Реално братолюбие и взаимопомощ > Работа и занаяти

"Пази Боже да опреш до християни/н!"

(1/7) > >>

Josif:
Преди време мой приятел изтърси следното изречение: "Пази Боже да опреш до християни/н!"

Уви, докато преди столетия работата на християните се е считала като образец за старателност, трудолюбие и качество, днес сякаш християните повече се виждат в ролята на "царски синове и дъщери - принцове и принцеси". Ако наемеш работници християни гледат да се скатават и много често започват и акъл да дават и да се месят в ръководството само защото "сме братя и сестри".

От друга страна, по църквите е крайно разпространена практиката "доброволен труд". Т.е. ако има нещо да се свърши все ще намерим някой/и  вярващ/щи да свърши/ат работата "за Бога".
Всъщност на това се градят църквите днес - като започнем от музикантите до строителите.

На мен ми се струва и че втория факт е и причина за първия....

Watchman:
Преди всичко зависи от това какъв християнин е. По скоро човек трябва да се пази от "църквиянин" а не от християнин. С църквияните има голям проблем.

Спомням си случай за един християнин, който имаше цех за шиене на бутикови дрехи. Имаше християнки шивачки. Каза че като им дадел модел да шият и те се молели дали да го шият или не. Той им казал, "Защо тогава като дойде време за заплатите не се молите дали да ги вземете или не?"

Аз съм работил за християнин и съм имал проблеми. Обеща една заплата и не я даваше. Така правеше и с другите. Но не защото е измамник, просто беше объркан, и по-скоро той беше измамен да мисли, че може да постъпва така. Казах му всичко в очите преди да напусна. Той каза, че имам право, но после други вярващи които останаха се оплакаха от същото.

Имал съм и християни които работят за мене. Разликата е че поне не ме крадяха. Светските крадяха. Иначе бяха мързеливи. Сега пак имам християни които работят за мен. Трудят се добре, имат лоялност и виждам как страха от Господа ги движи.

Имал съм и имам партньори християни. Работили сме и работим добре, имаме доверие, което се оправдава. Винаги предпочитам християни. От църквияни бягам.

mak:
Коментирам по отношение на тази част от изказванието, защото нямам опит и наблюдение от християнски работници при християнски работодатели:


--- Quote ---От друга страна, по църквите е крайно разпространена практиката "доброволен труд". Т.е. ако има нещо да се свърши все ще намерим някой/и  вярващ/щи да свърши/ат работата "за Бога".
Всъщност на това се градят църквите днес - като започнем от музикантите до строителите.
--- End quote ---

В света (тук при нас) има една притча:

"Брат за брат, сирене за пари."

Дали това искаш да кажеш, че това трябва да става в едно истинско Божие духовно семейство? Говоря в момента специялно за "труд".

Отговорите са три.
1. Да
2. Не
3. В определени случаи (ако е така, кои са те?)


--- Quote from: Watchman on October 15, 2007, 00:28:21 AM ---Преди всичко зависи от това какъв християнин е. По скоро човек трябва да се пази от "църквиянин" а не от християнин. С църквияните има голям проблем.

--- End quote ---

Да, тук лежи основата на проблема.

Според мен, за да получим отговор на въпросите на Josif (всъщност не знам и дали има някои въпроси, но със сигурност ще се развият нататък) трябва да застанем на една здрава основа и да се дефинират и разграничат няколко термини.

Както каза Watchman, първо нещо - християни и църквияни.
(държа още сега да отбележа, че първите са част от организъм, а вторите от организация)

Или по друг начин, разграничение на истински и лъжливи братя и сестри.

Или, какво представява едно здраво духовно семейство, дали в него имат участие лъжливи братя и сестри.

След като се разяснят тези неща, мисля, че можем да говорим за взаимотношенията помежду членовете на този организъм или семейство.

Имам предвид преди всичко няколко въпроса:

Какви са отговорностите на всеки един?
Какви са дължностите на всеки един?

Чак на края имаме, какви са привилегиите да си част от такъв организъм - семейство - Тяло.

Без дефиниране и разяснение на тези неща, мисля че не можем да имаме правилна основа за дискусия и разглеждане на тези въпроси.

Tihomir:
Лепване на петно е да се каже, че в днешни дни християните не работят съвестно. Проблемът е, че някой е казал на тези хора, че са християни и те използват "нагласата", която имат хората, когато чуят "аз съм християнин".

Добро е тези, които имат бизнеси да работят с християни (като кажа "християни", имам предвид "истински християни"), тъй като се помага първо на братята и после и на другите.

Относно "доброволния труд":
Доброволен е труд, който е наистина по добра воля, а не по "добро нареждане", тъй като относно "добро-наредителите" пише:
[Еремия 22:13] Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

Самият Бог даде Египет за заплата на Навуходоносор, защото пише "се труди за Мене".

На друго място са познатите думи на Христос:
Лука 10:7
И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

Кой заслужава своята заплата? Работникът. Ако не работи, не трябва да му се плаща и не трябва да яде.

В посланието на Яков, глава 5 е записано:
[Яков 5:4] Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.

Знаем за Павел, който се грижеше за прехраната си, който всъщност работеше извънредно и се беше отказал от заплатата си, която заслужаваше от страна на дадени църкви, но да им даде пример.

Watchman:
Като говорим за дефиниции, трябва да дефинираме и термина "църква". Ако това е Христовото тяло, както казва Библията, сиреч това са братята, а не някаква организация, сграда или деноминация, то тогава доброволния труд представлява труд вътре в Христовото семейство, и ако е смейство, аз не помня кога последно жена ми ми е платила за нещо което съм свършил в семейството.

Разбира се подобен труд не може да е от принуда, а драговолно. Използвам думата драговолно а не доброволно, защото в нея се съдържа идеята за радост, драго ти е да го свършиш.

Спомням си преди години един брат правеше основен ремонт на апартамента си, работата беше много и тежка, трябваше да се шкурят тапети, които бяха яко залепнали и трябваше да се сменят. Понеже живеех най-близо до него прекарах най-много време у тях да му помагам, и други братя се включваха също. За мен беше радост да помагам, но поради факта, че работата си беше доста тежка си изискваше и доста смирение и себеотричане. Ние с този брат се познавахме от скоро, но това преживяване положи основа на уважение и доверие, което беше много необходимо по-късно когато събранието мина през разтърсвания. Ако бях работил за пари щях да придобия някакви си пари, които отдавна щяха да бъдат похарчени и забравени, но доверието което се изгради стои твърдо до ден днешен и ще продължи да дава плод на своето време.

Или както беше казал някой "Не е глупав този, който се отказва от онова, което не може да задържи, за да спечели това, което не може да изгуби."

Що се отнася до църковните организации, деноминации и прочие, които произвеждат цъкрвияни, то там проблемите са на много по-дълбоки нива, и възстановяването трябва да започне от въпроси като "Има ли Бог?" и "Кой е Бог?" Вярно е обаче, че те произвеждат хора с объркана ценностна система, със загубено съзнание за реалност и справедливост и със занижена способност да разсъждават смислено. С такива наистина много трудно се работи.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

Go to full version