имах впредвид божиите заповеди
Божиите заповеди са част от закона и завета под който този закон е даден.
...това че ходим по Духа не означава че можем да си позволяваме...
Това е интересно съждение.
Ако ходим по Духа, нали самото това нещо предполага, че Духа определя как живеем и какво вършим? Самия факт, че ходиш (движиш се, живееш) по волята и насоките на Духа означава, че не си позволяваш нищо друго освен това, което Духа иска. Ето защо подобно съждение е оксиморон.
Що се отнася до вниманието, то е едно от най-важните неща и е крайъгълен камък на поведението на всеки Божий човек. Не само как се изказва и как живее, но във всяко едно отношение. И тук правейки връзка с другата тема за това как Писанието дефинира какво е "човек" - то вниманието е един от жизненоважните елементи на тази дефиниция.
Нещо повече - ходенето по Дух е невъзможно - без непрестанно, прилежно и дисциплинирано внимание и бдителност, както на ума, така и на сърцето.