Преди известно време, спорейки с една личност, аз използвах думата "блудница" като определение към друг човек. Спорещият с мен се възмути и ми каза, че съм обиждал жената. Естествено, аз казах, че имам причина да нарека така човека и че е добре той да се покае. След това аз заявих за други че са "лъжци и лъжепророци" (пророчествата им не се сбъднаха, лъжеха и извъртаха), а спорещият с мен отново се възмути от думите ми (пак ги нарече "обидни") и каза така : - Това, което правиш е много зло. Те никога не са те обидил, а ти ги обиждаш. Това не е добре. Вярващите толкова са свикнали с греха, с лигаво отношение към Бог и че "Той Е любов", че ако някой им кресне греха им право в лицето му отвръщат че няма любов, че е зъл, че обижда, че има огорчение. По - голяма глупост от това няма. Няма, защото това е наскърбление на Духа на Бог (когато се върши грях), пренебрегване на съвет за святост, глупава упоритост, гордост и покварен ум.
Време е хората на Бог да засветят като звезди на тъмното небе, да бъдат сол и светлина, град, що е поставен на високо. Разбирам все повече, че мнозина са тръгнали без поправление в широкият път, чийто край е погибел. Просто им харесва да стоят в заблуда и блянове.