думите на Самият Бог,и то пред техните очи,на една ръка растояние.След това виждат Човека/Исус/ ,без да се противи,стоящ на съд от човеците/човеците съдят Бога,и го осъждат на смърт/,без да се защитава,оправдава..дори на говори.Бит,опозорен,"облечен" в срам,разпънат на кръст,като престъпил закона/виновен за Богохулство/,умирайки,бавно...извикал.."Боже Мой,Боже Мой,защо си Ме оставил!".../Единствен времеви момент,на разлъка между Баща и Син,агония не толкова от физическа болка,срам или липса на надежда..по-скоро,Сина за първи път във Вечния си живот,бива оставен от Баща Си,за кратко време,и това за Него е най-голямата болка,преживяна в Божественият Му живот!Той не се срамува да я изрази...вика!Във времето следва възкресение,но във времето е записано как продължава да живее този Бог/Исус/.."Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях."
Можем да зададем въпроса ,защо този Бог-Човек,требаше да преживее всичко,да бъде предаден на печал,скърби,требаше да бъде отхвърлен,опозорен, посрамен..въпреки ,че е бил без грях!
"Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение."
Един Бог,Баща,привеждайки много синове в слава...
Един Бог ,Син,усъвършенстван чрез страдания,начинател на спасението им.
Ще завърша със следните увещание на Павел:
"като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее."
"Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа."